Ниските цени са причината за дефицита на лекарства
Фармацевтичните компании са най-тихата страна в годишните разногласия за разпределянето на остатъка на здравната каса в края на годината за разлика от лекарите и лечебните заведения. Причината за това е, че те имат доста ясна позиция, която към този момент са съобщили и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), и на Министерството на здравеопазването, и на Министерството на финансите.
" Тази позиция гласи, че през 2022 година фармацевтичната промишленост се чака да даде на НЗОК самобитна дотация на стойност над 350 милиона лв., което ще разреши на касата да се разплати с лечебни заведения и с аптеки за приложените и регистрирани от тях лекарствени артикули, отпуснати от аптеките, които българските лекари са предписали на българските пациенти. Тази дотация нараства по отношение на предходната година, когато беше 270 млн. лева, и това се случва в изискванията на близо 18% инфлация, неспособност фармацевтичната промишленост да индексира цените на лекарствените артикули с лекарско наставление, както всички останали промишлености индексират своите артикули, и всичко това може да докара до проблеми с лекарствоснабдяването ", разяснява Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.
Според него точно по тази причина посланията на промишлеността към управляващите са две. Първото е да се употребяват 40 млн. лева от оперативния запас на касата за 2022 година, което ще разреши да се понижи дотацията от фармацевтичните компании до по-приемливи равнища и надлежно фирмите ще изпълнят поетите задължения, ще дават на касата отстъпки и обезщетения въз основата на подписаните контракти и няма да има разтърсвания в лекарствоснабдяването. В противоположен случай, защото става въпрос за сериозна сума обезщетения, които фирмите ще заплатят не през тази, а идната година, в последните месеци на годината НЗОК няма да има опция да се разплати с лечебни заведения и аптеки. " Това ще се получи точно тъй като разликата сред действително регистрираните от лечебни заведения и аптеки лекарствени артикули през 2022 година и бюджета на касата се покрива от фармацевтичната промишленост. Ако тази година лечебните заведения и аптеките отчетат медикаменти на стойност 1.8 милиарда лева с Данък добавена стойност, а бюджетът е 1.460 милиарда лева, разликата се покрива от фармацевтичната промишленост и точно на тях разчита здравната каса ", споделя Денев. Той прибавя, че второто обръщение на промишлеността е за идната година.
" Крайно време е да има формула, по която лекарственият бюджет за всяка година се дефинира от Националната здравноосигурителна каса, тъй като все още обстановката е следната - не се знае какво ще бъде потреблението на лекарствени артикули през съответната година, не се знае какъв ще бъде бюджетът за медикаменти през идната година, само че все пак от фармацевтичните компании се чака да подпишат контракти, с които да поемат ангажимент да покрият разликата, каквато и да е тя, сред действителното ползване и бюджета.
Реклама
Без формула това ще бъде следващата година, в която касата просто връчва празен чек на фирмите. В момента сме в обстановка на закъснение на бюджета за идната година и фирмите още веднъж са в неспособност да възнамеряват идната година какви би трябвало да бъдат техните доставки на лекарствени артикули, какъв ще бъде размерът на отстъпките и обезщетенията, които ще дължат през годината на касата, изобщо - какъв ще бъде бюджетът за медикаменти за идната година ", споделя Денев. Според него при настоящето развиване на политическата обстановка този въпрос няма да бъде обяснен може би доникъде на идната година, което е " извънредно притеснително, защото както лекарственото доставяне, по този начин и опцията на касата да се разплаща с лечебни заведения и аптеки за лекарственото ползване, по този начин и опцията пациентите да получат нужните им медикаменти зависят от бюджета за идната година, който пък зависи и от договорите, които касата ще подпише с фирмите за отстъпки и обезщетения, и от събираемостта на тези отстъпки и обезщетения ".
Деян Денев счита, че с цел да има предвидимост както за здравната каса, по този начин и за фармацевтичните компании, лекарственият бюджет би трябвало да се дефинира въз основата на ясна и транспарантна формула, която стъпва върху исторически данни за потреблението на медикаменти от предишни години и върху предстоящото ползване, обвързвано с увеличението на заболяемостта и навлизането на нови лечения.
Защо няма медикаменти?
Разбира се, цялата неизясненост и администрация към механизма, гарантиращ предвидимост и резистентност на бюджета на НЗОК, с който от фармацевтичните компании се събират отстъпки, е една от аргументите за това медикаментите да напущат Позитивния лекарствен лист (на медикаментите, които се заплащат от здравната каса, здравното министерство и болниците) и непосредствено България.
" Ще определям най-ясното пояснение за дефицитите на лекарствени артикули в България. Това в действителност е слонът в стаята, който всички заобикаляме. Причината за дефицитите е, че цените на лекарствените артикули в България са най-ниските в Европа и като се изключи че записаните цени са ниски, фирмите заплащат в допълнение обезщетения и отстъпки на огромна стойност, с цел да могат пациентите да доплащат по-малко. Общият размер на тези отстъпки и пациентски стратегии се пресмята на близо 400 милиона лв. годишно. При тези условия, при един свободен европейски пазар и при тези ниски цени няма по какъв начин да не пораждат дефицити ", споделя Денев. Според него те се дължат, от една страна, на обстоятелството, че в избрани случаи фирмите нямат стопански и търговски интерес да доставят лекарствени артикули в България. При други случаи пораждат индустриални проблеми, основани на това, че България не е измежду целите на фармацевтичните компании заради това, че е дребен като размер пазар с доста ниски цени и високи регулаторни условия.
Реклама
" Ниските цени вършат пазара извънредно прелъстителен за изнасяне на лекарствени артикули, без значение дали става въпрос за безусловно законния успореден експорт, или става въпрос за някакви престъпни и незаконни практики. В страните, в които цените на лекарствените артикули са уравновесени, дефицити съвсем няма. Това е истината ", счита Денев.
Той добавя, че основаният от служебния министър Съвет по лекарствоснабдяването с присъединяване на фармацевтичната промишленост и ограниченията, които той създава, могат малко да лимитират проблемите с дефицитите, само че не могат да ги решат изцяло.
" В старанието си да реализира оптимално ниски цени българската страна основава недостиг на медикаменти ", твърди Деян Денев. Той добавя, че най-ниските цени основават и още един значим за пациентите проблем - за какво даден лекарствен артикул не се заплаща с обществени средства в България, макар че в другите европейски страни той се покрива от дълго време.
" Скоро попаднах на следващата обява в обществените мрежи, в която се споделя по какъв начин лекарствено лекуване, което съгласно новите способи на прецизна диагностика е уместно за лекуването на съответен пациент, измъчен от онкологично заболяване, не е налично в България и се събират средства, с цел да може пациентът да получи лекуване в друга европейска страна. Това е сериозен проблем - едвам 30% от позволените за приложимост през последните четири години от Европейската лекарствена организация лекарствени артикули са налични в България посредством възнаграждение с обществени средства. Това е и огромната причина, изключително като става въпрос за деца, част от потребностите в такива характерни случаи, при които лекуването не може да бъде обезпечено по регулярния метод с медикаменти, включени в Позитивния лекарствен лист, да бъде обезпечавано по специфичен ред. Затова заплащанията на НЗОК единствено по този специфичен ред нарастват до близо 80 млн. лева тази година ", споделя Денев. По думите му първо е мъчно да бъде включена нова терапия в ПЛС, а в случай че въпреки всичко това стане - включването на нова терапия значи извънредно високи отстъпки, които през първата една или две години доближават 100%, т.е. компанията на процедура би трябвало да подарява медикамента първата или две години. " Кумулативно това прави българския пазар извънредно неприветлив за фармацевтичните компании ", счита той.
" Тази позиция гласи, че през 2022 година фармацевтичната промишленост се чака да даде на НЗОК самобитна дотация на стойност над 350 милиона лв., което ще разреши на касата да се разплати с лечебни заведения и с аптеки за приложените и регистрирани от тях лекарствени артикули, отпуснати от аптеките, които българските лекари са предписали на българските пациенти. Тази дотация нараства по отношение на предходната година, когато беше 270 млн. лева, и това се случва в изискванията на близо 18% инфлация, неспособност фармацевтичната промишленост да индексира цените на лекарствените артикули с лекарско наставление, както всички останали промишлености индексират своите артикули, и всичко това може да докара до проблеми с лекарствоснабдяването ", разяснява Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.
Според него точно по тази причина посланията на промишлеността към управляващите са две. Първото е да се употребяват 40 млн. лева от оперативния запас на касата за 2022 година, което ще разреши да се понижи дотацията от фармацевтичните компании до по-приемливи равнища и надлежно фирмите ще изпълнят поетите задължения, ще дават на касата отстъпки и обезщетения въз основата на подписаните контракти и няма да има разтърсвания в лекарствоснабдяването. В противоположен случай, защото става въпрос за сериозна сума обезщетения, които фирмите ще заплатят не през тази, а идната година, в последните месеци на годината НЗОК няма да има опция да се разплати с лечебни заведения и аптеки. " Това ще се получи точно тъй като разликата сред действително регистрираните от лечебни заведения и аптеки лекарствени артикули през 2022 година и бюджета на касата се покрива от фармацевтичната промишленост. Ако тази година лечебните заведения и аптеките отчетат медикаменти на стойност 1.8 милиарда лева с Данък добавена стойност, а бюджетът е 1.460 милиарда лева, разликата се покрива от фармацевтичната промишленост и точно на тях разчита здравната каса ", споделя Денев. Той прибавя, че второто обръщение на промишлеността е за идната година.
" Крайно време е да има формула, по която лекарственият бюджет за всяка година се дефинира от Националната здравноосигурителна каса, тъй като все още обстановката е следната - не се знае какво ще бъде потреблението на лекарствени артикули през съответната година, не се знае какъв ще бъде бюджетът за медикаменти през идната година, само че все пак от фармацевтичните компании се чака да подпишат контракти, с които да поемат ангажимент да покрият разликата, каквато и да е тя, сред действителното ползване и бюджета.
Реклама
Без формула това ще бъде следващата година, в която касата просто връчва празен чек на фирмите. В момента сме в обстановка на закъснение на бюджета за идната година и фирмите още веднъж са в неспособност да възнамеряват идната година какви би трябвало да бъдат техните доставки на лекарствени артикули, какъв ще бъде размерът на отстъпките и обезщетенията, които ще дължат през годината на касата, изобщо - какъв ще бъде бюджетът за медикаменти за идната година ", споделя Денев. Според него при настоящето развиване на политическата обстановка този въпрос няма да бъде обяснен може би доникъде на идната година, което е " извънредно притеснително, защото както лекарственото доставяне, по този начин и опцията на касата да се разплаща с лечебни заведения и аптеки за лекарственото ползване, по този начин и опцията пациентите да получат нужните им медикаменти зависят от бюджета за идната година, който пък зависи и от договорите, които касата ще подпише с фирмите за отстъпки и обезщетения, и от събираемостта на тези отстъпки и обезщетения ".
Деян Денев счита, че с цел да има предвидимост както за здравната каса, по този начин и за фармацевтичните компании, лекарственият бюджет би трябвало да се дефинира въз основата на ясна и транспарантна формула, която стъпва върху исторически данни за потреблението на медикаменти от предишни години и върху предстоящото ползване, обвързвано с увеличението на заболяемостта и навлизането на нови лечения.
Защо няма медикаменти?
Разбира се, цялата неизясненост и администрация към механизма, гарантиращ предвидимост и резистентност на бюджета на НЗОК, с който от фармацевтичните компании се събират отстъпки, е една от аргументите за това медикаментите да напущат Позитивния лекарствен лист (на медикаментите, които се заплащат от здравната каса, здравното министерство и болниците) и непосредствено България.
" Ще определям най-ясното пояснение за дефицитите на лекарствени артикули в България. Това в действителност е слонът в стаята, който всички заобикаляме. Причината за дефицитите е, че цените на лекарствените артикули в България са най-ниските в Европа и като се изключи че записаните цени са ниски, фирмите заплащат в допълнение обезщетения и отстъпки на огромна стойност, с цел да могат пациентите да доплащат по-малко. Общият размер на тези отстъпки и пациентски стратегии се пресмята на близо 400 милиона лв. годишно. При тези условия, при един свободен европейски пазар и при тези ниски цени няма по какъв начин да не пораждат дефицити ", споделя Денев. Според него те се дължат, от една страна, на обстоятелството, че в избрани случаи фирмите нямат стопански и търговски интерес да доставят лекарствени артикули в България. При други случаи пораждат индустриални проблеми, основани на това, че България не е измежду целите на фармацевтичните компании заради това, че е дребен като размер пазар с доста ниски цени и високи регулаторни условия.
Реклама
" Ниските цени вършат пазара извънредно прелъстителен за изнасяне на лекарствени артикули, без значение дали става въпрос за безусловно законния успореден експорт, или става въпрос за някакви престъпни и незаконни практики. В страните, в които цените на лекарствените артикули са уравновесени, дефицити съвсем няма. Това е истината ", счита Денев.
Той добавя, че основаният от служебния министър Съвет по лекарствоснабдяването с присъединяване на фармацевтичната промишленост и ограниченията, които той създава, могат малко да лимитират проблемите с дефицитите, само че не могат да ги решат изцяло.
" В старанието си да реализира оптимално ниски цени българската страна основава недостиг на медикаменти ", твърди Деян Денев. Той добавя, че най-ниските цени основават и още един значим за пациентите проблем - за какво даден лекарствен артикул не се заплаща с обществени средства в България, макар че в другите европейски страни той се покрива от дълго време.
" Скоро попаднах на следващата обява в обществените мрежи, в която се споделя по какъв начин лекарствено лекуване, което съгласно новите способи на прецизна диагностика е уместно за лекуването на съответен пациент, измъчен от онкологично заболяване, не е налично в България и се събират средства, с цел да може пациентът да получи лекуване в друга европейска страна. Това е сериозен проблем - едвам 30% от позволените за приложимост през последните четири години от Европейската лекарствена организация лекарствени артикули са налични в България посредством възнаграждение с обществени средства. Това е и огромната причина, изключително като става въпрос за деца, част от потребностите в такива характерни случаи, при които лекуването не може да бъде обезпечено по регулярния метод с медикаменти, включени в Позитивния лекарствен лист, да бъде обезпечавано по специфичен ред. Затова заплащанията на НЗОК единствено по този специфичен ред нарастват до близо 80 млн. лева тази година ", споделя Денев. По думите му първо е мъчно да бъде включена нова терапия в ПЛС, а в случай че въпреки всичко това стане - включването на нова терапия значи извънредно високи отстъпки, които през първата една или две години доближават 100%, т.е. компанията на процедура би трябвало да подарява медикамента първата или две години. " Кумулативно това прави българския пазар извънредно неприветлив за фармацевтичните компании ", счита той.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ