Ферарио Спасов: У нас футболните шефове криво разбират как да се отнасят с треньорите
Ферарио Спасов е един от най-хубавите треньори в България в последните 25 години. Започва треньорската си кариера още в средата на 90-те. Става първенец с Литекс през 1999 година След това е водил тимовете на ЦСКА, Ботев Пд, младежките народен тим, Монтана, Спартак Плевен и други. В момента води тима на Севлиево.
" Тази тематика постоянно е била криворазбрана от футболните ръководители. Всички са доста благоразположени, когато се озоват в неизгодна позиция. Започват да ти дават обещание всичко – да, даваме ти време, даваме ти картбланш. Когато свършиш тази работа и тимът е нормализиран, те желаят още на следващия ден да станат европейски първенци. А за това би трябвало време… И по този начин се стига до раздялата, след това те кани идващият закъсал тим и по този начин. На мен футболът ми е в живота, това е моят живот! Когато видя някой против мен, който ми каже – Феро, апелирам ти се помогни ми – това ми е задоволително.
Аз обаче знам, че с рогата напред нещата не стават. Ако някой мисли, че може да тропне на масата на хора, а аз дръзвам да настоявам, че съм работил с най-влиятелните хора в България – това са единствено приказки за наивници. Ти би трябвало да запазиш положителното отношение, тъй като като ти постави черна точка, нямаш късмет повече да направиш кариера. Много са комплицирани нещата в българския футбол.
Аз в никакъв случай не мога да кажа неприятна дума против Гриша Ганчев - индивида, който ми даде старт в треньорската кариера. Всичко, което съм постигнал по-късно през годините, е посредством и на него, тъй като началото беше значимо. Да, разделяли сме се няколко пъти, само че аз постоянно съм бил разполагаем. Не желая да влизам в елементи, а желая да си припомням за положителните години, които прекарах в Ловеч. Не знам тъкмо къде се получи казусът, само че някъде се скъса нишката. Както ви споделих, познавам надълбоко обстановката, знам какъв брой доброжелатели има към него, по този начин че… Ние в Ловеч обаче дадохме нещо, което никой различен досега не направи – може би с дребни изключения.
Инвестициите до този миг бяха доста огромни в школата, а дефакто нямаше нито един футболист от тази генерация, който да влезе в мъжкия футбол. Тогава се хванахме със Стефан Яръмов, имахме отлични треньори в школата и започнахме работа. Променихме структурата, променихме методиката и тъкмо за 2 години този тим хвръкна. Говоря за юношите, които през 2009 година на шампионата „ Юлиян Манзаров “ в Правец победиха Барселона с 1:0 (б.р. – тогава на финала Илия Миланов вкарва единственото попадение). От там нататък е ненужно да споделям какъв брой играчи бяха част от първия тим и по какъв начин всички национални тимове на България бяха формирани с футболисти от или минали през школата. В нея привличахме деца от цяла България, с цел да окомплектоваме тимовете в академията. Бяхме като апостоли, непрекъснато бяхме в придвижване. Няма по какъв начин, когато искаш да свършиш работа, да седиш на едно място. Много безсънни нощи ни лиши слагането на основите на академията, само че успяхме " декларира Спасов пред и продължава: " По-късно, по същия метод започнахме и в Ботев Пловдив. За една година тогава 6-7 момчета от юношите влязоха в първия тим. Сега това ми наподобява невъзможно…Ние в България сме привикнали да прехвърляме отговорности, а това е най-прекият път да не направиш нищо. Много неща би трябвало да се трансформират. Моето мнение от годините опит, който натрупах, е, че ние се мъчим да копираме някого. Ние сме балканци, би трябвало да упражняваме и да се съобразяваме с нашия си нрав. Ние немци, швейцарци и белгийци няма да станем. Аз нито Юрген Клоп, нито Гуардиола съм гледал. Трябва да си създадем личен жанр на подготовка и работа. Защото при нас, когато не тренираш и нямаш дисциплинираност, нещата завършват. Ако попитате някой треньор, който е имал триумфи, каква е повода, на какво се дължи, той ще отговори – ние тренирахме доста. За България това е методиката. Трябва да се тренира и работи доста. Няма по какъв начин да стане по различен метод. Навремето в Ловеч имаше изключителни тренировки. Знаете ли, че имаше доста по-талантливи деца от тези, които по-късно станаха огромни футболисти, само че просто отпаднаха. Не устояха на тренировките и условията. Защото там им поставяхме цел постоянно да са първи, първи и първи. Нищо друго. За да може по-късно като завърши с юношеския футбол и премине при мъжете, да няма потребност да му изяснявам какво се изисква от него. Тогава му споделям – би трябвало да сте първи, а той дава отговор – тренер, ние си го знаем това!
Имало една съвременна наклонност, че не може сегашните деца и юноши да бъдат обременявани душевен с класирания още от ранна детска възраст… Нека не ги обременяваме като юноши, да не пожелаваме от тях нищо, да не им слагаме ясни послания и условия и като станат мъже, хубаво ги обременяват с разгромни загуби. Сега като ги щадим, като минат 18-20-годишна възраст и ще се удряме по главите и ще се питаме – за какво ги щадихме. Защото виждате юношите в Европа чисто образно по какъв начин наподобяват, и виждате разликата с нашите, нали?! Излишно е да разясняваме повече. Нали е съвременно да копираме и да гледаме тренировки от интернет. Защо тогава никой не приказва да вземем немския метод на работа? Защо не забележим там по какъв начин се стартира, от коя година се селектират децата, там по какъв начин се прави? Разберете, там условията са големи. Самият обсег на децата е извънредно сериозен. Нека от там да тръгнем. А тук им пълнят главите с нелепости и всеки се упражнява върху другите детски и младежки възрасти.
В много насоки могат да се намерят проблеми в българския футбол, само че пострадали в последна сметка са футболистите – те отнасят най-вече рецензии. За треньорите обаче малко хора загатват. Ще дам един образец от школата в Ловеч. Имах един бразилски треньор, който правеше тренировки в 12.30 часа в жегата на обед. Питах го за какво, а той ми сподели – тъй като по закона на джунглата ние по този начин упражняваме. Който не може – си намира нишата на друго равнище. Аз си мислех, че като е бразилски треньор, ще ги тренира на техника и тактичност, а той ги спукваше от бягане. Като не може да тича, да седне на пианото или на цигулката и да се щади. Но не може един младеж като премине в мъжете да не устоя физически. Имал съм и такива образци и те припадат на заниманията. Просто не са готови задоволително добре, не са развити органите им още по време на юноши. И за това виновност имат треньорите… За мен 70% е физика и останалото е техника, гений и така нататък ", съобщи още Феро.
" Тази тематика постоянно е била криворазбрана от футболните ръководители. Всички са доста благоразположени, когато се озоват в неизгодна позиция. Започват да ти дават обещание всичко – да, даваме ти време, даваме ти картбланш. Когато свършиш тази работа и тимът е нормализиран, те желаят още на следващия ден да станат европейски първенци. А за това би трябвало време… И по този начин се стига до раздялата, след това те кани идващият закъсал тим и по този начин. На мен футболът ми е в живота, това е моят живот! Когато видя някой против мен, който ми каже – Феро, апелирам ти се помогни ми – това ми е задоволително.
Аз обаче знам, че с рогата напред нещата не стават. Ако някой мисли, че може да тропне на масата на хора, а аз дръзвам да настоявам, че съм работил с най-влиятелните хора в България – това са единствено приказки за наивници. Ти би трябвало да запазиш положителното отношение, тъй като като ти постави черна точка, нямаш късмет повече да направиш кариера. Много са комплицирани нещата в българския футбол.
Аз в никакъв случай не мога да кажа неприятна дума против Гриша Ганчев - индивида, който ми даде старт в треньорската кариера. Всичко, което съм постигнал по-късно през годините, е посредством и на него, тъй като началото беше значимо. Да, разделяли сме се няколко пъти, само че аз постоянно съм бил разполагаем. Не желая да влизам в елементи, а желая да си припомням за положителните години, които прекарах в Ловеч. Не знам тъкмо къде се получи казусът, само че някъде се скъса нишката. Както ви споделих, познавам надълбоко обстановката, знам какъв брой доброжелатели има към него, по този начин че… Ние в Ловеч обаче дадохме нещо, което никой различен досега не направи – може би с дребни изключения.
Инвестициите до този миг бяха доста огромни в школата, а дефакто нямаше нито един футболист от тази генерация, който да влезе в мъжкия футбол. Тогава се хванахме със Стефан Яръмов, имахме отлични треньори в школата и започнахме работа. Променихме структурата, променихме методиката и тъкмо за 2 години този тим хвръкна. Говоря за юношите, които през 2009 година на шампионата „ Юлиян Манзаров “ в Правец победиха Барселона с 1:0 (б.р. – тогава на финала Илия Миланов вкарва единственото попадение). От там нататък е ненужно да споделям какъв брой играчи бяха част от първия тим и по какъв начин всички национални тимове на България бяха формирани с футболисти от или минали през школата. В нея привличахме деца от цяла България, с цел да окомплектоваме тимовете в академията. Бяхме като апостоли, непрекъснато бяхме в придвижване. Няма по какъв начин, когато искаш да свършиш работа, да седиш на едно място. Много безсънни нощи ни лиши слагането на основите на академията, само че успяхме " декларира Спасов пред и продължава: " По-късно, по същия метод започнахме и в Ботев Пловдив. За една година тогава 6-7 момчета от юношите влязоха в първия тим. Сега това ми наподобява невъзможно…Ние в България сме привикнали да прехвърляме отговорности, а това е най-прекият път да не направиш нищо. Много неща би трябвало да се трансформират. Моето мнение от годините опит, който натрупах, е, че ние се мъчим да копираме някого. Ние сме балканци, би трябвало да упражняваме и да се съобразяваме с нашия си нрав. Ние немци, швейцарци и белгийци няма да станем. Аз нито Юрген Клоп, нито Гуардиола съм гледал. Трябва да си създадем личен жанр на подготовка и работа. Защото при нас, когато не тренираш и нямаш дисциплинираност, нещата завършват. Ако попитате някой треньор, който е имал триумфи, каква е повода, на какво се дължи, той ще отговори – ние тренирахме доста. За България това е методиката. Трябва да се тренира и работи доста. Няма по какъв начин да стане по различен метод. Навремето в Ловеч имаше изключителни тренировки. Знаете ли, че имаше доста по-талантливи деца от тези, които по-късно станаха огромни футболисти, само че просто отпаднаха. Не устояха на тренировките и условията. Защото там им поставяхме цел постоянно да са първи, първи и първи. Нищо друго. За да може по-късно като завърши с юношеския футбол и премине при мъжете, да няма потребност да му изяснявам какво се изисква от него. Тогава му споделям – би трябвало да сте първи, а той дава отговор – тренер, ние си го знаем това!
Имало една съвременна наклонност, че не може сегашните деца и юноши да бъдат обременявани душевен с класирания още от ранна детска възраст… Нека не ги обременяваме като юноши, да не пожелаваме от тях нищо, да не им слагаме ясни послания и условия и като станат мъже, хубаво ги обременяват с разгромни загуби. Сега като ги щадим, като минат 18-20-годишна възраст и ще се удряме по главите и ще се питаме – за какво ги щадихме. Защото виждате юношите в Европа чисто образно по какъв начин наподобяват, и виждате разликата с нашите, нали?! Излишно е да разясняваме повече. Нали е съвременно да копираме и да гледаме тренировки от интернет. Защо тогава никой не приказва да вземем немския метод на работа? Защо не забележим там по какъв начин се стартира, от коя година се селектират децата, там по какъв начин се прави? Разберете, там условията са големи. Самият обсег на децата е извънредно сериозен. Нека от там да тръгнем. А тук им пълнят главите с нелепости и всеки се упражнява върху другите детски и младежки възрасти.
В много насоки могат да се намерят проблеми в българския футбол, само че пострадали в последна сметка са футболистите – те отнасят най-вече рецензии. За треньорите обаче малко хора загатват. Ще дам един образец от школата в Ловеч. Имах един бразилски треньор, който правеше тренировки в 12.30 часа в жегата на обед. Питах го за какво, а той ми сподели – тъй като по закона на джунглата ние по този начин упражняваме. Който не може – си намира нишата на друго равнище. Аз си мислех, че като е бразилски треньор, ще ги тренира на техника и тактичност, а той ги спукваше от бягане. Като не може да тича, да седне на пианото или на цигулката и да се щади. Но не може един младеж като премине в мъжете да не устоя физически. Имал съм и такива образци и те припадат на заниманията. Просто не са готови задоволително добре, не са развити органите им още по време на юноши. И за това виновност имат треньорите… За мен 70% е физика и останалото е техника, гений и така нататък ", съобщи още Феро.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ