Решението за минния бранш е доверието
Феноменът Ковачки е плод точно на бруталната интервенция на страната в този бранш и клиентелизмът в него - в естествени пазарни условия неговият жанр няма късмет.
© НАДЕЖДА ЧИПЕВА Още по тематиката
Чуждите вложения падат. А за какво гоним и облагите на българските компании в чужбина?
Печалбите на добивните сдружения е най-добре да отиват за създаване на нови планове
30 авг 2018
Жителите на Генерал Тошево " не разрешиха " добива на газ
На референдум в неделя 97% от гласувалите се оповестиха срещу плана на " Русгеоком "
18 дек 2017
Eldorado Gold стопира вложенията и добива в златни мини в Гърция
Канадската компания се оплаква от администрация и блокиране на планове след идването на власт на СИРИЗА
13 сеп 2017
" Евромакс сървисиз " се отхвърля да добива злато край Трън
Компанията стопира плана, откакто 94% от хората гласоподаваха срещу него на референдум
14 юни 2017 Светът не може да обезпечи обикновено битие на хората без минна промишленост, най-малко в обозримо бъдеще. Печалбите от нея през последните години в действителност са внушителни, в което няма нищо неприятно, в противен случай. Нови планове в България обаче съвсем няма, няма и да има, до момента в който манталитетът на притежателя на подземните благосъстояния (държавата) и на част от вложителите се намира някъде в 90-те години. Тогава живеещите в евентуалните минни региони хора нямаха никаква опция. Заплатите в цялата страна бяха ниски, безработицата висока, а в чужбина не можеше да се излезе току по този начин.
Сега даже и в бедните общини всеки има доста повече избор. Независимо какъв брой не ни харесва това, че милиони българи напуснаха родината, фактът че сме отворена стопанска система тотално промени пазара на труда, на който сега следим сериозен недостиг. Тоест, безработните, които си търсят интензивно претовареност, са доста малко. И рекламата на минни планове посредством обещания за работни места - в Трън или Генерал Тошево, меко казано не среща възторг.
Владислав Панев е притежател на ръководещо сдружение " Скай ръководство на активи " и съпредседател на партия " Зелените ", част от " Демократична България "
Фотограф: Цветелина Белутова Защото множеството хора виждат единствено рисковете, само че не и изгодите за себе си. Тяхната фантазия не е да станат миньори, само че за сметка на това виждат заплаха, че околната среда ще бъде нечиста, цените в магазина ще се покачат, заболяемостта също. Както и че цената на продукцията им ще падне, а също и на къщите им за посетители. Малко хора биха си купували домати от региона на Марица изток или биха почивали там, нали? Слонът в магазина се споделя ДОВЕРИЕ. Такова няма. Нито има доверие в страната и правосъдната система, че в случай че някой се разболее ще бъде заслужено овъзмезден. Нито хората имат вяра, че вложителите съблюдават най-хубавите практики за запазване на околната среда и здравето.
Доверието няма да бъде възобновено в случай че продължаваме по остарелия метод да упрекваме всеки излязъл да стачкува жител, че е заплатен. Или че хората биват плашени от " зелени рекетьори ". Сериозно, в случай че има такива, дайте им имената. Нищо по-лесно няма от това да ги изключим от партията и да се разграничим от тях, в случай че рекетират бизнеса. Най-вероятно руската агентура подклажда избрани митинги и това се вижда от присъединяване на деятели на " Атака " в тях. Огромното болшинство от хората обаче в действителност се опасяват за бъдещето си и по тази причина излизат.
Обикновено вложителят вместо съответни консултанти наема глашатаи, обясняващи какъв брой " елементарни " са хората от обитаемото място Х, че отхвърлят обещавания им рог на изобилието. Това не е верният метод. Решенията не са в борбата. Хората ценят здравето и чистата природа от ден на ден и това не може да не се регистрира. Държавата и някои бизнесмени би трябвало да спрат да се държат като феодали и да постановат силово своите сделки на място. Вече не сме крепостни, жителството отпадна от дълго време, а и българският паспорт дава доста повече благоприятни условия отпреди. Възстановяването на доверието минава през прекачване на отговорността от безименните служители към притежателите на парцели и жителите на обитаеми места. Те би трябвало да вземат решение кое е добре за тях и кое не, а не Големият всезнаещ брат от партията майка.
Освен всичко страната подтиква омразата сред вложители и жители като ги насъсква едни против други. Така се печелят въздействие и избори - като създаваш проблем, който след това решаваш (или пък се правиш, че го решаваш). Затова и всеки е уверен, че отсрещната страна играе нечисто и е негов зложелател.
Най-чистият метод за превъзмогване на недоверието е директното договаряне, което може да бъде изцяло работещ механизъм. Няма причина концесионните хонорари да отиват напълно в бюджетния кюп – държавен или общински. Напълно обикновено е да се договаря за това жителите да получават непосредствено % от приходите на мина или акции от нея. Или пък да се основе фонд за вложения в дребни и междинни предприятия в района, както към този момент се случва тук-там. За специфична банкова сметка, от която да се изплащат настъпили вреди. За опция хората да стопират план, когато вложителят не извършва съглашението. Въобще - за каквото се договорят. След което съглашението да бъде скрепено посредством референдум. Това ще бъде заслужено, трайно и всички ще са удовлетворени.
Държавата би трябвало да бъде регулатор, а не заинтригувана страна, в която са и хляба и ножа. Тя е изоставила тази функционалност. Например имаме систематичен проблем с неналичието на проекти за ръководство за мрежата Натура 2000, които би трябвало да постановяват на кои територии какво може да се прави. По този мотив тече и процедура против България. Най-вероятно проекти не се одобряват, тъй като най-лесно се лови риба в мътна вода - когато всичко е в сивата зона и служителите могат да изнудват вложители или поданици в региона. Приемането на проектите ще внесе изясненост къде може да се прави минна активност (ако хората и фирмите се спогодят за това) и къде изобщо не може. Но няма воля за това. Вижте по какъв начин се държи министърът на околната среда Нено Димов. Как да му се има вяра, че ще следи, ще изисква и ще санкционира освен за мини, тровещи хората и околната среда, само че и за неприятни миризми в цели градове, за застрояване на дюни, за въздуха който дишаме.
Един забавен образец за отговорността на минните компании на напълно друга географска широчина – в Северна Швеция, оттатък полярния кръг. Град Кируна, с 18 000 поданици, ще бъде изместен с 3 км на изток поради заплахата за него от добива на желязна руда. Финансирането на начинанието е напълно за сметка на сдружението (общо за над 1 милиарда долара), което изкупува къщите на хората за 125% от пазарната им стойност или ги обезпечава с нови. През 2012 година пък швейцарското село Куралия отхвърли план за златна мина, чийто вложител обещаваше по към 100 000 франка на човек за 10 години плюс по-ниски локални налози. Защото за две трети от жителите запазването на природата беше по-важно от тези пари. Така че универсална рецепта няма. Като цяло, в случай че нещо е за богатството на всички, употребяват се най-хубавите технологии и не си приказваме с фалцет. И дори най-добре да не замесваме страната в него, тъй като с нея идват и корупцията, и недоверието.
Убеден съм, че в множеството случаи плановете ще отпадат по напълно естествени аргументи. Просто въздействието, което ще оказват върху хората и околната среда, ще е толкоз огромно, че инвестицията няма да си заслужава. Но в случай че фирмите от сектора желаят да пробият на някои места, където облагите им биха били обилни, би трябвало да сменят метода. Да схванат терзанията на хората, да ги изслушат и да преценяват дали могат да им насочат задоволително добра оферта. Няма неприятно да се чуят предложенията на вложители. Най-добре персонално от хората, които вземат решения. А не от " краткотрайно наети, " (както беше в Генерал Тошево) които не е ясно кого съставляват и какви пълномощия имат. Никой нищо не губи от това.
Изнервянето идва от изцяло резонното възприятие, че служителите и фирмите се наговарят авансово без да питат общността. Това е незаслужено. И изобщо не е инцидентно, че жителите на Трън и Генерал Тошево към този момент отхвърлиха планове. Същото евентуално ще се случи и с новите инициативи на Ковачки. Силно ме съмнява в сливнишко и ямболско да са заслепени от неговите " хрумвания ", в случай, че се знае историята му на вложител, който меко казано не се интересува от запазване на здравето и природата. Феноменът Ковачки е плод точно на бруталната интервенция на страната в този бранш и клиентелизмът в него. В естествени пазарни условия неговият жанр няма късмет. Просто подкупваните служители няма да имат такова значение.
Въпросът е да създадем механизъм, при който само плановете с висока добавена стойност, употребяващи най-хубавата налична технология за запазване на околната среда, имат късмет да бъдат осъществени. На всички други би им било прекомерно скъпо да се договарят с жителите, вместо да корумпират служители. И то би трябвало да е скъпо. Това е пазарният и почтен метод за реализация на добивни планове. А не " имаме позволение от страната, ще ви създадем работни места, ще пуснем " Трейс " или друга строителна компания да ви оправи улиците с гаранция две години, тъй че би трябвало да ни целувате ръка и да ни боготворите ". Здравето, живота, околната среда са полезност и би трябвало да се отстояват. Колкото и да е факсимиле, хората са ни най-ценния капитал, а природата е най-ценния ни дълготраен актив. И би трябвало да се грижим за тях.
© НАДЕЖДА ЧИПЕВА Още по тематиката
Чуждите вложения падат. А за какво гоним и облагите на българските компании в чужбина?
Печалбите на добивните сдружения е най-добре да отиват за създаване на нови планове
30 авг 2018
Жителите на Генерал Тошево " не разрешиха " добива на газ
На референдум в неделя 97% от гласувалите се оповестиха срещу плана на " Русгеоком "
18 дек 2017
Eldorado Gold стопира вложенията и добива в златни мини в Гърция
Канадската компания се оплаква от администрация и блокиране на планове след идването на власт на СИРИЗА
13 сеп 2017
" Евромакс сървисиз " се отхвърля да добива злато край Трън
Компанията стопира плана, откакто 94% от хората гласоподаваха срещу него на референдум
14 юни 2017 Светът не може да обезпечи обикновено битие на хората без минна промишленост, най-малко в обозримо бъдеще. Печалбите от нея през последните години в действителност са внушителни, в което няма нищо неприятно, в противен случай. Нови планове в България обаче съвсем няма, няма и да има, до момента в който манталитетът на притежателя на подземните благосъстояния (държавата) и на част от вложителите се намира някъде в 90-те години. Тогава живеещите в евентуалните минни региони хора нямаха никаква опция. Заплатите в цялата страна бяха ниски, безработицата висока, а в чужбина не можеше да се излезе току по този начин.
Сега даже и в бедните общини всеки има доста повече избор. Независимо какъв брой не ни харесва това, че милиони българи напуснаха родината, фактът че сме отворена стопанска система тотално промени пазара на труда, на който сега следим сериозен недостиг. Тоест, безработните, които си търсят интензивно претовареност, са доста малко. И рекламата на минни планове посредством обещания за работни места - в Трън или Генерал Тошево, меко казано не среща възторг.
Владислав Панев е притежател на ръководещо сдружение " Скай ръководство на активи " и съпредседател на партия " Зелените ", част от " Демократична България "
Фотограф: Цветелина Белутова Защото множеството хора виждат единствено рисковете, само че не и изгодите за себе си. Тяхната фантазия не е да станат миньори, само че за сметка на това виждат заплаха, че околната среда ще бъде нечиста, цените в магазина ще се покачат, заболяемостта също. Както и че цената на продукцията им ще падне, а също и на къщите им за посетители. Малко хора биха си купували домати от региона на Марица изток или биха почивали там, нали? Слонът в магазина се споделя ДОВЕРИЕ. Такова няма. Нито има доверие в страната и правосъдната система, че в случай че някой се разболее ще бъде заслужено овъзмезден. Нито хората имат вяра, че вложителите съблюдават най-хубавите практики за запазване на околната среда и здравето.
Доверието няма да бъде възобновено в случай че продължаваме по остарелия метод да упрекваме всеки излязъл да стачкува жител, че е заплатен. Или че хората биват плашени от " зелени рекетьори ". Сериозно, в случай че има такива, дайте им имената. Нищо по-лесно няма от това да ги изключим от партията и да се разграничим от тях, в случай че рекетират бизнеса. Най-вероятно руската агентура подклажда избрани митинги и това се вижда от присъединяване на деятели на " Атака " в тях. Огромното болшинство от хората обаче в действителност се опасяват за бъдещето си и по тази причина излизат.
Обикновено вложителят вместо съответни консултанти наема глашатаи, обясняващи какъв брой " елементарни " са хората от обитаемото място Х, че отхвърлят обещавания им рог на изобилието. Това не е верният метод. Решенията не са в борбата. Хората ценят здравето и чистата природа от ден на ден и това не може да не се регистрира. Държавата и някои бизнесмени би трябвало да спрат да се държат като феодали и да постановат силово своите сделки на място. Вече не сме крепостни, жителството отпадна от дълго време, а и българският паспорт дава доста повече благоприятни условия отпреди. Възстановяването на доверието минава през прекачване на отговорността от безименните служители към притежателите на парцели и жителите на обитаеми места. Те би трябвало да вземат решение кое е добре за тях и кое не, а не Големият всезнаещ брат от партията майка.
Освен всичко страната подтиква омразата сред вложители и жители като ги насъсква едни против други. Така се печелят въздействие и избори - като създаваш проблем, който след това решаваш (или пък се правиш, че го решаваш). Затова и всеки е уверен, че отсрещната страна играе нечисто и е негов зложелател.
Най-чистият метод за превъзмогване на недоверието е директното договаряне, което може да бъде изцяло работещ механизъм. Няма причина концесионните хонорари да отиват напълно в бюджетния кюп – държавен или общински. Напълно обикновено е да се договаря за това жителите да получават непосредствено % от приходите на мина или акции от нея. Или пък да се основе фонд за вложения в дребни и междинни предприятия в района, както към този момент се случва тук-там. За специфична банкова сметка, от която да се изплащат настъпили вреди. За опция хората да стопират план, когато вложителят не извършва съглашението. Въобще - за каквото се договорят. След което съглашението да бъде скрепено посредством референдум. Това ще бъде заслужено, трайно и всички ще са удовлетворени.
Държавата би трябвало да бъде регулатор, а не заинтригувана страна, в която са и хляба и ножа. Тя е изоставила тази функционалност. Например имаме систематичен проблем с неналичието на проекти за ръководство за мрежата Натура 2000, които би трябвало да постановяват на кои територии какво може да се прави. По този мотив тече и процедура против България. Най-вероятно проекти не се одобряват, тъй като най-лесно се лови риба в мътна вода - когато всичко е в сивата зона и служителите могат да изнудват вложители или поданици в региона. Приемането на проектите ще внесе изясненост къде може да се прави минна активност (ако хората и фирмите се спогодят за това) и къде изобщо не може. Но няма воля за това. Вижте по какъв начин се държи министърът на околната среда Нено Димов. Как да му се има вяра, че ще следи, ще изисква и ще санкционира освен за мини, тровещи хората и околната среда, само че и за неприятни миризми в цели градове, за застрояване на дюни, за въздуха който дишаме.
Един забавен образец за отговорността на минните компании на напълно друга географска широчина – в Северна Швеция, оттатък полярния кръг. Град Кируна, с 18 000 поданици, ще бъде изместен с 3 км на изток поради заплахата за него от добива на желязна руда. Финансирането на начинанието е напълно за сметка на сдружението (общо за над 1 милиарда долара), което изкупува къщите на хората за 125% от пазарната им стойност или ги обезпечава с нови. През 2012 година пък швейцарското село Куралия отхвърли план за златна мина, чийто вложител обещаваше по към 100 000 франка на човек за 10 години плюс по-ниски локални налози. Защото за две трети от жителите запазването на природата беше по-важно от тези пари. Така че универсална рецепта няма. Като цяло, в случай че нещо е за богатството на всички, употребяват се най-хубавите технологии и не си приказваме с фалцет. И дори най-добре да не замесваме страната в него, тъй като с нея идват и корупцията, и недоверието.
Убеден съм, че в множеството случаи плановете ще отпадат по напълно естествени аргументи. Просто въздействието, което ще оказват върху хората и околната среда, ще е толкоз огромно, че инвестицията няма да си заслужава. Но в случай че фирмите от сектора желаят да пробият на някои места, където облагите им биха били обилни, би трябвало да сменят метода. Да схванат терзанията на хората, да ги изслушат и да преценяват дали могат да им насочат задоволително добра оферта. Няма неприятно да се чуят предложенията на вложители. Най-добре персонално от хората, които вземат решения. А не от " краткотрайно наети, " (както беше в Генерал Тошево) които не е ясно кого съставляват и какви пълномощия имат. Никой нищо не губи от това.
Изнервянето идва от изцяло резонното възприятие, че служителите и фирмите се наговарят авансово без да питат общността. Това е незаслужено. И изобщо не е инцидентно, че жителите на Трън и Генерал Тошево към този момент отхвърлиха планове. Същото евентуално ще се случи и с новите инициативи на Ковачки. Силно ме съмнява в сливнишко и ямболско да са заслепени от неговите " хрумвания ", в случай, че се знае историята му на вложител, който меко казано не се интересува от запазване на здравето и природата. Феноменът Ковачки е плод точно на бруталната интервенция на страната в този бранш и клиентелизмът в него. В естествени пазарни условия неговият жанр няма късмет. Просто подкупваните служители няма да имат такова значение.
Въпросът е да създадем механизъм, при който само плановете с висока добавена стойност, употребяващи най-хубавата налична технология за запазване на околната среда, имат късмет да бъдат осъществени. На всички други би им било прекомерно скъпо да се договарят с жителите, вместо да корумпират служители. И то би трябвало да е скъпо. Това е пазарният и почтен метод за реализация на добивни планове. А не " имаме позволение от страната, ще ви създадем работни места, ще пуснем " Трейс " или друга строителна компания да ви оправи улиците с гаранция две години, тъй че би трябвало да ни целувате ръка и да ни боготворите ". Здравето, живота, околната среда са полезност и би трябвало да се отстояват. Колкото и да е факсимиле, хората са ни най-ценния капитал, а природата е най-ценния ни дълготраен актив. И би трябвало да се грижим за тях.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ