Европа накъде? И тя на Изток?
„ Файненшъл Таймс ” написа, че „ чиновник от Европейски Съюз е декларирал, че във всички полемики на срещата на върха на водачите в Брюксел преди дни е имало „ сянка на Китай ”. Въпреки че Пекин не е бил включен в дневния ред на срещата. Гадали били дали Си Дзинпин може да докара Путин и Зеленски на масата на договарянията. Факт е, че от Пекин към този момент пристигна информация, че е препоръчано на Брюксел да се причисли към „ мирния проект на Китай ” за излаз от спора в Украйна.
И настана блъсканица. Четирима от тъй наречените огромни водачи на Европейски Съюз се готвят да пътуват през идващите седмици до Пекин за среща със Си Дзинпин. Ефектът от договорката сред Иран и Саудитска Арабия и визитата на водача на Поднебесната в Москва е шокиращ. Изводите по целия свят са,че Китай е утвърдил въздействието си в интернационалните връзки и показва новото лице на китайската дипломация. Един тип търпеливо и поредно е навлязъл във висшата лига на интернационалната дипломация. Но откакто за 4 десетилетия реализира стопански растеж, който оспорва позиция № 1 на Съединени американски щати.
Светът е очевидец, че Европейски Съюз трансформира отношението си във Китай. Не че не споделя американската линия за вбиване на чеп сред обявилите „ стратегическо съдействие без граници ”, Русия и Китай, само че терзанията от очертаващ се безконечен спор в Украйна и изказванията на Путин и Си Дзинпин след срещата им в Москва подтикват европейски водачи да показват поддръжка за мирния проект на Пекин. На опашка за среща със Си Дзинпин са премиера на Испания Педро Санчес, президента на Франция Емануел Макрон, Жозеп Борел, началник на външната политика на Европейски Съюз, Урсула декор Дер Лайен, началник на Европейска комисия. Всъщност Урсула фон дер Лайен е предложила на Макрон взаимно посещаване в Пекин. От своя страна той пък декларирал, че ден по-рано се срещнал с канцлера Олаф Шолц и „ споделяме обща визия по тематиката ”. Макрон и Урсула ще пътуват дружно на 4 април до Пекин. Тя ще бъде в Китай за първи път като ръководител на Европейска комисия. „ Политико ” написа, че „ европейските водачи внезапно започнаха да се мачкат един различен,за да стигнат до Китай ”.
Санчес разгласи,че идната седмица ще посети Пекин, с цел да „ разиска рамката на Пекин за мир сред Русия и Украйна ”. Искал просто да се запознае „ от първа ръка ” с мирния проект за договаряния. Говори нещо за изпращане на обръщение до Киев, с цел да „ сътвори условия за договаряния ”.Но изрично подчертал пред публицисти в Брюксел, че „ Китай е световен фактор и би трябвало да се вслушаме в неговия глас ”. Допълнението е „ да забележим дали можем дружно да сложим завършек на тази война и да възстановим териториалната целокупност на Украйна ”. Е, там е заровено кучето, само че тъкмо за това, Си Дзинпин не отрони ни дума в Москва. Но атлантическите водачи разкритикуваха китайския проект от 12 точки за мир в Украйна. Обвиниха Китай,че „ скрито поддържа Русия ”. А ето Санчес първи в Европа показва смяна в отношението към позициите на Пекин. Не бива да се не помни, че Испания от юли става ръководител на Европейския съюз и тази позиция на Санчес има възможност да му донесе дивиденти при заемане на тази водеща позиция в Европа.
Има обаче колорит в смяната на отношението към Пекин. Макрон приказва за „ съдействие с Китай за напън върху Русия ”. Съществувала обща европейска визия за оптимално ангажиране с Китай, само че „ спорът да се спре при ценене териториалния суверенитет и интернационалното право ”. Както пишат в „ Политико ” – „ Китай не е идеален, само че един ден може да е нужен ” Това е теза с днешна дата на много европейски водачи. В миг, когато представителят на Ердоган, Калън, при завръщането си от посещаване в Съединени американски щати декларира, че „ във Вашингтон има мощен провоенен климат, изключително в подтекста на руско-украинската война. Те желаят война, желаят войната да бъде удължена и за жалост тя ще продължи ”. Прав е Калън, че „ войната се ускорява и това е огромна загуба освен за Украйна, само че и за района и света ”.
Периодът след срещата Путин/Си Дзинпин е време за разбори и гледане под лупа на всяка дума и жест на двамата геополитически водачи. Лидери, които освен оспорват открития след края на Студената война еднополюсен ред по света, само че и демонстрираха своята различна позиция за международното устройство. Паметни са думите на Си Дзинпин за „ в този момент има промени, които не са се случвали 100 години и когато сме дружно, ние ще движим тези промени ”. Няма по какъв начин това да устройва Съединени американски щати. Не ги устройва и че бразилският президент Лула да Силва единствено ден след завръщането си от Вашингтон разреши 2 военни кораба на Иран да дойдат на пристанището в Рио де Жанейро, а тези дни Лула ще бъде в Китай и ще предложи своята концепция за „ клуб на мира ”. Целта е посредническа роля за преустановяване на спора в Украйна. Цветистият му израз „ време е Китай да си изцапа ръцете ” е единствено апел да се поддържа концепцията за основаване на група от посреднически страни, които „ да седнат с Украйна и Русия, с цел да се опитат да намерят мир ”. Съединени американски щати към този момент отхвърлиха Турция и Китай като „ посреднически страни ”, само че знае ли човек какви нови ветрове ще задухат във Вашингтон. Блинкън в последно време върви много тъмен и не дава тип, че има причина за усмивки. Едва ли е наслаждение да се чете във „ Файненшъл Таймс ” изявление с бразилския външен министър, който споделя, че „ президентът т.е. Лула, доста пъти е казвал, че е чувал доста за война, само че доста малко за мир. Той се интересува от мирни договаряния ”.Спорно е дали визитата на Си Дзинпин в Москва или посредническата му роля за възобновяване дипломатическите връзки сред Иран и Саудитска Арабия, което безспорно докара и до възобновяване на дипломатическите връзки сред Дамаск и Риад, са в основата на заключения, че „ визитата в Москва направи света по-сигурен ”. Но е реалност, че и Борел малко страхливо, само че въпреки всичко ясно се причисли към позитивните изказване за Китай ”. Независимо, че Блинкън дефинира срещата в Москва като „ безнаказаност от страна на Си ”. Във Вашингтон употребяват израз „ брак по сметка ”, а Берлин приказва за „ Русия е бензиностанция с отстъпки за Китай ”.Да, но Борел също ще пътува до Пекин и съгласно „ Файненшъл Таймс ” бил декларирал, че „ визитата на Си в Москва е направило света по-безопасен ”.Намалена била опцията да се употребява нуклеарно оръжие и това било китайско дело. Това в действителност е една от 12те точки на мирния проект на Китай. Борел дори си е разрешил, знамение невиждано, да се опълчи на Съединени американски щати с изказване, че „ Пекин не е минал никаква граница с даване на оръжия за Русия ”. Той бил предложил единствено „ икономическа поддръжка ”. Неративът, че Русия се трансформира в младши сътрудник на Китай, че става „ суровинен придадък на Пекин ”, че ще играе „ второстепенна роля ” е необятно разпространяван на Запад, основно в англосаксонския свят. Само дето не някой различен, а експремиер и ексвъншен министър на Франция, дьо Вилпен, споделя, че „ има раздор в интернационалната общественост, сред Запада и останалия свят ”. Това към този момент било спор сред два свята, сред две цивилизации, които си нямат доверие ”А си нямат, тъй като към този момент англосаксонският свят излъга за Ирак с измислени оръжия за всеобщо поразяване и стартира там война, а в този момент търси поддръжка за Украйна. Тогава за каква изолираност на Русия се твърди? Сигурно по тази причина Борел към този момент приказва, че „ за какво Китай да не купува на ниски цени съветски нефт, което е печеливш и добър бизнес за тях ” Така ще привлекат Пекин на своя страна и ще спасят остаряла Европа, която избра геополитиката пред икономическите изгоди и провокира всеобщите митинги във Франция и стачки в Германия? Принципно и уравновесено отношение не е първа грижа за Европейски Съюз, само че последствията са плачевни. Събраха Пекин с Москва, а в този момент ще ги разделят. Промените обаче са други, разнообразни. Путин и Си Дзинпин ги показаха ясно в Москва. Кой е младши, кой старши брат е дело на самите руснаци и китайци. Те си вършат сметките и в случай че настъпят мотиката, това би трябвало да е тяхно дело. Другото е от лукавия, а той много се постара да докара света до това положение на боязън от Трета международна война. Въпросът е това дали ще помогне да се избегнат вътрешни войни и сриване на поредност ръководещи. Отговорите предстоят.
И настана блъсканица. Четирима от тъй наречените огромни водачи на Европейски Съюз се готвят да пътуват през идващите седмици до Пекин за среща със Си Дзинпин. Ефектът от договорката сред Иран и Саудитска Арабия и визитата на водача на Поднебесната в Москва е шокиращ. Изводите по целия свят са,че Китай е утвърдил въздействието си в интернационалните връзки и показва новото лице на китайската дипломация. Един тип търпеливо и поредно е навлязъл във висшата лига на интернационалната дипломация. Но откакто за 4 десетилетия реализира стопански растеж, който оспорва позиция № 1 на Съединени американски щати.
Светът е очевидец, че Европейски Съюз трансформира отношението си във Китай. Не че не споделя американската линия за вбиване на чеп сред обявилите „ стратегическо съдействие без граници ”, Русия и Китай, само че терзанията от очертаващ се безконечен спор в Украйна и изказванията на Путин и Си Дзинпин след срещата им в Москва подтикват европейски водачи да показват поддръжка за мирния проект на Пекин. На опашка за среща със Си Дзинпин са премиера на Испания Педро Санчес, президента на Франция Емануел Макрон, Жозеп Борел, началник на външната политика на Европейски Съюз, Урсула декор Дер Лайен, началник на Европейска комисия. Всъщност Урсула фон дер Лайен е предложила на Макрон взаимно посещаване в Пекин. От своя страна той пък декларирал, че ден по-рано се срещнал с канцлера Олаф Шолц и „ споделяме обща визия по тематиката ”. Макрон и Урсула ще пътуват дружно на 4 април до Пекин. Тя ще бъде в Китай за първи път като ръководител на Европейска комисия. „ Политико ” написа, че „ европейските водачи внезапно започнаха да се мачкат един различен,за да стигнат до Китай ”.
Санчес разгласи,че идната седмица ще посети Пекин, с цел да „ разиска рамката на Пекин за мир сред Русия и Украйна ”. Искал просто да се запознае „ от първа ръка ” с мирния проект за договаряния. Говори нещо за изпращане на обръщение до Киев, с цел да „ сътвори условия за договаряния ”.Но изрично подчертал пред публицисти в Брюксел, че „ Китай е световен фактор и би трябвало да се вслушаме в неговия глас ”. Допълнението е „ да забележим дали можем дружно да сложим завършек на тази война и да възстановим териториалната целокупност на Украйна ”. Е, там е заровено кучето, само че тъкмо за това, Си Дзинпин не отрони ни дума в Москва. Но атлантическите водачи разкритикуваха китайския проект от 12 точки за мир в Украйна. Обвиниха Китай,че „ скрито поддържа Русия ”. А ето Санчес първи в Европа показва смяна в отношението към позициите на Пекин. Не бива да се не помни, че Испания от юли става ръководител на Европейския съюз и тази позиция на Санчес има възможност да му донесе дивиденти при заемане на тази водеща позиция в Европа.
Има обаче колорит в смяната на отношението към Пекин. Макрон приказва за „ съдействие с Китай за напън върху Русия ”. Съществувала обща европейска визия за оптимално ангажиране с Китай, само че „ спорът да се спре при ценене териториалния суверенитет и интернационалното право ”. Както пишат в „ Политико ” – „ Китай не е идеален, само че един ден може да е нужен ” Това е теза с днешна дата на много европейски водачи. В миг, когато представителят на Ердоган, Калън, при завръщането си от посещаване в Съединени американски щати декларира, че „ във Вашингтон има мощен провоенен климат, изключително в подтекста на руско-украинската война. Те желаят война, желаят войната да бъде удължена и за жалост тя ще продължи ”. Прав е Калън, че „ войната се ускорява и това е огромна загуба освен за Украйна, само че и за района и света ”.
Периодът след срещата Путин/Си Дзинпин е време за разбори и гледане под лупа на всяка дума и жест на двамата геополитически водачи. Лидери, които освен оспорват открития след края на Студената война еднополюсен ред по света, само че и демонстрираха своята различна позиция за международното устройство. Паметни са думите на Си Дзинпин за „ в този момент има промени, които не са се случвали 100 години и когато сме дружно, ние ще движим тези промени ”. Няма по какъв начин това да устройва Съединени американски щати. Не ги устройва и че бразилският президент Лула да Силва единствено ден след завръщането си от Вашингтон разреши 2 военни кораба на Иран да дойдат на пристанището в Рио де Жанейро, а тези дни Лула ще бъде в Китай и ще предложи своята концепция за „ клуб на мира ”. Целта е посредническа роля за преустановяване на спора в Украйна. Цветистият му израз „ време е Китай да си изцапа ръцете ” е единствено апел да се поддържа концепцията за основаване на група от посреднически страни, които „ да седнат с Украйна и Русия, с цел да се опитат да намерят мир ”. Съединени американски щати към този момент отхвърлиха Турция и Китай като „ посреднически страни ”, само че знае ли човек какви нови ветрове ще задухат във Вашингтон. Блинкън в последно време върви много тъмен и не дава тип, че има причина за усмивки. Едва ли е наслаждение да се чете във „ Файненшъл Таймс ” изявление с бразилския външен министър, който споделя, че „ президентът т.е. Лула, доста пъти е казвал, че е чувал доста за война, само че доста малко за мир. Той се интересува от мирни договаряния ”.Спорно е дали визитата на Си Дзинпин в Москва или посредническата му роля за възобновяване дипломатическите връзки сред Иран и Саудитска Арабия, което безспорно докара и до възобновяване на дипломатическите връзки сред Дамаск и Риад, са в основата на заключения, че „ визитата в Москва направи света по-сигурен ”. Но е реалност, че и Борел малко страхливо, само че въпреки всичко ясно се причисли към позитивните изказване за Китай ”. Независимо, че Блинкън дефинира срещата в Москва като „ безнаказаност от страна на Си ”. Във Вашингтон употребяват израз „ брак по сметка ”, а Берлин приказва за „ Русия е бензиностанция с отстъпки за Китай ”.Да, но Борел също ще пътува до Пекин и съгласно „ Файненшъл Таймс ” бил декларирал, че „ визитата на Си в Москва е направило света по-безопасен ”.Намалена била опцията да се употребява нуклеарно оръжие и това било китайско дело. Това в действителност е една от 12те точки на мирния проект на Китай. Борел дори си е разрешил, знамение невиждано, да се опълчи на Съединени американски щати с изказване, че „ Пекин не е минал никаква граница с даване на оръжия за Русия ”. Той бил предложил единствено „ икономическа поддръжка ”. Неративът, че Русия се трансформира в младши сътрудник на Китай, че става „ суровинен придадък на Пекин ”, че ще играе „ второстепенна роля ” е необятно разпространяван на Запад, основно в англосаксонския свят. Само дето не някой различен, а експремиер и ексвъншен министър на Франция, дьо Вилпен, споделя, че „ има раздор в интернационалната общественост, сред Запада и останалия свят ”. Това към този момент било спор сред два свята, сред две цивилизации, които си нямат доверие ”А си нямат, тъй като към този момент англосаксонският свят излъга за Ирак с измислени оръжия за всеобщо поразяване и стартира там война, а в този момент търси поддръжка за Украйна. Тогава за каква изолираност на Русия се твърди? Сигурно по тази причина Борел към този момент приказва, че „ за какво Китай да не купува на ниски цени съветски нефт, което е печеливш и добър бизнес за тях ” Така ще привлекат Пекин на своя страна и ще спасят остаряла Европа, която избра геополитиката пред икономическите изгоди и провокира всеобщите митинги във Франция и стачки в Германия? Принципно и уравновесено отношение не е първа грижа за Европейски Съюз, само че последствията са плачевни. Събраха Пекин с Москва, а в този момент ще ги разделят. Промените обаче са други, разнообразни. Путин и Си Дзинпин ги показаха ясно в Москва. Кой е младши, кой старши брат е дело на самите руснаци и китайци. Те си вършат сметките и в случай че настъпят мотиката, това би трябвало да е тяхно дело. Другото е от лукавия, а той много се постара да докара света до това положение на боязън от Трета международна война. Въпросът е това дали ще помогне да се избегнат вътрешни войни и сриване на поредност ръководещи. Отговорите предстоят.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ