Лопес: Стиловото разнообразие изчезва, играчите и настилките са все по-еднакви
Фелисиано Лопес показа, че има един аспект, в който актуалният тенис въобще не му подхожда. Бившият №12 изрази своето неодобрение от това, че съгласно него играта е станала прекомерно силова и физическа, вследствие на което стиловото многообразие последователно изчезва от Тура.
„ Преди имаше доста огромна разлика сред това да играеш на Ролан Гарос, на Уимбълдън и на закрит корав корт. Сега обаче настилките стават все по-сходни. Отново има разлика сред клея и тревата, само че тя надалеч не е толкоз огромна, колкото беше преди 10-15 години. Преобладаващата част от кортовете към този момент са по-бавни, като това важи и за тревните. Това води до уеднаквяване на стиловете на играчите “ – сподели Лопес в изявление за испанския уебсайт Punto de Break.
„ Все по-рядко виждаме тенисисти, които да се открояват от останалите. За мен това е нещо доста значимо, бих споделил даже персонално, тъй като постоянно съм считал, че хубостта на тениса се състои в многообразието от стилове. Сега обаче то последователно изчезва, което се дължи най-много на смяната в настилките, която загатнах. Спомням си, че преди време Иван Лендъл беше толкоз захласнат от мисълта да завоюва Уимбълдън, че пропусна Ролан Гарос, с цел да има повече време да тренира на трева. В днешно време няма по какъв начин да забележим нещо сходно “ – добави двукратният първенец от Куинс Клуб и Ийстборн.
Лопес бе запитан и за края на неговата спортна кариера. Настоящият шеф на Мастърса в Мадрид и Финалите на Купа „ Дейвис “ съобщи, че е доста удовлетворен от метода, по който се е отдръпнал.
„ Животът в Тура в действителност ми харесваше и не мисля, че бих могъл да желая освен това от него. Много хора ме питат дали кариерата на професионален тенисист ми липсва. Признавам, че ми липсва съревнованието, тъй като като всеки състезател, аз също съм спортно надъхан. В същото време обаче въобще не скърбя за решението си и съм удовлетворен от метода, по който се развива животът ми, откакто окачих ракетата. Не се отдръпнах прегорял и отпаднал, както се случва с множеството играчи. Напротив – бях признателен на ориста за всичко реализирано и зареден с оптимизъм за това, което ми следва “.
