Фасадата на училище във Варна се руши още по-застрашително | Реакция от МОН няма
Фасадата на постройките, в които се обитава Професионалната гимназия по текстил и фешън дизайн, продължава да се разрушава застрашително. Компроментираната мазилка и детайли от външната част на постройките, в които в миналото са се помещавали казармите на 8 – ми Приморски полк, все по този начин съставляват заплаха за минувачи, ученици и преподаватели в школото. За казуса Moreto.net писа преди близо година.
За миналото време усъвършенстване няма, както се вижда в настоящия фоторепортаж на Moreto.net
Реакция от МОН също няма макар многочислените писма на школото от 2016 насам за помощ и обезпечаване на средства за ремонт.
За незабавната потребност фасадата да се укрепи приказва и резултатът от инспекцията на Регионалната здравна ревизия, която е излязла с наставление. Към днешна дата срокът му е изминал и е поискано удължение, сподели за Moreto.net шефът Людмила Начева.
Бившите казарми не са монумент на културата, само че са надълбоко свързани с историята на града и страната . За благополучие казусът със зданията касае главно фасадите им, само че не и целостта на постройките. Във вътрешната им част проблеми няма, а покривът е ремонтиран преди години. По външната част обаче с изключение на боядисване значителен ремонт не е юридически. По – съществени действия за последно са осъществени през 2009 година.
Общо 4 са постройките, които употребява учебното заведение и в които в миналото са се помещавали казармите. При построяването на тротоара през последните години се наводняват приземните пространства в част от зданията, което също основава проблеми, сподели още шефът. Тя добави, че им е все по – мъчно да се оправят и с вандалските прояви, макар че са сложили камери по фасадата. Миналата година са откраднати даже тръбите на един от климатиците.
Историята на постройките на казармите, където се обитава Професионалната гимназия по текстил и фешън дизайн
Осми пехотен крайморски, именуван още „ стоманен “, на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е формиран под името Осми пеши крайморски полк с декрет № 41 от 12 октомври 1884 година. Той се е сражавал в доста огромни борби по време на освободителните и обединителните войни през 1912 – 1913 и 1915 – 1918 година. Изграждането на казармите стартира през 1895 година. Теренът, върху който се строи, на процедура е в покрайнините на Стара Варна.
Застроява се едно цяло каре заключено сред сегашните улици „ Ген. Колев “, „ Царевец “, бул. „ Осми крайморски полк “ и Чаталджа. Строителите е трябвало да се оправят с денивелацията на терена. Изградени са симетрични композиции, гледащи към настоящия бул.. Между тех минава път стигащ до тогавашния щаб на полка (сградата на остарелия Дом „ Гаврош “). Отсечката съществува и в този момент, само че е заградена с огради, обособили частен паркинг. Едно от зданията, което е безусловно залепено за внушителната висока съвременна постройка на булеварда, е благосъстоятелност на военните. То се явява петата постройка, с изключение на четирите, в които се обитава Професионалната гимназия по текстил. Именно в това пето здание през 1920 се настанява за известно време Морско учебно заведение. Тогава в него се е обучавал и поетът Никола Вапцаров.
След Първата международна война би трябвало да се понижи числеността на бойния състав на полка. Така една част от казармените пространства стопират да се употребяват.
За миналото време усъвършенстване няма, както се вижда в настоящия фоторепортаж на Moreto.net
Реакция от МОН също няма макар многочислените писма на школото от 2016 насам за помощ и обезпечаване на средства за ремонт.
За незабавната потребност фасадата да се укрепи приказва и резултатът от инспекцията на Регионалната здравна ревизия, която е излязла с наставление. Към днешна дата срокът му е изминал и е поискано удължение, сподели за Moreto.net шефът Людмила Начева.
Бившите казарми не са монумент на културата, само че са надълбоко свързани с историята на града и страната . За благополучие казусът със зданията касае главно фасадите им, само че не и целостта на постройките. Във вътрешната им част проблеми няма, а покривът е ремонтиран преди години. По външната част обаче с изключение на боядисване значителен ремонт не е юридически. По – съществени действия за последно са осъществени през 2009 година.
Общо 4 са постройките, които употребява учебното заведение и в които в миналото са се помещавали казармите. При построяването на тротоара през последните години се наводняват приземните пространства в част от зданията, което също основава проблеми, сподели още шефът. Тя добави, че им е все по – мъчно да се оправят и с вандалските прояви, макар че са сложили камери по фасадата. Миналата година са откраднати даже тръбите на един от климатиците.
Историята на постройките на казармите, където се обитава Професионалната гимназия по текстил и фешън дизайн
Осми пехотен крайморски, именуван още „ стоманен “, на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е формиран под името Осми пеши крайморски полк с декрет № 41 от 12 октомври 1884 година. Той се е сражавал в доста огромни борби по време на освободителните и обединителните войни през 1912 – 1913 и 1915 – 1918 година. Изграждането на казармите стартира през 1895 година. Теренът, върху който се строи, на процедура е в покрайнините на Стара Варна.
Застроява се едно цяло каре заключено сред сегашните улици „ Ген. Колев “, „ Царевец “, бул. „ Осми крайморски полк “ и Чаталджа. Строителите е трябвало да се оправят с денивелацията на терена. Изградени са симетрични композиции, гледащи към настоящия бул.. Между тех минава път стигащ до тогавашния щаб на полка (сградата на остарелия Дом „ Гаврош “). Отсечката съществува и в този момент, само че е заградена с огради, обособили частен паркинг. Едно от зданията, което е безусловно залепено за внушителната висока съвременна постройка на булеварда, е благосъстоятелност на военните. То се явява петата постройка, с изключение на четирите, в които се обитава Професионалната гимназия по текстил. Именно в това пето здание през 1920 се настанява за известно време Морско учебно заведение. Тогава в него се е обучавал и поетът Никола Вапцаров.
След Първата международна война би трябвало да се понижи числеността на бойния състав на полка. Така една част от казармените пространства стопират да се употребяват.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ