Фамилия Орманджиеви се превръща в династия за институцията ЦСКА, след

Фамилия " Орманджиеви " се трансформира в династия за институцията ЦСКА, откакто стана ясно, че Стоян Орманджиев ще заеме поста изпълнителен шеф и ще дава отговор за оперативната власт един до друг с Филип Филипов. И в случай че се има вяра на историята, то пред армейците предстоят светли дни, тъй като постоянно, когато член на това семейство е бил в Борисовата градина, то успехите са били обезпечени.

Дядото Стоян Орманджиев, чието име носи новият мощен човек на " Армията ", е със статут на легенда. Той е индивидът, който през сезон 1966/1967 извежда алените до полуфинал в шампионата за КЕШ против Интер, а през 1956 година като селекционер на националния тим се окичва със сребърен орден от Олимпиадата в Мелбърн. Специалистът е на шесто място във безконечната класация на клуба, като наставникът завоювал най-вече победи отпред на отбора. Пред него са единствено Крум Милев, Димитър Пенев, Манол Манолов - Симулията, Аспарух Никодимов и Стойчо Младенов.

Бащата Стефан Орманджиев бе ръководител на Народно събрание на ЦСКА в интервала 2002-2006 година, когато бяха извоювани 2 трофеи, купа, Суперкупа на България, а в Европа бяха победени Ливърпул и Байер Леверкузен, а тимът игра за първи път в групова фаза на евротурнирите.

Стоян Орманджиев е роден на 3 май 1985 година. Съвсем дребен стартира да тренира в школата на армейците, където го води дядо му, а да бъде футболист на ЦСКА е огромната фантазия на татко му. Той е част от един извънредно мощен набор, който по този начин и не позволява загуба от Левски. Младокът играе един до друг с Миро Манолов, Румен Трифонов, Христо Бахтарлиев, Христо Митов, Ангел Йошев, Адриан Олегов, Ники Николов - Джакстъра, Антон Петров, Любо Величков, Иван Петков, който отпътува за Шотландия, Стойчо Младенов - младши, Красен Вълков (син на Марио Вълков)... От тези времена Стоян помни по какъв начин след мач дядо му го е дърпал встрани и му е давал препоръки. Най-важният урок, който той научава, е почитание към фамилията, приятелите, работата. Да бъде виновен и почтен в това, което прави и да бъде добър човек.

Орманджиев-младши записва един-единствен мач за представителния отбор на алените. Това се случва на 8 май 2004 година, когато армейците губят с 0:3 от Черно море на " Тича ". Тогава Ферарио Спасов дава отмора на играчите от първия тим, на които следва край за Купата на България против Литекс и пуска на терена момчетата от набор " 85. Орманджиев влиза като запаса в края на срещата.

След това кариерата му минава през Вихър Горубляне, Конелиано, Академик София. " С всеки от тези тимове печелехме промоция, само че по-късно по този начин и не стигахме до мачове в елита, тъй като се разпадаха. Можех да го направя най-после с Академик София, само че аз тъкмо тогава взех решение да кажа " край ". Осъзнавах, че нямах задоволително качества за огромен футбол и нямаше смисъл да не преставам. Татко, Бог да го елементарни, доста искаше да стана огромен футболист, само че не се получи. Казах му го. Беше една събота. Имах почивен ден неделя, а в понеделник той ми сподели: " Ела с мен. Отиваме при Лъчо Танев ". Аз не знаех защо става въпрос, само че когато поговорихме тримата, ми споделиха, че от този ден стартирам към мениджърската организация. И по този начин за 2-3 дни от терена на бюрото и в идващите 12-13 години бях част от компанията на господин Танев в ролята на футболен сътрудник ", описа преди няколко месеца Орманджиев в изявление за " Тема Спорт ".

Сега той затваря тази страница от живота си, с цел да продължи пътя на своя татко и дядо си в ЦСКА....

Явор Пиргов, Тема Спорт