Федералният резерв отвори нова глава в паричната политика на САЩ,

Федералният запас отвори нова глава в паричната политика на Съединени американски щати, намалявайки лихвите за първи път през 2025 година и сигнализирайки, че ще последват още два хода до края на годината. Рязко се усеща напрежението сред слабеещия пазар на труда и настойчиво високата инфлация. Централната банка предприе първото понижение от декември насам, с 25 базисни пункта, сваляйки диапазона до 4.00–4.25%. Решението не беше единомислещо – новоназначеният шеф Стивън Миран настояваше за половин процентен пункт, до момента в който други бяха по-въздържани. Тази вътрешна поляризация в Комитета ясно пролича и в прословутата „ dot plot “ графика: девет членове виждат три понижения до края на годината, шест чакат едно, един въобще не планува, а различен стига до шест. Подобна разнородност отразява и несигурността към икономическите политики на администрацията на Тръмп – митата, имиграцията и налозите не престават да мътят вероятността за напредък и инфлация.Въпреки че прогнозата за Брутният вътрешен продукт се усъвършенства леко до 1.6% от 1.4% през юни, централната банка чака по-висока безработица – до 4.5% по отношение на настоящите 4.3%. Три поредни месеца със слаб пазар на труда (отрицателен растеж на заетостта през юни, слаби данни през юли и едвам 22 хиляди нови работни места през август) наклониха везните към облекчение на политиката. Инфлацията обаче остава „ лепкава “ – 3.1% на годишна база при цел 2%. Това е алтернативата на Фед: растяща безработица и упорита инфлация в едно и също време.Исторически видяно, понижение на лихвите при инфлация над задачата носи висок риск. През 1970-те години Фед, под напън от Белия дом, реагираше със забавяне и облекчаваше прекомерно рано, което докара до втори инфлационен потрес. Подобна паралела е тревожна през днешния ден – политическите офанзиви от президента Тръмп към ръководителя Пауъл и опитите му да в профил шефа Лиза Кук подкопават независимостта на институцията. Решението на федералния съд да блокира уволнението ѝ и отхвърлянето на апелацията демонстрират институционална резистентност, само че самият факт, че тематиката е на дневен ред, поражда подозрения в стабилността на политиката.Пазарите реагираха предвидимо: доходността по държавните облигации спадна, акциите на циклични компании регистрираха отскок, а доларът отслабна. Инвеститорите към този момент вграждат упованията за три понижения до края на годината. Въпросът е дали облекчаването ще успее да поддържа потреблението и кредитирането, или ще сътвори нова вълна от спекулации на пазара на активи. Ако погледнем данните от последните 10 години, всеки цикъл на понижаване на лихвите води до кратковременен растеж на акциите, само че в интервали на криза резултатът постоянно е временен. През 2001 година и 2008 година Фед намаляваше нападателно, само че показателите паднаха още преди да намерят дъно.Днешната обстановка е по-близка до 1995 година, когато Фед направи превантивно облекчение, без стопанската система да навлезе в криза. Тогава акциите потеглиха нагоре и Съединени американски щати претърпяха още няколко години на напредък. Разликата е, че тогава инфлацията беше ниска, до момента в който през днешния ден остава над задачата. Това прави паралела с 1970-те години също подходящ – „ stop and go “ политика може да закрепи упованията за висока инфлация и да затрудни възобновяване.Инвестиционно, актуалната обстановка предлага поле за няколко тактики. Първо, облигациите с капиталов рейтинг наподобяват привлекателни – доходността им ще понижава при бъдещи облекчения, което покачва цените. Второ, секторите, чувствителни към напредък и лихви – индустриалните компании, потребителските артикули и недвижимостите – могат да завоюват от по-евтино финансиране. Трето, златото и суровините остават застраховка против риска Фед да изостане от инфлацията. Тук би трябвало да напомним, че през 1979 година златото скочи четирикратно, когато доверието във Фед се разклати.От поведенческа позиция, вложителите би трябвало да се пазят от FOMO – страхът да не изтърван ралито, което постоянно следва първото понижение. Исторически първите три месеца след първо облекчение дават приблизително +7% на S&P 500, само че по-късно идват корекции, в случай че стопанската система продължи да се утежнява. Добре е да се мисли поетапно – частични позиции, вместо нападателно нахлуване. Също по този начин, стопове към 20% под основни поддържа понижават риска да попаднеш в бездънен drawdown.Контекстът на „ dot plot “ също е значим – разделянето във Фед е мощно. Ако деветима членове виждат три понижения, а други шест единствено едно, това демонстрира, че паричната политика през идващите месеци ще бъде извънредно подвластна от данните. Пазарът на труда и инфлацията ще диктуват всичко. Инвеститорите би трябвало да наблюдават ежемесечните доклади за претовареност и CPI по този начин, както наблюдават докладите на Apple или Microsoft.Най-същественият риск е политическият. Ако Белият дом продължи опитите да се меси непосредствено във Фед, може да се разклати фундаментът на доверието в институцията. Това би вдигнало рисковите награди по американските активи и би отслабило $. За световните вложители, които държат над 60% от запасите си в долари, сходно развиване би било редовно.В умозаключение, първото понижение на лихвите за 2025 година е сигнал за начало на нов цикъл, само че не и гаранция за гладко възобновяване. Две неща би трябвало да се държат в мозъка: инфлацията остава над задачата и политическият напън върху Фед е мощен. Инвеститорите могат да употребяват момента за селективно влизане в циклични браншове и облигации, само че би трябвало да държат буфер в злато и кеш, и да употребяват стопове. Историята от 1970-те и 1990-те демонстрира, че едно и също деяние на Фед може да има радикално разнообразни резултати според от подтекста. Точно тук е изкуството на вложителя – да реши освен какво прави централната банка, само че и в каква среда го прави.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.