Ето'о: В Барса не бяхме “Галактикос”, а просто момчетата от крайния квартал
Фамозният камерунски нападател Самуел Ето‘о към този момент е гостува на терена на предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ през първия сезон на предаването. Той е постоянно атрактивен, неналожителен и даже провокативен. Доказа го и пред камерата на „ Код Спорт “ в турския курорт Анталия. Сега обаче ще погледнем на неговата кариера под различен по-необичаен ъгъл. Този път неговите отговори минават през радара на носителя на „ Златната топка “, който го посети в Испания с екип на телевизионния колос „ Унивижън “. Представяме ви първа част от тази извънредно забавна среща.
- е в интервал, в който се нуждае от голове. От човек, който да трансформира целия този труд в средата на терена в попадения. Наставник на тима е Франк Рийкард, а клубът е насочил взор към камерунеца Самуел Ето‘о. Нападателят е от пет години в редиците на и се показва повече от чудесно. Островният клуб е притежател на 50 % от правата на играча, а другите 50 % са владеене на Реал (Мадрид). Но “Белия балет” в нито един миг не повярва задоволително в качествата на Ето‘о и не го притегля в състава си. И ето, че той минава в Барселона.
- Треньор в Майорка ми беше Луис Арагонес, който ми сподели, че единственият тим, в който може да развия кариерата, си е Барселона. И че той ще се обади на Чики Бегиристайн, с цел да приказва с него за мен. Пред мен му се обади по телефона. Каза му - в случай че искаш тимът да печели титли, има един нападател, от който се нуждаеш. В този миг Чики очевидно не бе очаквал Арагонес да му каже моето име и попита сюрпризиран. Самуел Ето‘о? Това вашето негърче от Майорка ли е? А Луис удостовери - да, това е момчето, което ще ви разреши да печелите титли. Чики ми се стори малко запазен по телефона. Отвърна му - ще забележим. Но след няколко дни от Барселона в действителност ми се обадиха да приказваме. Следващата стъпка я направи президентът на Барса Жоан Лапорта. Много съм признателен, тъй като без неговата интервенция, нямаше да се стигне до моя трансфер. Тогава започнаха едни безкрайни договаряния, тъй като, знаете, бях 50 % благосъстоятелност на Реал. Оттам ми споделиха - харесваме те и желаеме да играеш при нас, само че не незабавно, тъй като сега в състава имаме Роналдо, Зидан, Фиго, Бекъм. Трябва да им бъдеш запаса. Но Самуел Ето‘о желае да играе. Щом не мога в Реал
(Мадрид), тогава в Барселона. И започнах да очаквам какво ще се случи с Барселона. И случилото се по-късно с мен и Барса го знаете всички.
- И ето по какъв начин против сумата от 24 милиона евро камерунецът се трансформира във втората покупка на Рийкард след привличането на Хенрик Ларсон. На 23 години Ето‘о напуща Майорка, където играе в последните 5 сезона, с цел да облече екипа на каталунския гранд. При представянето си камерунецът произнася една фраза за историята: “Не съм футболист, който ще означи 50 гола. Но знам, че в случай че желая да съумея, съм задължен да търча като чернокож по терена, с цел да пребивавам на следващия ден като бял човек. Така че сигурно ще търча.”
- Някои хора останаха шокирани от тези мои думи. Но в действителност аз споделих самата истина. Трябваше да поставям тройно повече старания, с цел да реализира това, което те реализират с доста по-малко вложение и с цел да пребивавам като тях. Казах го и го направих.
- Какъв беше Самуел Ето‘о в живота? Същият, какъвто беше на терена. Вярваше, че всичко в този живот е допустимо. И веднага като всичко е допустимо, щом ни се показа опция, би трябвало да създадем всичко, с цел да не я пропуснем. Същевременно с това да знаем, че това е най-хубавата опция и да бъдем щастливи.
- В Барселона открих един добър колектив. Мисля, че това, което липсваше на тима, беше вярата. А аз, когато изляза на терена, влагам своята религия. А тя е, че до момента в който има живот, има и вяра и би трябвало да се борим. С един от най-големите в историята на футбола - Роналдиньо, имахме специфични връзки. Преди мач той се приближаваше към мен и ме питаше: “Хей, негърче, по какъв начин се чувстваш през днешния ден?” Това потвърждава какво значение имаше моето наличие в този тим. Означаваше, че в случай че аз съм ОК, то нещата ще се получат на терена. А аз съвсем постоянно се усещах добре… Дойде денят на първото ми дерби против Реал. А аз този мач към този момент го бях изиграл, още първия ден, когато подписах с Барса. Тогава, преди да потегли от у дома, споделих на жена ми, че с цел да може светът да ме познава, би трябвало да вкарам на Реал (Мадрид). Това беше първата концепция, която ми пристигна в главата. А когато влязох в съблекалнята, Роналдиньо, който беше покрай мен, отново ме попита: “Негърче, по какъв начин си през днешния ден?” А аз му отвърнах: “Много съм добре.” И това се видя на терена. Беше необикновено. Да се изправиш против могъщия Реал, който разполага с такива футболисти, с всичкия почит, който изпитвам към тях. Те бяха постигнали на процедура всичко във футбола, бяха спечелили всичко, смятаха ги за най-хубавите в света. Изправи се най-хубавият тим в света против тим, който в предишното също е имал своята популярност, само че който в този миг се бореше да възвърне предходната си популярност. А Роналдиньо в този мач? Никога не го бях виждал да не пада на терена. Той беше всичко - отнемаше топката, дриблираше, подаваше я. Беше необикновен. И ето, че една топка отиваше към Икер Касияс, напълно наоколо бе и Роберто Карлос, а аз тичах с всички сили и се молех. Нека да ми дадат единствено една, единствено тази опция и ще съумея! И съумях да им лишава топката и да я вкарам в опразнената врата. Имахме упоритостта, имахме голямото предпочитание да покажем, че към този момент е пристигнал нашият ред. В този мач бяхме по-добри от Реал в безусловно всичко. Не съм сигурен дали противникът притежаваше топката и общо 30 секунди в мача. Защото на терена изглеждаше, че сме 1000 против 11. 3:0 против Реал и пет години по-късно купата още веднъж се завърна във витрината на Барселона. Срещу се нуждаехме единствено от точка, с цел да спечелим купата. И по пътя към стадиона рейсът ни бе приветстван от нашите последователи, които скандираха: “Шампиони!”. Не знаете това какви криле ти дава. Когато видиш хиляди хора, множеството от които се без билет за мача даже, ти си казваш: “Да, това е моето семейство. И би трябвало да направя всичко, което зависи от мен, с цел да го развеселявам.” Влязохме в съблекалнята и усетихме напрежението. Имаше огромна раздразнителност у нас. Леванте, като хазаин, стартира мача доста добре и противникът съумя да ни поведе в резултата. Тогава усетихме прилив на сили, тъй като ние бяхме по-добрият тим, само че трябваше да сме на върха на опциите си. Тогава получихме правото да осъществим един корнер и аз погледнах небето и споделих: “Господи, дано топката падне там, където аз стоя”. А момчето, което ме пазеше, чу какво си приказвам, тъй като аз си говорех самичък на себе си. Какво ли си е помислил? Сигурно, че съм вманиачен. Но когато Рафа Маркес отклони топката, тя отиде към мен и аз я вкарах във вратата. Не можете да си визиите какво благополучие беше. Това беше първата купа за Барса след 5 години суша. Началото на един цикъл. После при завръщането ни в Барселона имаше стотици хиляди по улиците. Аз в никакъв случай не съм виждал толкоз огромна навалица, толкоз доста хора. Толкова доста щастливи хора - баби, дядовци, дребни деца, всички!
Чувствахме се като че ли сме родени от една и съща майка. Толкова обятия, толкоз благополучие. И тогава благодариш на Господ, че ти е дал шанса да преживееш такива моменти.
Бяхме извоювали купата в Испания, а в този момент трябваше да извоюваме трофея и в Шампионската лига. И имахме тима, с който да реализираме тази цел. Преди всеки чоп всички останали се молеха - ох, нека не ни се падне Барса. Срещу постоянно, когато сме играли, са ставали мното тежки мачове, в действителност доста тежки. След като първата година се паднахме против тях и загубихме, в този момент бяхме решени да покажем, че ще ги бием с игра, с футбол. И го направихме против един доста мощен и мощен противник. Класирахме се.
Тогава се изправихме против и след 0:0 те мислеха, че могат да ни победят. Но аз вкарах и Белети беше първият, който стигна до мен и ми крещеше: “Негърче, обичам те!” Беше необикновено! На полуфинала се изправихме против, а тази елиминация я завоюва Роналдиньо. Той хвърли подобен пас, при който Жули излезе от задна позиция и вкара. Бихме ги в Милано с 1:0 и знаехме, че в реванша на “” би трябвало да ни вкарат два гола, с цел да ни отстраняват. Оставаше половин час до края, когато Рийкард ме извика до тъчлинията, тъй като видя, че на терена влиза Кафу. Каза ми: “Негърче, би трябвало да пазиш този състезател.” Каза ми, че единствено аз имам скоростта да спра този футболист. Досега нито един треньор не ме беше карал да върша нещо особено в отбрана. А в този мач Кафу не можа да види топката. Влизах му самоуверено, отнемах я, не можа да мръдне. Спечелихме елиминацията и най-после всички пеехме: “Отиваме в Париж!” Там беше финалът. Аз се намирах в един огромен тим, обаче, който на моменти имаше държание на дребен тим. Ние не бяхме “Галактикос”. Бяхме просто момчета от крайния квартал, които играят за Барса. Искахме да отидем на финала в Париж и го направихме.
ДРУГИТЕ ЗА ЕТО‘О:
Шави Ернандес: Идването на Роналдиньо в тима промени динамичността на отбора, динамичността на клуба. Имаше повече усмивки в съблекалнята. Той е доста положителен като човек, а пък и знаехме, че разполагаме с евентуално най-хубавия състезател на планетата в оня миг. Ето‘о сподели през цялото време, че е огромен състезател. Футболист, който е роден голмайстор, роден водач. Беше футболист, който като се изключи че успяваше да се открие, да си обезпечи стрелкова позиция, беше също по този начин неуморен, тичаше доста и безкрай. Притежаваше скорост, непримиримост, каквито съчетани в един човек не могат да се срещнат другаде. Беше в действителност впечатляващ. Огромната ми упоритост бе тази, която му оказа помощ да отнеме топката на Роберто Карлос и Касияс в дербито против Реал и да вкара в опразнената врата. Беше обикновено да има напрежение в нашата съблекалня. Не бяхме печелили нищо от толкоз време. За нас, да станем първенци, беше ново чувство, или най-малко за множеството от нас бе по този начин. Срещу Челси видях тима доста стилен, в никакъв случай преди не го бях виждал подобен и знаех, че ще спечелим.
Людовик Жули: Самуел беше превъзходен голаджия. Но освен това - той умееше да оказва помощ и на другите, беше превъзходен в техническо отношение, доста бърз нападател. Почти не пропускаше мач, в който да не се разпише. И постоянно го правеше тъкмо, когато най- малко очакваш това. Когато пристигна мачът против Реал, върху нас имаше огромно напрежение. Те бяха “Лос Галактикос”, а ние - нов тим, който занапред щеше да се опита да завоюва доста. След толкоз години без титли, тимът, клубът се нуждаеше от тази купа. Много хора ме питат за гола ми против Милан. Да, това беше осъществена фантазия за мен, благополучен бях, тъй като спечелихме.
- е в интервал, в който се нуждае от голове. От човек, който да трансформира целия този труд в средата на терена в попадения. Наставник на тима е Франк Рийкард, а клубът е насочил взор към камерунеца Самуел Ето‘о. Нападателят е от пет години в редиците на и се показва повече от чудесно. Островният клуб е притежател на 50 % от правата на играча, а другите 50 % са владеене на Реал (Мадрид). Но “Белия балет” в нито един миг не повярва задоволително в качествата на Ето‘о и не го притегля в състава си. И ето, че той минава в Барселона.
- Треньор в Майорка ми беше Луис Арагонес, който ми сподели, че единственият тим, в който може да развия кариерата, си е Барселона. И че той ще се обади на Чики Бегиристайн, с цел да приказва с него за мен. Пред мен му се обади по телефона. Каза му - в случай че искаш тимът да печели титли, има един нападател, от който се нуждаеш. В този миг Чики очевидно не бе очаквал Арагонес да му каже моето име и попита сюрпризиран. Самуел Ето‘о? Това вашето негърче от Майорка ли е? А Луис удостовери - да, това е момчето, което ще ви разреши да печелите титли. Чики ми се стори малко запазен по телефона. Отвърна му - ще забележим. Но след няколко дни от Барселона в действителност ми се обадиха да приказваме. Следващата стъпка я направи президентът на Барса Жоан Лапорта. Много съм признателен, тъй като без неговата интервенция, нямаше да се стигне до моя трансфер. Тогава започнаха едни безкрайни договаряния, тъй като, знаете, бях 50 % благосъстоятелност на Реал. Оттам ми споделиха - харесваме те и желаеме да играеш при нас, само че не незабавно, тъй като сега в състава имаме Роналдо, Зидан, Фиго, Бекъм. Трябва да им бъдеш запаса. Но Самуел Ето‘о желае да играе. Щом не мога в Реал
(Мадрид), тогава в Барселона. И започнах да очаквам какво ще се случи с Барселона. И случилото се по-късно с мен и Барса го знаете всички.
- И ето по какъв начин против сумата от 24 милиона евро камерунецът се трансформира във втората покупка на Рийкард след привличането на Хенрик Ларсон. На 23 години Ето‘о напуща Майорка, където играе в последните 5 сезона, с цел да облече екипа на каталунския гранд. При представянето си камерунецът произнася една фраза за историята: “Не съм футболист, който ще означи 50 гола. Но знам, че в случай че желая да съумея, съм задължен да търча като чернокож по терена, с цел да пребивавам на следващия ден като бял човек. Така че сигурно ще търча.”
- Някои хора останаха шокирани от тези мои думи. Но в действителност аз споделих самата истина. Трябваше да поставям тройно повече старания, с цел да реализира това, което те реализират с доста по-малко вложение и с цел да пребивавам като тях. Казах го и го направих.
- Какъв беше Самуел Ето‘о в живота? Същият, какъвто беше на терена. Вярваше, че всичко в този живот е допустимо. И веднага като всичко е допустимо, щом ни се показа опция, би трябвало да създадем всичко, с цел да не я пропуснем. Същевременно с това да знаем, че това е най-хубавата опция и да бъдем щастливи.
- В Барселона открих един добър колектив. Мисля, че това, което липсваше на тима, беше вярата. А аз, когато изляза на терена, влагам своята религия. А тя е, че до момента в който има живот, има и вяра и би трябвало да се борим. С един от най-големите в историята на футбола - Роналдиньо, имахме специфични връзки. Преди мач той се приближаваше към мен и ме питаше: “Хей, негърче, по какъв начин се чувстваш през днешния ден?” Това потвърждава какво значение имаше моето наличие в този тим. Означаваше, че в случай че аз съм ОК, то нещата ще се получат на терена. А аз съвсем постоянно се усещах добре… Дойде денят на първото ми дерби против Реал. А аз този мач към този момент го бях изиграл, още първия ден, когато подписах с Барса. Тогава, преди да потегли от у дома, споделих на жена ми, че с цел да може светът да ме познава, би трябвало да вкарам на Реал (Мадрид). Това беше първата концепция, която ми пристигна в главата. А когато влязох в съблекалнята, Роналдиньо, който беше покрай мен, отново ме попита: “Негърче, по какъв начин си през днешния ден?” А аз му отвърнах: “Много съм добре.” И това се видя на терена. Беше необикновено. Да се изправиш против могъщия Реал, който разполага с такива футболисти, с всичкия почит, който изпитвам към тях. Те бяха постигнали на процедура всичко във футбола, бяха спечелили всичко, смятаха ги за най-хубавите в света. Изправи се най-хубавият тим в света против тим, който в предишното също е имал своята популярност, само че който в този миг се бореше да възвърне предходната си популярност. А Роналдиньо в този мач? Никога не го бях виждал да не пада на терена. Той беше всичко - отнемаше топката, дриблираше, подаваше я. Беше необикновен. И ето, че една топка отиваше към Икер Касияс, напълно наоколо бе и Роберто Карлос, а аз тичах с всички сили и се молех. Нека да ми дадат единствено една, единствено тази опция и ще съумея! И съумях да им лишава топката и да я вкарам в опразнената врата. Имахме упоритостта, имахме голямото предпочитание да покажем, че към този момент е пристигнал нашият ред. В този мач бяхме по-добри от Реал в безусловно всичко. Не съм сигурен дали противникът притежаваше топката и общо 30 секунди в мача. Защото на терена изглеждаше, че сме 1000 против 11. 3:0 против Реал и пет години по-късно купата още веднъж се завърна във витрината на Барселона. Срещу се нуждаехме единствено от точка, с цел да спечелим купата. И по пътя към стадиона рейсът ни бе приветстван от нашите последователи, които скандираха: “Шампиони!”. Не знаете това какви криле ти дава. Когато видиш хиляди хора, множеството от които се без билет за мача даже, ти си казваш: “Да, това е моето семейство. И би трябвало да направя всичко, което зависи от мен, с цел да го развеселявам.” Влязохме в съблекалнята и усетихме напрежението. Имаше огромна раздразнителност у нас. Леванте, като хазаин, стартира мача доста добре и противникът съумя да ни поведе в резултата. Тогава усетихме прилив на сили, тъй като ние бяхме по-добрият тим, само че трябваше да сме на върха на опциите си. Тогава получихме правото да осъществим един корнер и аз погледнах небето и споделих: “Господи, дано топката падне там, където аз стоя”. А момчето, което ме пазеше, чу какво си приказвам, тъй като аз си говорех самичък на себе си. Какво ли си е помислил? Сигурно, че съм вманиачен. Но когато Рафа Маркес отклони топката, тя отиде към мен и аз я вкарах във вратата. Не можете да си визиите какво благополучие беше. Това беше първата купа за Барса след 5 години суша. Началото на един цикъл. После при завръщането ни в Барселона имаше стотици хиляди по улиците. Аз в никакъв случай не съм виждал толкоз огромна навалица, толкоз доста хора. Толкова доста щастливи хора - баби, дядовци, дребни деца, всички!
Чувствахме се като че ли сме родени от една и съща майка. Толкова обятия, толкоз благополучие. И тогава благодариш на Господ, че ти е дал шанса да преживееш такива моменти.
Бяхме извоювали купата в Испания, а в този момент трябваше да извоюваме трофея и в Шампионската лига. И имахме тима, с който да реализираме тази цел. Преди всеки чоп всички останали се молеха - ох, нека не ни се падне Барса. Срещу постоянно, когато сме играли, са ставали мното тежки мачове, в действителност доста тежки. След като първата година се паднахме против тях и загубихме, в този момент бяхме решени да покажем, че ще ги бием с игра, с футбол. И го направихме против един доста мощен и мощен противник. Класирахме се.
Тогава се изправихме против и след 0:0 те мислеха, че могат да ни победят. Но аз вкарах и Белети беше първият, който стигна до мен и ми крещеше: “Негърче, обичам те!” Беше необикновено! На полуфинала се изправихме против, а тази елиминация я завоюва Роналдиньо. Той хвърли подобен пас, при който Жули излезе от задна позиция и вкара. Бихме ги в Милано с 1:0 и знаехме, че в реванша на “” би трябвало да ни вкарат два гола, с цел да ни отстраняват. Оставаше половин час до края, когато Рийкард ме извика до тъчлинията, тъй като видя, че на терена влиза Кафу. Каза ми: “Негърче, би трябвало да пазиш този състезател.” Каза ми, че единствено аз имам скоростта да спра този футболист. Досега нито един треньор не ме беше карал да върша нещо особено в отбрана. А в този мач Кафу не можа да види топката. Влизах му самоуверено, отнемах я, не можа да мръдне. Спечелихме елиминацията и най-после всички пеехме: “Отиваме в Париж!” Там беше финалът. Аз се намирах в един огромен тим, обаче, който на моменти имаше държание на дребен тим. Ние не бяхме “Галактикос”. Бяхме просто момчета от крайния квартал, които играят за Барса. Искахме да отидем на финала в Париж и го направихме.
ДРУГИТЕ ЗА ЕТО‘О:
Шави Ернандес: Идването на Роналдиньо в тима промени динамичността на отбора, динамичността на клуба. Имаше повече усмивки в съблекалнята. Той е доста положителен като човек, а пък и знаехме, че разполагаме с евентуално най-хубавия състезател на планетата в оня миг. Ето‘о сподели през цялото време, че е огромен състезател. Футболист, който е роден голмайстор, роден водач. Беше футболист, който като се изключи че успяваше да се открие, да си обезпечи стрелкова позиция, беше също по този начин неуморен, тичаше доста и безкрай. Притежаваше скорост, непримиримост, каквито съчетани в един човек не могат да се срещнат другаде. Беше в действителност впечатляващ. Огромната ми упоритост бе тази, която му оказа помощ да отнеме топката на Роберто Карлос и Касияс в дербито против Реал и да вкара в опразнената врата. Беше обикновено да има напрежение в нашата съблекалня. Не бяхме печелили нищо от толкоз време. За нас, да станем първенци, беше ново чувство, или най-малко за множеството от нас бе по този начин. Срещу Челси видях тима доста стилен, в никакъв случай преди не го бях виждал подобен и знаех, че ще спечелим.
Людовик Жули: Самуел беше превъзходен голаджия. Но освен това - той умееше да оказва помощ и на другите, беше превъзходен в техническо отношение, доста бърз нападател. Почти не пропускаше мач, в който да не се разпише. И постоянно го правеше тъкмо, когато най- малко очакваш това. Когато пристигна мачът против Реал, върху нас имаше огромно напрежение. Те бяха “Лос Галактикос”, а ние - нов тим, който занапред щеше да се опита да завоюва доста. След толкоз години без титли, тимът, клубът се нуждаеше от тази купа. Много хора ме питат за гола ми против Милан. Да, това беше осъществена фантазия за мен, благополучен бях, тъй като спечелихме.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ