Федерацията води дела срещу Навални, но причините за наказателното му

Федерацията води каузи против Навални, само че аргументите за наказателното му гонене, са неговата политическа активност. През септември 2020г. Германия уточни, че Навални е бил токсичен с химическо нервно-паралитично вещество от групата " Новичок ".

 

Документалният филм „ Навални ”, притежател на Оскар наблюдава разкритията, коитожурналистът Христо Грозев направи, откакто Навални е токсичен през 2020г.

 




Кадър от церемонията по награждаване с " Оскар " на екипа на кино лентата " Навални ". Сред отличените е българският публицист Христо Грозев. На фотографията е съветският опозиционер Алексей Навални.

 

Кой е Алексей Навални

 

Навални е водач на партията „ Народен алианс “ от 2013 година, която сред 2014 и 2018 година носи името „ Партия на напредъка “, а през 2018 година се трансформира в „ Русия на бъдещето “, на която през 2019 година Министерството на правораздаването на Руската федерация отхвърля регистрация. Той е създател на организацията с нестопанска цел Фонд за битка с корупцията, която през юли 2020 година афишира разпродажба като юридическо лице и е записана с друго юридическо наименование – „ Фонд за отбрана правата на жителите “ (НО „ ФЗПГ “).

 

През 2013 година Навални се кандидатира за кмет на Москва, подсилен от дясноцентристката, либерално-консервативна политическа партия „ Партията на националните свободи “ (ПАРНАС). Навални остава на второ място с малко над 27%.

 


Алексей Навални

 

На 18 юли 2013 година Навални е наказан по така наречен дело „ Кировлес “ от съд в гр. Киров на 5 години затвор за заграбване на над 500 000 щатски $ (16 милиона рубли) от държавна компания за дървесина. В началото на 2016 година Европейският съд по правата на индивида разгласява решение по делото Navalnyy and Ofitserov v. Russia, взето единомислещо, съгласно което правото на Навални на обективен развой при разглеждане на делото „ Кировлес “ през 2013 година е нарушено (по член 6 § 1 – право на обективен развой, от Европейската спогодба за правата на човека). Европейски съд по правата на човека установи, че съдът, издал неоправдателната присъда на съобвиняемите, е дефинирал присъдата си по метод, който може да бъде прегледан като увреждащ във връзка с хипотетичното присъединяване на жалбоподателите в закононарушението.

 

 Според Европейски съд по правата на човека съветските съдилища са признали жалбоподателите за отговорни в дейности, неразличими от нормалните търговски действия, което значи, че наказателният закон е бил тълкуван случайно във щета на жалбоподателите. В допълнение, съветските съдилища не са съумели да опровергаят оспоримото изказване на Навални, че аргументите за неговото наказателното гонене са неговата политическа активност.

 

През 2016 година Навални афишира, че ще взе участие в президентските избори в Русия през март 2018 година През 2017 година Централната изборна комисия в страната отхвърля кандидатурата му за присъединяване в изборите (спечелени с близо 77% от вота от Владимир Путин), макар събраните от Навални 500 подписа, нужни за регистрирането му, с претекста, че против него има издадена присъда за корупция.

 

През 2018 година Европейският съд по правата на индивида се произнася с ново решение против Русия, с което дефинира седемте ареста на Навални сред 2012 до 2014 година като политически стимулирани според изискванията на Европейската спогодба за правата на индивида, по която Русия е страна. В решението се споделя, че арестите са целели „ угнетяване на политическия плурализъм “, а съветската страна е наказана да заплати на Навални 63 000 евро – 50 000 евро като отплата за морални вреди, 1025 евро за материални вреди и 12 653 евро разходи по делото. В коментара си за решението Навални отбелязва, че това решение е доста значимо освен за него, „ само че и за доста хора в Русия, които всекидневно се сблъскват с сходни арести “.

 

На 2 март 2022 година Навални разгласява в блога си и в своя заверен персонален профил в Twitter изказване на британски език, с което жигосва нападението на Русия над Украйна. В едно от обвързваните известия той акцентира, че " Путин не е Русия ", и добавя, че в случай че има нещо в Русия сега, с което съветските жители може да се гордеят най-вече, това са " тези 6824 души, които бяха арестувани, тъй като - без никой да ги приканва - излязоха на улицата с плакати с надпис " Не на войната ". За 48 часа изказването му е препубликувано повече от 34 000 пъти, а близо 100 000 консуматори на Twitter са декларирали поддръжката си.

 

През август 2020 е изработен опит за убийството на Навални посредством отравянето му с нервнопаралитичното вещество „ Новичок “. Той колабира по време на полет над Сибир и е откаран по неотложност в болница в Омск. Вероятно това спешно кацане избавя живота му. Благотворителна организация „ Фондация Кино за мир “ в Берлин, Германия, съумява да убеди съветските управляващи да разрешат превозването му по въздух за лекуване. През септември немското държавно управление разкрива, че тестванията, осъществени от военните, са разкрили „ недвусмислено доказателство за химическо нервно-паралитично бойно вещество от групата „ Новичок “. Кремъл отхвърля каквото и да е присъединяване и отхвърля резултатите от тестванията, потвърдили съществуването на „ Новичок “.

 

След възобновяване, траяло няколко месеца, на 17 януари 2021 година Навални се завръща в Москва и е арестуван. Неговите поддръжници в страната провеждат всеобщи митинги в цяла Русия, на които полицията задържа над 5000 души за присъединяване в неразрешени манифестации. Съпругата на Навални Юлия е измежду арестуваните за присъединяване в демонстрациите над 1600 души единствено в Москва. Европейският съюз постанова наказания на шестима висши съветски чиновници и на Държавния научно-изследователски институт по органична химия и технология в Москва, като ги упреква в директно присъединяване в отравянето. В отговор на глобите Русия издава възбрана за влизането на територията на страната на няколко чиновници и институции на Европейски Съюз.



 

На 2 февруари Московски съд издава присъда отнемане от независимост на Навални за 42 месеца за нарушение на условната присъда за машинация против него от 2014 година Той е упрекнат, а съдът го намира за отговорен, в неспазване на условието да подава отчети постоянно в полицията през 2020 година Неговият юридически екип декларира, че това е неуместно, защото управляващите са знаели, че той получава незабавна помощ в Берлин поради отравянето с „ Новичок “ в Сибир. Навални твърди, че сред януари и август 2020 година, когато е токсичен, е подавал отчети в полицията два пъти месечно и отхвърля делото за машинация като измислено и целящо да го заглуши. Изправен пред съда, Навални повтаря обвиняването си против президента на Руската Федерация, Владимир Путин, потвърждавайки, че той персонално е наредил на държавни сътрудници да го отровят.

 

Навални е притежател на премията за независимост на мисълта „ Сахаров “ за 2021 година, с която Европейският парламент отличава персони и организации, които се борят за правата на индивида и главните свободи. Дария Навалная приема премията от името на своя татко на гала на 15 декември 2021 година, защото Навални се намира в затворническа колония в Русия за осъществяване на насилствен труд.

 

Също през 2021 година Навални става притежател на премията за смелост „ Борис Немцов “, която съучредителите и настоятелството на " Фондация за свободата „ Борис Немцов “ избират да връчат на него поради „ изключителния му принос за разкриването на корупцията и увеличението на ангажираността на жителите с към момента съществуващите политически процедури в Русия “. „ През годините той се трансформира в най-влиятелния опозиционен политик в Русия и знак на съпротивата против тиранията в целия свят “, споделя се още в формалното известие във връзка на присъждането на премията на Навални. Фондацията също приканва за незабавното освобождение на Навални.

 

Кой е Христо Грозев

 

Христо Грозев е проверяващ публицист. Той живее и работи главно във Виена, Австрия. Грозев е Главен редактор на проверяваща журналистическа организация Белингкат. Към 2022 година е водещ следовател с фокус върху Русия. През 2019 година е отличен с European Press Prize на Фонда за европейска публицистика (заедно с Румен Доброхотов и Даниел Ромейн) за следствието на самоличността на обвинените за отравянето на Сергей и Юлия Скрипал с химикала „ Новичок “ през 2018 година в Обединеното кралство. Грозев е прочут с това, че проверява посредством отворен код, обществени медии и други налични данни (вж. OSINT).

Журналистът работи върху заканите за сигурността, трансграничните секрети интервенции и информацията, употребена като оръжие.


Христо Грозев

 

Грозев е измежду основните настоящи лица в документалния филм „ Навални “ от 2022 година, който се концентрира върху събитията към отравянето на Алексей Навални през 2020 година и взаимната работа на двамата, вследствие на която са разпознати сътрудниците на Федералната работа за сигурност на Руската федерация, взели участие в отравянето.

 

Самият Грозев уточни, че макар нечовешките изтезания, на които е подложен Навални, Путин го пази жив , с цел да може.

 

През февруари 2023 година Лентата „ Навални “ печели премията за най-хубав документален филм на Британската академия за кино и телевизионно изкуство. В речта си при приемането на статуетката основателите на кино лентата изричат признателност и посвещават премията на Грозев, който не участва на церемонията. В известие, което разгласява в своята профилна страница в Twitter, Грозев афишира, че му е " неразрешено " да участва на връчването на премиите в Лондон, тъй като съставлява " риск за сигурността ".

 

Христо Грозев получава закани за живота си, свързани с неговата работа и рецензиите към Русия и Путин. Преди време той уточни, че

 

В своя профил в обществената мрежа Facebook световноизвестният аниматор и режисьор Теодор Ушев поздрави Христо Грозев за успеха. Ушев дефинира извоювания Оскар като „ Исторически миг! “, тъй като за първи път българин сграбчи влиятелната статуетка.

 



 

Ирина Тодорова