"Алфа рисърч": Повечето българи забелязват фалшивите новини
Фалшивите вести са разпознаваеми и публичното мнение демонстрира висока сензитивност към тях. Това демонстрират данни от национално представително изследване на "Алфа рисърч " измежду 1024 души през май, поръчано от Фондация "Конрад Аденауер ".
Изследването беше показано на конференция "Фалшиви вести, агитация и геополитика ", проведена от Фондация "Конрад Аденауер " - Медийна стратегия Югоизточна Европа в партньорство със "Софийски конгрес за сигурност " и фондация "Медийна народна власт ".
Представителите на междинното потомство, с висше обучение, живеещите в столицата и огромните градове са хората, които в най-голяма степен разпознават подправените вести. Хората от дребните обитаеми места, с по-ниско обучение и част от младежите демонстрират по-ниска степен на известност на подправените вести, което ги прави евентуален обект на тяхното въздействие, разяснява Боряна Димитрова от "Алфа рисърч ".
Според данните 24,7 на 100 от интервюираните виждат подправени вести всеки ден, 16,8 на 100 - няколко пъти седмично, 17, 3 % - няколко пъти месечно. Като се прибавят и тези, които няколко пъти годишно виждат такива вести, общо към 71,5 на 100 действително настояват, че виждат подправените вести, заключи Димитрова.
Изследването демонстрира, че малкия екран остава безспорен любимец, от който хората се осведомят по тематики за българската и интернационалната политика. Това приказва за високата отговорност на този канал, когато би трябвало да се парират подправени вести, означи Боряна Димитрова. Наблюдава се бурно развиване на новинарските интернет уеб сайтове и обществените мрежи като източник на информация /23,6 на 100 за уеб страниците и 22,5 на 100 за обществените мрежи/.Те изпреварват вестниците и списанията /18 процента/ и радиото /16,6 на сто/.
При младото потомство - сред 18 и 30 години, делът на тези, които се осведомят от уеб страниците и обществените мрежи доближава 83 % против 77 % за малкия екран. В тази група новинарските интернет уеб страниците и обществените мрежи са надминали малкия екран.
В други две обществени групи се следи същата наклонност, въпреки и не с този обсег. Например при висшистите 86 % се осведомят от малкия екран, а 75 на 100 - от уеб сайтове и обществени мрежи, а при жителите на огромните градски центрове, най-вече на столицата - 79 % от малкия екран и 64 на 100 от уеб сайтове.
Данните демонстрират, че се резервира високо доверието към Европейски Съюз. Димитрова разяснява, че без значение от доста разнообразните канали на информация, агитация и внушения през последните години, българското публично мнение остава несъмнено в ориентацията си както във връзка с Европейски Съюз, по този начин и във връзка с груповите сили на сигурност.
По време на полемиката немският публицист Даниел Мосбрукер уточни, че подправените вести фактически са рискови и въздействат на публичното мнение. Той цитира изследване, съгласно което 35 % от германците се опасяват от подправени вести и от въздействието им върху демократичния дискурс. Според него подправените вести са рискови за медиите, тъй като могат да подкопаят доверието в публицистиката.
Дейвид Кроуфорд, който се занимава с проверяваща публицистика, също предизвести, че подправените вести могат да удавят същинската публицистика. Целта на подправената новината не е да трансформира нещо, което е оповестено като вест, а да се завоюва време, а също така тя посява зрънцата на подозрението, счита той. Фалшивите вести повтарят всичко във всевъзможни разновидности, а има изследвания, които удостоверяват, че в случай че подправената информация бъде повтаряна задоволително постоянно, множеството хора ще я възприемат като по-достоверна, означи той.
Галина Шимански-Гайер, която работи в уебсайт за различаване на подправени вести, описа за някои от инструментите, които могат да бъдат разграничени те, в това число когато става дума за фотоси и видео. Например посредством Google може да се ревизира дали една фотография или видео е употребена за друга вест. Експертът изясни още, че от време на време за видеата се наемат и артисти, които играят разнообразни функции. Използва се и приложението Google мапс, с което могат да се ревизират елементи от видеото, написа Българска телеграфна агенция.
Орлин Спасов от Фондация "Медийна народна власт " означи ролята на малкия екран и уточни, че новините са нещо като витрините на малките екрани, а в това време качествената преса в България е с доста дребен сегмент на пазара и доближава до лимитирана аудитория. Според него информацията от интернет уеб сайтове се ревизира и хората я засичат с новините във водещите малките екрани. Може би има механизъм на известна автокорекция на медийната среда, счита той. Орлин Спасов сложи и въпроса за салдото сред свободата на изложение и сигурността. Не ми се има вяра алтернативата да е сигурност или независимост, би трябвало да намерим решение, водещо към към формулата "и сигурност, и независимост ", счита той.
Изследването беше показано на конференция "Фалшиви вести, агитация и геополитика ", проведена от Фондация "Конрад Аденауер " - Медийна стратегия Югоизточна Европа в партньорство със "Софийски конгрес за сигурност " и фондация "Медийна народна власт ".
Представителите на междинното потомство, с висше обучение, живеещите в столицата и огромните градове са хората, които в най-голяма степен разпознават подправените вести. Хората от дребните обитаеми места, с по-ниско обучение и част от младежите демонстрират по-ниска степен на известност на подправените вести, което ги прави евентуален обект на тяхното въздействие, разяснява Боряна Димитрова от "Алфа рисърч ".
Според данните 24,7 на 100 от интервюираните виждат подправени вести всеки ден, 16,8 на 100 - няколко пъти седмично, 17, 3 % - няколко пъти месечно. Като се прибавят и тези, които няколко пъти годишно виждат такива вести, общо към 71,5 на 100 действително настояват, че виждат подправените вести, заключи Димитрова.
Изследването демонстрира, че малкия екран остава безспорен любимец, от който хората се осведомят по тематики за българската и интернационалната политика. Това приказва за високата отговорност на този канал, когато би трябвало да се парират подправени вести, означи Боряна Димитрова. Наблюдава се бурно развиване на новинарските интернет уеб сайтове и обществените мрежи като източник на информация /23,6 на 100 за уеб страниците и 22,5 на 100 за обществените мрежи/.Те изпреварват вестниците и списанията /18 процента/ и радиото /16,6 на сто/.
При младото потомство - сред 18 и 30 години, делът на тези, които се осведомят от уеб страниците и обществените мрежи доближава 83 % против 77 % за малкия екран. В тази група новинарските интернет уеб страниците и обществените мрежи са надминали малкия екран.
В други две обществени групи се следи същата наклонност, въпреки и не с този обсег. Например при висшистите 86 % се осведомят от малкия екран, а 75 на 100 - от уеб сайтове и обществени мрежи, а при жителите на огромните градски центрове, най-вече на столицата - 79 % от малкия екран и 64 на 100 от уеб сайтове.
Данните демонстрират, че се резервира високо доверието към Европейски Съюз. Димитрова разяснява, че без значение от доста разнообразните канали на информация, агитация и внушения през последните години, българското публично мнение остава несъмнено в ориентацията си както във връзка с Европейски Съюз, по този начин и във връзка с груповите сили на сигурност.
По време на полемиката немският публицист Даниел Мосбрукер уточни, че подправените вести фактически са рискови и въздействат на публичното мнение. Той цитира изследване, съгласно което 35 % от германците се опасяват от подправени вести и от въздействието им върху демократичния дискурс. Според него подправените вести са рискови за медиите, тъй като могат да подкопаят доверието в публицистиката.
Дейвид Кроуфорд, който се занимава с проверяваща публицистика, също предизвести, че подправените вести могат да удавят същинската публицистика. Целта на подправената новината не е да трансформира нещо, което е оповестено като вест, а да се завоюва време, а също така тя посява зрънцата на подозрението, счита той. Фалшивите вести повтарят всичко във всевъзможни разновидности, а има изследвания, които удостоверяват, че в случай че подправената информация бъде повтаряна задоволително постоянно, множеството хора ще я възприемат като по-достоверна, означи той.
Галина Шимански-Гайер, която работи в уебсайт за различаване на подправени вести, описа за някои от инструментите, които могат да бъдат разграничени те, в това число когато става дума за фотоси и видео. Например посредством Google може да се ревизира дали една фотография или видео е употребена за друга вест. Експертът изясни още, че от време на време за видеата се наемат и артисти, които играят разнообразни функции. Използва се и приложението Google мапс, с което могат да се ревизират елементи от видеото, написа Българска телеграфна агенция.
Орлин Спасов от Фондация "Медийна народна власт " означи ролята на малкия екран и уточни, че новините са нещо като витрините на малките екрани, а в това време качествената преса в България е с доста дребен сегмент на пазара и доближава до лимитирана аудитория. Според него информацията от интернет уеб сайтове се ревизира и хората я засичат с новините във водещите малките екрани. Може би има механизъм на известна автокорекция на медийната среда, счита той. Орлин Спасов сложи и въпроса за салдото сред свободата на изложение и сигурността. Не ми се има вяра алтернативата да е сигурност или независимост, би трябвало да намерим решение, водещо към към формулата "и сигурност, и независимост ", счита той.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ