Властите окичили стените на Централната софийска баня със снимки на гейове, за да…
Фердинанд е прочут с любовта си към синеоките младежи и водачите
При социализма хомосексуалните са пращани за дълго в концлагери, лекувани са с хормони и са правени какви ли не опити да бъдат отказани от другата си полова ориентировка.
Макар в Стара София да не се приказва и написа за гейовете, всички знаят кои са, къде вървят, с кого се срещат… Доста по-късно – едвам през 80-те години на предишния век Драган Тенев разказва с доста добрина най-известния гей в София през първите десетилетия на ХХ век – Кокон Харизанов.
Тенев отбелязва, че Харизанов ходил с износен редингот, на чийто ревер било набучено безконечното му цвете, обърнато нагоре, което значи, че е свободен. Разбира се същинското му име не е Кокон, а Васил. Макар столичният елит да признава гения му като артист, не стопира да се подиграва със половата му ориентировка.
Христинката пък е един от най-колоритните столични гейове отпреди 09.09.1944 година Той се казвал Христо, само че всички го наричали Христинката поради женския му манталитет и обноски.
След комунистическия прелом през 1944 година доста българи с хомосексуална ориентировка попадат в лагерите на гибелта „ Белене “ и „ Куциян “. Има сведения за над 1000 гейове на тези две места.
Първите гонения стартират още при режима на Богдан Филипов. Към края на 50-те и началото на 60-те преследването на гейовете към този момент не е толкоз гневно и даже облекчават наказванията, като гейовете се изпращат да работят тук-там като столичната тухларна. Това надалеч не значи обаче, че те са признати от формалната власт. Освен това тухларната се оказва най-хубавото място за разврат за всички тях.
През втората половина на 60-те години в Централната столична баня е окачен лист със фотоси на гейове. Голямото табло демонстрира, че това са лица с „ противообществени прояви “. Така жителите, които идват да се къпят в банята, първо прочитали предизвестието, с цел да се пазят от тях.
Източник: Уикенд
