Федералният резерв на Съединените щати даде ясен знак, че пазарите

Федералният запас на Съединените щати даде явен знак, че пазарите може би са избързали с упованията за облекчение на паричната политика. Протоколите от априлската среща на централната банка, оповестени в сряда, демонстрират по-предпазлива и по-разделена институция, която към този момент не преглежда понижението на лихвите като съвсем предопределена последваща стъпка. Вместо това вниманието се измества към риска инфлацията да остане над задачата за по-дълъг интервал, в сравнение с се предполагаше до момента.Участниците в съвещанието като цяло са решили, че продължаващите високи инфлационни данни, дружно с несигурността към продължителността и икономическите последствия от спора в Близкия изток, може да наложат опазване на сегашната парична политика за по-дълго време. Това е значима смяна в тона, тъй като демонстрира, че централната банка не желае да даде несвоевременен сигнал за победа над инфлацията.В основата на дебата стои въпросът дали инфлационният напън в американската стопанска система е краткотрайно отклоняване, подбудено от външни шокове, или по-устойчив развой, който може да се вгради в упованията на семействата и бизнеса. След няколко години на инфлация над задачата от 2 % някои представители на Федералния запас към този момент предизвестяват, че нарасналите цени могат да стартират по-силно да въздействат върху решенията за заплати и ценообразуване. Именно това е сюжетът, от който централните банкери се притесняват най-вече, тъй като той прави инфлацията по-трудна за преодоляване.Няколко членове на Федералния запас към момента виждат опция за намаляване на лихвите, само че единствено при ясни доказателства, че инфлацията стабилно се връща към задачата или в случай че се появят по-сериозни признаци за намаляване на пазара на труда. Това е конвенционален, а не безапелационен сигнал. Пониженията на лихвите остават вероятни, само че към този момент не наподобяват като главен сюжет, който централната банка желае да подхранва обществено.По-силното обръщение идва от болшинството участници, които са подчертали, че известно в допълнение стягане на политиката би станало подходящо, в случай че инфлацията продължи трайно да се движи над задачата на Федералния запас. В езика на централната банка това значи, че нови покачвания на лихвите не са изключени. Самият факт, че сходна опция участва толкоз ясно в протоколите, е предизвестие към вложителите, които през последните месеци постоянно залагаха на по-бързо връщане към по-ниски лихви.Разделението в Комитета по интервенциите на открития пазар също става по-видимо. Нийл Кашкари, Лори Лоугън и Бет Хамак са изразили противоречие, тъй като са желали смяна в езика на формалното изказване. Според тях централната банка е трябвало по-ясно да покаже на обществеността и пазарите, че идващото придвижване на лихвите може да бъде както надолу, по този начин и нагоре, според от развиването на стопанската система и инфлацията. Това не е просто публицистичен спор, а конфликт за метода, по който Федералният запас ръководи упованията.Проблемът за централната банка е, че икономическата среда предлага спорни сигнали. От една страна, в случай че спорът в Близкия изток бъде позволен скоро и резултатът от по-високите мита и енергийни цени върху инфлацията отслабне, намаления на лихвите по-късно през годината биха могли да бъдат оправдани. От друга страна, в случай че енергийните цени останат високи и митата продължат да покачват индустриалните разноски, инфлацията може да се разшири към повече артикули и услуги. Това би сложило Федералния запас пред по-труден избор сред ценова непоклатимост и оптималната претовареност.Енергията се обрисува като един от най-важните фактори в този баланс. Почти всички участници са отбелязали висок риск спорът в Близкия изток да се проточи или цените на петрола и други първични материали да останат високи даже след края му. За паричната политика това е изключително внимателен проблем. Централната банка не може да създаде повече нефт, нито да позволи геополитически спор посредством лихвените проценти. Тя обаче би трябвало да реагира, в случай че по-високите енергийни разноски стартират да се придвижват към по-широк кръг цени.В протоколите се откроява и тематиката за продуктивността. Няколко представители чакат по-високият растеж на продуктивността да окаже напън надолу върху инфлацията. Това е по-оптимистичният сюжет, при който стопанската система съумява да пораства по-бързо, без това безусловно да води до по-силен ценови напън. В същото време част от участниците означават, че мощните вложения в изкуствен интелект могат да покачат разноските за входящи запаси в разнообразни браншове. Така софтуерният взрив, който мнозина преглеждат като източник на бъдеща успеваемост, в кратковременен проект може да сътвори и нови ценови напрежения.Финансовата непоклатимост също не остава отвън вниманието на централните банкери. Няколко представители са показали, че оценките на активите остават високи, което усилва вероятността от внезапни корекции. Този сигнал е значим, тъй като лихвените упования през последните години имаха директно въздействие върху акциите, облигациите и рисковите активи. Когато вложителите чакат намаления на лихвите, оценките постоянно се уголемяват. Ако обаче централната банка задържи лихвите по-високи за по-дълго или даже намекне за нови покачвания, пазарната среда може бързо да се промени.Американските пазари към момента демонстрират мощен вкус към риск, само че протоколите на Федералния запас припомнят, че този вкус се основава на много фина структура. Инвеститорите би трябвало по едно и също време да имат вяра, че инфлацията ще се забави, стопанската система ще остане устойчива, корпоративните облаги ще продължат да порастват, а централната банка няма да бъде принудена към по-агресивна политика. Всяко разбъркване в тази композиция може да промени пазарния звук.Федералният запас се пробва да си върне гъвкавостта. След интервал, в който пазарите постоянно поясниха всяко изявление през призмата на бъдещи намаления, централната банка явно желае да остави отворени всички благоприятни условия. Това включва задържане на лихвите на настоящето ниво за по-дълго време, намаляване при безапелационно изстудяване на инфлацията или ново стягане, в случай че ценовият напън се окаже твърдоглав.Априлските протоколи не дават еднопосочна посока, само че трансформират салдото на упованията. Федералният запас не затваря вратата към намаления на лихвите, само че към този момент доста по-ясно предизвестява, че инфлацията, геополитиката и енергийните цени могат да отсрочат този миг. За пазарите това е увещание, че борбата с инфлацията не е завършила, а вярата за бързо облекчение на финансовите условия може да се окаже преждевременна.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.