Абсолютна свобода не съществува: има само свобода на избора
Фараонът бил още млад, само че към този момент почнал да строи своята гробница, която да пази тленните му остатъци след гибелта. Той обичал да стои на една висока канара с аспект към долината, с цел да следи строителството. В тези моменти като че ли най-добре разсъждавал върху ръководството на страната. Един ден поканил със себе си и жреците.
– Погледнете – обърнал се фараонът към тях – тази дълга върволяк от плебеи, които носят камъни. Винаги сме считали, че колкото повече плебеи имаме, толкоз по-добре за нас. Но в действителност тяхната издръжка и подслонът, който им осигуряваме, ни костват скъпо, а те не се стараят и не работят задоволително. Освен това колкото по-голям е техният брой, толкоз по-голяма е вероятността от протести и безредици. Затова устояваме и голям брой бойци и надзиратели. Вижте какъв брой постепенно се движат, а стражите не вършат нищо, с цел да ги накарат да работят по-бързо. Пък даже и да ги наругаят, робите са си мързеливи и склонни към непокорство… Трябва да променим нещо.
Жреците приели казуса драговолно и почнали да мислят по какъв начин да накарат робите да работят повече, без да се усилват разноските за издръжката им. Предлагали на фараона разнообразни решения, само че той не одобрил нито едно от тях. Просто всеки ден следил работата в долината и размишлявал. Накрая извикал жреците и им споделил:
– Измислих по какъв начин да решим казуса с робите. Нека на следващия ден, още преди изгрев слънце, глашатаите да оповестят, че има нов декрет на фараона, който гласи следното: „ От през днешния ден на всички плебеи се подарява цялостна независимост. Свалят се оковите им, а за всеки донесен камък те ще получават по една монета. Монетите могат да се обменят за храна, облекла, жилища и даже дворци. От през днешния ден нататък всички плебеи са безусловно свободни хора! “
Указът, несъмнено, бил разгласен, а на идващия ден фараонът и жреците още веднъж се събрали на високата канара, с цел да видят какво се случва при градежа в долината. Това, което видели, било същинско знамение. Хиляди хора се надпреварвали да носят камъни, пот се леела от челата им, само че те не спирали. Тези, които преди едвам се движели, в този момент, като свободни хора, тичали с по два камъка едновременно. Част от стражите напуснали службата си и също се присъединили в носенето на камъни. Всички се опитвали да пренесат колкото се може повече, с цел да получат мечтаните монети и да изградят своя нов, свободен и благополучен живот.
Минали няколко месеца. Фараонът продължавал с любознание и интерес да следи какво се случва с неговите жители. А измененията били колосални. Част от някогашните плебеи се обединили в групи и измислили механически съоръжения, с които по-лесно да носят повече камъни, появили се и хора, които продавали храна и вода на служащите. Животът в долината наподобява процъфтявал.
„ Със сигурност ще измислят още нови приспособления – предостатъчно си мислел фараонът. – Скоро ще си изберат и някой, който да ги управлява и провежда, може би ще си основат и личен съд… Е, дано се развиват. Сега се считат за свободни, само че на процедура са доста по-зависими и животът им не е по никакъв начин по-лек. Пак носят камъни, единствено че работят доста повече. И го вършат непринудено. Сега са плебеи на личните си желания, на алчността си и на великата заблуда, че сами са си господари. “
( “Абсолютна независимост не съществува: има единствено независимост на избора. А един път създали избор, ставаме заложници на решението си. ”
—Паулу Коелю)
