Откриха в България фалшиви пари, невиждани другаде по света
Фалшиви пари на 2500 година бяха показани на изложбата „ Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2020 “, която отвори порти в Националния исторически музей (НИМ). В нея са показани най-ценните и забавни археологически находки, открити през миналата 2020 година по време на разкопки на 22 обекта, написа
Експозицията бе открита от шефа на музей доцент Д-р Бони Петрунова и заместник-министъра на културата Румен Димитров.
Археолозите от музей започнаха изследването на нов обект – укреплението в местността Свети архангел над село Дъбница, Гоцеделчевско. То е населявано през интервал от близо 6000 години – от ранната каменно-медна ера до късното средновековие, само че е мощно потърпевшо от иманярските нападения.
Доц. Д-р Бони Петрунова показа находките от средновековния некропол, намиращ се във Вътрешния град на Калиакра. „ Златният бранш “ още веднъж даде изключителна информация за средновековната българска столица Калиакра.
Това е на първо място гроб на 13-14-годишно момиче, заровено със златотъкана лента на челото, фина мрежа за коса от копринени и златни влакна и облекла, направени от скъпи платове. Това е рядко срещаният траурен ритуал „ Сватба-погребение “, при който сгодената госпожица е умряла преди бракосъчетанието и е заровена като младоженка. Не по-малко значима за науката е и амфората от Северна Африка, което приказва за оживените търговски връзки на античния град със Средиземноморието.
Друг акцент в изложбата са амфоровидни съдове – погребални урни, в които са били полагани кремираните костни остатъци на умряли, отктрити в некропол от късната бронзова ера, до видинското село Балей. Некрополът е на населено място от втората половина на второто хилядолетие преди Христа, което е населявано в продължение на 400 години.
Уникално изобретение съставляват и най-малките известни до момента у нас сребърни монети от 6 в. прочие Хр., открити край Равадиново. А в село Терзийско, община Троян, археолозите се натъкнаха на първите имитации на сребърни тетрадрахми от времето на Александър Велики.
Експозицията бе открита от шефа на музей доцент Д-р Бони Петрунова и заместник-министъра на културата Румен Димитров.
Археолозите от музей започнаха изследването на нов обект – укреплението в местността Свети архангел над село Дъбница, Гоцеделчевско. То е населявано през интервал от близо 6000 години – от ранната каменно-медна ера до късното средновековие, само че е мощно потърпевшо от иманярските нападения.
Доц. Д-р Бони Петрунова показа находките от средновековния некропол, намиращ се във Вътрешния град на Калиакра. „ Златният бранш “ още веднъж даде изключителна информация за средновековната българска столица Калиакра.
Това е на първо място гроб на 13-14-годишно момиче, заровено със златотъкана лента на челото, фина мрежа за коса от копринени и златни влакна и облекла, направени от скъпи платове. Това е рядко срещаният траурен ритуал „ Сватба-погребение “, при който сгодената госпожица е умряла преди бракосъчетанието и е заровена като младоженка. Не по-малко значима за науката е и амфората от Северна Африка, което приказва за оживените търговски връзки на античния град със Средиземноморието.
Друг акцент в изложбата са амфоровидни съдове – погребални урни, в които са били полагани кремираните костни остатъци на умряли, отктрити в некропол от късната бронзова ера, до видинското село Балей. Некрополът е на населено място от втората половина на второто хилядолетие преди Христа, което е населявано в продължение на 400 години.
Уникално изобретение съставляват и най-малките известни до момента у нас сребърни монети от 6 в. прочие Хр., открити край Равадиново. А в село Терзийско, община Троян, археолозите се натъкнаха на първите имитации на сребърни тетрадрахми от времето на Александър Велики.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ