Лили Иванова – Щурче с корона
Феноменално – три концерта за три дни в Зала 1 на НДК и нито едно свободно място. Ако имаше още три, несъмнено и за тях обстановката щеше да бъде същата. Магията за Лили е препълнената зала. Аплодисментите, цветята и любовта са заслужени. За песните, които претърпява, и които пеем с нея.
Единствена, неповторима, божествена… такива избрания пред името є са слагани доста. Няма да е по нашенски, в случай че липсва и другата прекаленост – кой по балкански, кой с интелектуален фасон да се надсмее ехидно над “провинциалната маса ” нейни МИЛИОНИ почитатели и да не сложи точка с величествен вселенски относителен коментар. Това е ситуацията. Все отново отрицанието е наша национална линия.
Лили от дълго време е поп икона. Тя е звезда в целия искра на тази дума (единствената в България!), въпреки да не обича да я назовават по този начин. Сцената е нейният живот. В последните няколко дни обичаната турбо дъвка – годините на Лили – още веднъж прави мнооооого огромни, само че бързо пукащи се балончета в обществените мрежи. А истината е една – родена е на 24 април 1939 година – ни повече ни по-малко. Казала го е: “Не съм отговорна, че не съм пила, не съм пушила, не съм се чукала като свирка и до ден сегашен. Това е сой, разберете, само че е и от режима ми и от това, от което хората си мислят, че съм се лишавала. Но не съм се лишавала от нищо. Просто постоянно ми е харесвало да пребивавам като монах. ” 45 кг! Толкова тежи примата. Плюс-минус 100 грама.
Публиката є от време на време желае да я раздра, с цел да види какво има вътре в нея. Но Лили не разрешава. Не е привикнала да живее по този начин. Както се пее в една нейна ария – и косачи раздират без прошка душата ми млада. “Ще си остана млада. Тези, които приказват за моята възраст, ще остареят преди мен. А може би и са остарели от дълго време. ”. Толкоз от тази скитница за любов. Които знаят наизуст песните й, се сещат, че изтъквам редове от емблематичната й ария “Ветрове ” по текст на Боби Мирчев.
Първият допир на Лили с музиката е цигулката на вуйчо є. Другите нейни музикални мемоари са известните песни, които майка й Мария пее всеки ден в кухнята и на двора, до момента в който храни кокошките. Следват обичаните на татко й съветски песни, които той постоянно й пее в камиона по пътя за Русе, и най-вече “Катюша ”. Да не си помислите, че тези неща ги знам персонално от нея. Лили ги споделя в биографията си пред Мартин Карбовски ( ”Истината ”). Лили постоянно е знаела какво желае да направи от себе си, какво да реализира в живота си. Миньончето от Кубрат не не помни да благодари на Господ всякога, че я е дарил с възприятието да има мярка и да не се изхвърля. За да реализира задачите и стремленията си, човек би трябвало да работи. Ето това прави тази дребна нежна жена повече от половин век. Ох, май ще станат към този момент шест десетилетия! Да вървиш единствено напред е непостижима задача. Освен мощ, за това е нужна воля, но такава, която не може да се мери в ограничения и теглилки. Или го можеш, или не.
Публиката от дълго време е поставила короната на главата й. Е, Лили скромничи, даже не й пука има ли въобще лавров венец. Все твърди, че няма чак толкоз високо мнение за себе си, че е най-великата. Тук ще би трябвало да уточня, че решението за това въпреки всичко е наше, на Публиката й. Поставили сме я тази корона, и това е. Лили, не я махай, тъй като е ТВОЯ!
Цял живот тя следва три урока на родителите си: Да не лъже, да не краде и да не е алчна. По-важно е да следваш уроците и самичък да знаеш, че си на прав път. Нейната страст са публиката и музикантите, с които работи, и на които всякога благодари. Дистанцията е отбраната й, построила преграда сред себе си и света. Чистосърдечно си признава, че никой не може да я купи с нищо, с изключение на с … хубава ария.
В началото Лили пее песни на Рита Павоне и на други като италианката. Първата българска ария, която изпява, е “Събота вечер ” на Йосиф Цанков – патриарха на българската занимателна музика. Дори дребните й почитатели през днешния ден са чували за тази ария, несъмнено са гледали и оня толкоз крепък и паметен клип от времето на динозаврите (ха-ха), в който едно симпатично момиче с къса коса кара валяк по паветата на София. А кубратчанката, която всички знаят, че е приключила Медицинския колеж във Варна, в никакъв случай не е учила музика. “Поклон пред здравната сестра, която потвърди, че за гения няма … специалност ”, е написал неин обожател. Да не не помни и други обстоятелства – първият хонорар, който взема, е осем лв., а най-дългият й концерт е четиричасов, в НДК. Първата плоча, която издава, не е в България, а в … Румъния… Спирам със статистиката, има я в книгата й.
Лили в действителност е Певицата, която написа музикалната ни история с гласа си повече от половин век. В последните три дни тя нарисува картини в звуци на сцената пред хилядите й обожатели, самата тя попаднала под водопад от цветя и овации в Зала 1 на НДК. Вечното момиче на българската поп сцена – със спартанска воля и лирика в тембъра. Тайфунът Лили. Щурчето, което пее. Едно щурче с корона. Необяснимо е, необикновено е, знамение е…
Връстничка съм на Ленин
Веднъж пътувам и слизам да си купя ябълки – по този начин, по пътя. И слушам дамите: “Абе, това Лили Иванова ли е? На какъв брой ли е години? ” И аз по едно време сякаш виждам ябълките. И им споделям: “Връстничка съм на Ленин. ” Ония си подвиха опашките. … И не си мислете, че пострадвам от всичко това. Аз съм най-обичаната и най-мразената в тая страна. Навсякъде гонена и на всички места призната. Навън е зима, само че вътре в мен е пролет…
(Из книгата на Лили “Истината ”, изд. “Сиела ”, 2009 г.)
За нея
Символ на две столетия
Лили Иванова потвърди, че за гения няма политически строй, няма столетия, няма диктатори. Гласът й в действителност е Божият инструмент на любовта, свободата и романтиката. Тя ще остане признака на две столетия, тотално разнообразни като благоприятни условия и стремежи, доказвайки великолепието и силата на гения, наложил се макар историята.
Мартин Карбовски, редактор на “Истината ”
Не съм я виждал посредствена
На Лили, в случай че й дотрябвам, починал да съм, ще отида да й свърша работа. За нея няма значение къде пее – дали в Олимпия, или в село Дядово, Шуменско. Тя пее на концерт постоянно по едни и същи метод. Пианистът сяда на пианото, тя се разпява, постоянно тя си глади роклята преди концерт, държи на сцената едни парфюми – излиза, пее, потна е от отмалялост, скача, пръска се с парфюм и излиза още веднъж на сцената като чисто нова. Тя е неповторима. Виждал съм я ядосана, смутена, разплакана, щастлива, само че в никакъв случай не съм я виждал посредствена!
Петър Вучков, ефирен водещ
Чувствам, че е мое творение…
Тя е един съвършен човек и като певица, и като персона. Първото ми усещане за нея беше след един концерт. Тя тогава още не беше известна. Една шведска група имаше концерт и тя подгряваше. И чух – превъзходен, бистър глас, който рядко се среща. Не знам за какво съм огромната обич на Лили Иванова… Лили е добър човек. Тя се е грижила и за непознати хора. Радвам се на нейните триумфи. Защото имам едно възприятие, че въпреки всичко тя е мое създание до известна степен. Затова се веселя на нейния напредък. И в този момент чувам Лили Иванова у дома.
Музикантът Иван/Ванко Пеев, вторият брачен партньор на Лили
Слагам я на равнището на Майкъл Джексън
Времето ще покаже: има една Лили Иванова, тя е най-гениалната, най-страхотната българска певица. И това, че съм имал щастието да се докосна до нея и да сме другари, е голям плюс в моя живот. Всеки пък, когато чуя Лили, кожата ми настръхва. Просто тя е страхотна! Да се задържиш толкоз дълго време на сцената е в действителност мъжество. Лили ще остане вечно, тя е легенда. Има доста малко митове в този свят и аз имах щастието да се докосна до нея. Слагам Лили на равнището на Майкъл Джексън.
Цигуларят Васко Василев
Единствена, неповторима, божествена… такива избрания пред името є са слагани доста. Няма да е по нашенски, в случай че липсва и другата прекаленост – кой по балкански, кой с интелектуален фасон да се надсмее ехидно над “провинциалната маса ” нейни МИЛИОНИ почитатели и да не сложи точка с величествен вселенски относителен коментар. Това е ситуацията. Все отново отрицанието е наша национална линия.
Лили от дълго време е поп икона. Тя е звезда в целия искра на тази дума (единствената в България!), въпреки да не обича да я назовават по този начин. Сцената е нейният живот. В последните няколко дни обичаната турбо дъвка – годините на Лили – още веднъж прави мнооооого огромни, само че бързо пукащи се балончета в обществените мрежи. А истината е една – родена е на 24 април 1939 година – ни повече ни по-малко. Казала го е: “Не съм отговорна, че не съм пила, не съм пушила, не съм се чукала като свирка и до ден сегашен. Това е сой, разберете, само че е и от режима ми и от това, от което хората си мислят, че съм се лишавала. Но не съм се лишавала от нищо. Просто постоянно ми е харесвало да пребивавам като монах. ” 45 кг! Толкова тежи примата. Плюс-минус 100 грама.
Публиката є от време на време желае да я раздра, с цел да види какво има вътре в нея. Но Лили не разрешава. Не е привикнала да живее по този начин. Както се пее в една нейна ария – и косачи раздират без прошка душата ми млада. “Ще си остана млада. Тези, които приказват за моята възраст, ще остареят преди мен. А може би и са остарели от дълго време. ”. Толкоз от тази скитница за любов. Които знаят наизуст песните й, се сещат, че изтъквам редове от емблематичната й ария “Ветрове ” по текст на Боби Мирчев.
Първият допир на Лили с музиката е цигулката на вуйчо є. Другите нейни музикални мемоари са известните песни, които майка й Мария пее всеки ден в кухнята и на двора, до момента в който храни кокошките. Следват обичаните на татко й съветски песни, които той постоянно й пее в камиона по пътя за Русе, и най-вече “Катюша ”. Да не си помислите, че тези неща ги знам персонално от нея. Лили ги споделя в биографията си пред Мартин Карбовски ( ”Истината ”). Лили постоянно е знаела какво желае да направи от себе си, какво да реализира в живота си. Миньончето от Кубрат не не помни да благодари на Господ всякога, че я е дарил с възприятието да има мярка и да не се изхвърля. За да реализира задачите и стремленията си, човек би трябвало да работи. Ето това прави тази дребна нежна жена повече от половин век. Ох, май ще станат към този момент шест десетилетия! Да вървиш единствено напред е непостижима задача. Освен мощ, за това е нужна воля, но такава, която не може да се мери в ограничения и теглилки. Или го можеш, или не.
Публиката от дълго време е поставила короната на главата й. Е, Лили скромничи, даже не й пука има ли въобще лавров венец. Все твърди, че няма чак толкоз високо мнение за себе си, че е най-великата. Тук ще би трябвало да уточня, че решението за това въпреки всичко е наше, на Публиката й. Поставили сме я тази корона, и това е. Лили, не я махай, тъй като е ТВОЯ!
Цял живот тя следва три урока на родителите си: Да не лъже, да не краде и да не е алчна. По-важно е да следваш уроците и самичък да знаеш, че си на прав път. Нейната страст са публиката и музикантите, с които работи, и на които всякога благодари. Дистанцията е отбраната й, построила преграда сред себе си и света. Чистосърдечно си признава, че никой не може да я купи с нищо, с изключение на с … хубава ария.
В началото Лили пее песни на Рита Павоне и на други като италианката. Първата българска ария, която изпява, е “Събота вечер ” на Йосиф Цанков – патриарха на българската занимателна музика. Дори дребните й почитатели през днешния ден са чували за тази ария, несъмнено са гледали и оня толкоз крепък и паметен клип от времето на динозаврите (ха-ха), в който едно симпатично момиче с къса коса кара валяк по паветата на София. А кубратчанката, която всички знаят, че е приключила Медицинския колеж във Варна, в никакъв случай не е учила музика. “Поклон пред здравната сестра, която потвърди, че за гения няма … специалност ”, е написал неин обожател. Да не не помни и други обстоятелства – първият хонорар, който взема, е осем лв., а най-дългият й концерт е четиричасов, в НДК. Първата плоча, която издава, не е в България, а в … Румъния… Спирам със статистиката, има я в книгата й.
Лили в действителност е Певицата, която написа музикалната ни история с гласа си повече от половин век. В последните три дни тя нарисува картини в звуци на сцената пред хилядите й обожатели, самата тя попаднала под водопад от цветя и овации в Зала 1 на НДК. Вечното момиче на българската поп сцена – със спартанска воля и лирика в тембъра. Тайфунът Лили. Щурчето, което пее. Едно щурче с корона. Необяснимо е, необикновено е, знамение е…
Връстничка съм на Ленин
Веднъж пътувам и слизам да си купя ябълки – по този начин, по пътя. И слушам дамите: “Абе, това Лили Иванова ли е? На какъв брой ли е години? ” И аз по едно време сякаш виждам ябълките. И им споделям: “Връстничка съм на Ленин. ” Ония си подвиха опашките. … И не си мислете, че пострадвам от всичко това. Аз съм най-обичаната и най-мразената в тая страна. Навсякъде гонена и на всички места призната. Навън е зима, само че вътре в мен е пролет…
(Из книгата на Лили “Истината ”, изд. “Сиела ”, 2009 г.)
За нея
Символ на две столетия
Лили Иванова потвърди, че за гения няма политически строй, няма столетия, няма диктатори. Гласът й в действителност е Божият инструмент на любовта, свободата и романтиката. Тя ще остане признака на две столетия, тотално разнообразни като благоприятни условия и стремежи, доказвайки великолепието и силата на гения, наложил се макар историята.
Мартин Карбовски, редактор на “Истината ”
Не съм я виждал посредствена
На Лили, в случай че й дотрябвам, починал да съм, ще отида да й свърша работа. За нея няма значение къде пее – дали в Олимпия, или в село Дядово, Шуменско. Тя пее на концерт постоянно по едни и същи метод. Пианистът сяда на пианото, тя се разпява, постоянно тя си глади роклята преди концерт, държи на сцената едни парфюми – излиза, пее, потна е от отмалялост, скача, пръска се с парфюм и излиза още веднъж на сцената като чисто нова. Тя е неповторима. Виждал съм я ядосана, смутена, разплакана, щастлива, само че в никакъв случай не съм я виждал посредствена!
Петър Вучков, ефирен водещ
Чувствам, че е мое творение…
Тя е един съвършен човек и като певица, и като персона. Първото ми усещане за нея беше след един концерт. Тя тогава още не беше известна. Една шведска група имаше концерт и тя подгряваше. И чух – превъзходен, бистър глас, който рядко се среща. Не знам за какво съм огромната обич на Лили Иванова… Лили е добър човек. Тя се е грижила и за непознати хора. Радвам се на нейните триумфи. Защото имам едно възприятие, че въпреки всичко тя е мое създание до известна степен. Затова се веселя на нейния напредък. И в този момент чувам Лили Иванова у дома.
Музикантът Иван/Ванко Пеев, вторият брачен партньор на Лили
Слагам я на равнището на Майкъл Джексън
Времето ще покаже: има една Лили Иванова, тя е най-гениалната, най-страхотната българска певица. И това, че съм имал щастието да се докосна до нея и да сме другари, е голям плюс в моя живот. Всеки пък, когато чуя Лили, кожата ми настръхва. Просто тя е страхотна! Да се задържиш толкоз дълго време на сцената е в действителност мъжество. Лили ще остане вечно, тя е легенда. Има доста малко митове в този свят и аз имах щастието да се докосна до нея. Слагам Лили на равнището на Майкъл Джексън.
Цигуларят Васко Василев
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ