Вивианит – некрокристалът, за който дори не сте подозирали, че съществува
Феновете на фентъзи жанра евентуално са привикнали към концепцията за съществуването на специфични камъни или кристали, които са се образували върху антични мъртви тела и имат някакво мистично свойство. Знаете ли обаче, че фактически има некрокристали?
Какво съставлява вивианитът?
Вивианитът, необичаен фосфатен минерал (Fe 3 (PO 4 ) 2 -(H 2 O) 8 ), израства върху органични материали като вкаменени черупки, скотски боклуци и даже върху разлагащи се тела.
Кристалът, който е прочут с красивите си и блестящо оцветени структури, се развива в богати на желязо седиментни отлагания, съдържащи кости, разложена дървесина и други органични остатъци, изключително в глина и пясъчник. Те могат да бъдат открити и в хидротермални заместващи депозити и в богати на фосфати гранитни пегматити - магмени скали с груба конструкция и преплетени кристали.
Кристалът е извънредно нежен и когато е прясно образуван, постоянно е бледобял или транспарантен, само че цветът му в действителност се трансформира, когато е изложен на светлина. Това се дължи на окисление, което с течение на времето кара структурата в допълнение да потъмнява – от нюанси на синьото, през по-тъмнозелено и лилаво и най-после до компактно лилаво-черно.
Защо вивианитът се образува върху мъртви тела?
Отговорът се крие във взаимоотношението сред желязото, водата и фосфатите. Телата ни съдържат доста фосфат, изключително в зъбите и костите ни, който се освобождава в околната среда, когато стартираме да се разлагаме. В редки случаи, когато околната среда съдържа вода и желязо, фосфатът може да реагира и да образува минерала вивианит.
В множеството случаи вивианитът е следен върху тела, които са били заровени в продължение на няколко века – тук той се е образувал върху костите и зъбите. Има и надалеч по-стари образци, при които е открит върху бивни на мамути и кости на други животни на възраст няколко хиляди години, само че има и няколко случая, при които е разпознат върху по-нови човешки тела.
Вивианит. Източник: Rob Lavinsky via Wikimedia Commons (CC BY-SA 3.0)
През 60-те години на предишния век археолози откриват няколко тела в езерото Валхен, Германия, които са отчасти скелетизирани и покрити с маслен восък или адипоцир - артикул на разлагането, който трансформира телесните мазнини в сапуноподобна субстанция. Към едно от телата е била прикрепена желязна плоча, която е образувала вивианит сред нея и мастния восък. Анализът на облеклата на тялото демонстрира, че то евентуално е престояло във водата някъде сред 30 и 50 години и че повода кристалите да са се образували за толкоз малко време евентуално се дължи на желязната плочка, която е освободила задоволително йони на желязо II, до момента в който е корозирала. Именно това е разрешило на вивианита да пораства върху богатите на фосфати елементи на тялото.
През 1998 година различен екип от откриватели открива вивианит върху останките на американски военнослужещ, който е разгласен за безследно липсващ във Виетнам през 1963 година, откакто самолетът му B-26B изчезва. След като проучват минерала, откривателите съумяват да заключат, че тялото евентуално е било заровено във влажна почва дружно с елементи от самолета, което е разрешило на вивианита да се развие.
Вивианит е открит и по тялото - от вътрешната страна и извън на кожата и в белодробната тъкан - на " Йоци ", 5300-годишния мразовит човек, открит от немски екскурзиант в тиролските Йоцталски Алпи през 1991 година Смята се, че кристалът се е образувал върху тялото там, където то е имало контакт с богати на желязо скали.
Минералът е кръстен през 1817 година в чест на британския минералог Джон Хенри Вивиан, който пръв го открива в Корнуол, Англия.
Източник: IFLScience
