Фармаиндустрията се ангажира да ускори достъпа на пациентите до нови терапии
Фармацевтичната промишленост в Европа се ангажира да обезпечи по-бърз достъп до нови медикаменти за пациентите в Европейския съюз. От 11 април фармацевтичните компании, които членуват в Европейската федерация на фармацевтичните промишлености и асоциации (EFPIA), се ангажират да подадат заявки за възнаграждение на новите им лекарства с обществени средства и да записват цени във всички страни от Европейски Съюз във допустимо най-кратки периоди, само че не по-късно от 2 години след приемането на позволение за приложимост за европейския пазар. Това ще става при изискване, че националните законодателства го разрешават.
Очаква се това да усили доста броя на новаторските лекарствени артикули, които да са налични в държавите-членки на Европейски Съюз и да понижи с няколко месеца времето, през което пациентите са принудени да чакат за новите медикаменти.
Публикувани през предходната седмица данни от EFPIA сочат огромни разлики във времето, за което новите лечения доближават до пациентите в другите страни от Европейски Съюз. Пациентите в Германия чакат към 133 дни за достъп до нови медикаменти спрямо пациентите в България, които изчакат до 764 дни. Отчита се и отрицателна наклонност във връзка с броя новаторски лекарствени лечения, които са разполагаем в даден миг от времето в обособените страни от Европейски Съюз. Различията са основни и се усилват вместо да понижават. В момента към 30% от позволените за приложимост сред 2017-2020 година от Европейската организация по медикаменти (ЕМА) артикули са налични за българските пациенти. За съпоставяне в Германия 92% от новите лечения са налични, а междинният за Европейски Съюз дял е 46%.
Според прогнозата на анализаторската компания IQVIA, заявеният ангажимент на фармаиндустрията ще усили доста % на новите лекарствени лечения, които са налични в целия Европейски Съюз. Очакванията са той да доближи до 64% в някои държави-членки, според от готовността на виновните за процеса институции за своевременна оценка на нараствания брой заявки. Прогнозите са, че времето, в което пациентите чакат за нови медикаменти, ще бъде понижено с 4 до 5 месеца и по-конкретно: в страни като България (-179 дни), Полша (-129 дни) и Румъния (-155 дни).
Периодът сред приемането на позволение за приложимост и подаването на заявление за възнаграждение с обществени средства и образуване на цена в съответната страна е единствено една от аргументите за неравенствата в достъпа до нови медикаменти.
Според оповестения разбор на Charles River Associates, има 10 взаимосвързани фактора, които изясняват рестриктивните мерки и забавянето в достъпа на пациентите до нови медикаменти. Тези аргументи се коренят в процесите на ценообразуване и включване на медикаменти в системите на възнаграждение с обществени средства в държавите-членки и съответното влияние върху вземането на търговски решения. В България да вземем за пример нови лечения с включват в системата на възнаграждение от НЗОК единствено един път годишно.
Ето за какво задължението на фармацевтичната промишленост за ранно подаване е подсилен от стартирането на онлайн портал, където притежателите на позволения за приложимост могат да дават навременна информация по отношение на времето на подаване на заявките за ценообразуване и възнаграждение с обществени средства и административния развой за тяхната обработка в 27-те държави-членки на Европейски Съюз. Осигуряването на по-голяма бистрота по отношение на пречките и аргументите за забавянето на достъпа ще улесни намирането на решения в партньорство с виновните институции на национално равнище.
В допълнение към тематиката за по-справедлива и равнопоставена система за пациентите, EFPIA инициира и полемика за по-справедлив метод за ценообразуване в обособените страни членки на Европейски Съюз, където цената на новаторските медикаменти може да варира сред страните според от тяхното икономическо положение и кредитоспособност. В тази връзка EFPIA разгласява за разискване отчет, озаглавен " Солидарен метод за диференцирано ценообразуване, учредено на правилото за възвръщаемост на вложенията “, където излага главните характерности на тази диференцирана система за ценообразуване, основана на взаимност сред държавите-членки за гарантиране възвръщаемостта на вложенията, залегнал в договорите на Европейски Съюз.
За по-справедлива диференцирана система за ценообразуване Европейска комисия и държавите-членки би трябвало да трансформират актуалната система за интернационално съпоставяне на цените и да вкарат механизми за попречване на непредвидените последствия от паралелната търговия с медикаменти в границите на Европейски Съюз.
Очаква се това да усили доста броя на новаторските лекарствени артикули, които да са налични в държавите-членки на Европейски Съюз и да понижи с няколко месеца времето, през което пациентите са принудени да чакат за новите медикаменти.
Публикувани през предходната седмица данни от EFPIA сочат огромни разлики във времето, за което новите лечения доближават до пациентите в другите страни от Европейски Съюз. Пациентите в Германия чакат към 133 дни за достъп до нови медикаменти спрямо пациентите в България, които изчакат до 764 дни. Отчита се и отрицателна наклонност във връзка с броя новаторски лекарствени лечения, които са разполагаем в даден миг от времето в обособените страни от Европейски Съюз. Различията са основни и се усилват вместо да понижават. В момента към 30% от позволените за приложимост сред 2017-2020 година от Европейската организация по медикаменти (ЕМА) артикули са налични за българските пациенти. За съпоставяне в Германия 92% от новите лечения са налични, а междинният за Европейски Съюз дял е 46%.
Според прогнозата на анализаторската компания IQVIA, заявеният ангажимент на фармаиндустрията ще усили доста % на новите лекарствени лечения, които са налични в целия Европейски Съюз. Очакванията са той да доближи до 64% в някои държави-членки, според от готовността на виновните за процеса институции за своевременна оценка на нараствания брой заявки. Прогнозите са, че времето, в което пациентите чакат за нови медикаменти, ще бъде понижено с 4 до 5 месеца и по-конкретно: в страни като България (-179 дни), Полша (-129 дни) и Румъния (-155 дни).
Периодът сред приемането на позволение за приложимост и подаването на заявление за възнаграждение с обществени средства и образуване на цена в съответната страна е единствено една от аргументите за неравенствата в достъпа до нови медикаменти.
Според оповестения разбор на Charles River Associates, има 10 взаимосвързани фактора, които изясняват рестриктивните мерки и забавянето в достъпа на пациентите до нови медикаменти. Тези аргументи се коренят в процесите на ценообразуване и включване на медикаменти в системите на възнаграждение с обществени средства в държавите-членки и съответното влияние върху вземането на търговски решения. В България да вземем за пример нови лечения с включват в системата на възнаграждение от НЗОК единствено един път годишно.
Ето за какво задължението на фармацевтичната промишленост за ранно подаване е подсилен от стартирането на онлайн портал, където притежателите на позволения за приложимост могат да дават навременна информация по отношение на времето на подаване на заявките за ценообразуване и възнаграждение с обществени средства и административния развой за тяхната обработка в 27-те държави-членки на Европейски Съюз. Осигуряването на по-голяма бистрота по отношение на пречките и аргументите за забавянето на достъпа ще улесни намирането на решения в партньорство с виновните институции на национално равнище.
В допълнение към тематиката за по-справедлива и равнопоставена система за пациентите, EFPIA инициира и полемика за по-справедлив метод за ценообразуване в обособените страни членки на Европейски Съюз, където цената на новаторските медикаменти може да варира сред страните според от тяхното икономическо положение и кредитоспособност. В тази връзка EFPIA разгласява за разискване отчет, озаглавен " Солидарен метод за диференцирано ценообразуване, учредено на правилото за възвръщаемост на вложенията “, където излага главните характерности на тази диференцирана система за ценообразуване, основана на взаимност сред държавите-членки за гарантиране възвръщаемостта на вложенията, залегнал в договорите на Европейски Съюз.
За по-справедлива диференцирана система за ценообразуване Европейска комисия и държавите-членки би трябвало да трансформират актуалната система за интернационално съпоставяне на цените и да вкарат механизми за попречване на непредвидените последствия от паралелната търговия с медикаменти в границите на Европейски Съюз.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ