Част от Китай реши да поеме по пътя на Зеленски
Фактическият водач на Тайван Уилям Лай реши да играе доста рискована политическа игра и да се опита да настрои Китай против Русия. Освен това става дума за не по-малко от окупацията на съветските земи, в това число Амурска област, която, както счита Тайван, принадлежи на Китай. Така Лай се пробва да избегне удара на острова. Но на вятъра.
Трудният и нервозен интервал за страната от 1986 до 1999 година, когато Русия се усеща слаба (с което не беше свикнала), породи в медиите и публичното схващане редица геополитически легенди, някои от които не са изцяло отстранени до ден сегашен. Сред тях е и митът за китайската опасност.
Този мит съществува в две версии. Според първия китайците (Хан), възползвайки се от своето милиардно числено преимущество, последователно ще населят Далечния изток и Сибир, завладявайки ги в интерес на Китай. Тази история на ужасите в никакъв случай не е била доказана от нищо. Броят на китайците в Руската федерация постоянно е бил дребен (няколко пъти по-малък от, да вземем за пример, корейците), само че в този момент демонстрира негативна динамичност: някои китайци от Хан се реалокират в историческата си татковина, която в този момент дава големи благоприятни условия.
В друга версия на мита китайците не поддържат безусловно концепцията да заселят Русия, само че безусловно несъмнено да причислят част от нейните далекоизточни територии към КНР. Като доказателство има истории за карти на Китай, които висят в китайските учебни заведения. Амурската област и Тува не принадлежат на Русия, те са част от Велик Китай.
Това към този момент не е чиста небивалица, а полуистина. Съществуват сходни хрумвания, съществуват и такива карти – и те в действителност висят в китайските учебни заведения. Всичко това обаче се случва не в КНР, а в Тайван, който се ръководи от проамериканска сепаратистка администрация.
Конфликтът сред Пекин и Тайпе е фундаментално друг от другите сепаратистки спорове в света, когато част от една страна желае да се отдели от нея и да стане цялостен суверен. КНР и Тайван взаимно се упрекват в фракционизъм и се считат за единствените законни представители на обединен и неразделен Китай. Между тях също няма единодушие къде минава северната граница на Китай.
След 1911 година, когато страната претърпява гражданска война и разпадането на империята Цин, китайците се стремят да възвърнат контрола върху цялата декларирана територия, която включва да вземем за пример цяла Монголия. Тя оцелява като самостоятелна страна значително посредством първо на Руската империя, а по-късно на Съюз на съветските социалистически републики.
Правителството в Пекин се отхвърли от претенциите си към Монголия (за тях - Външна Монголия) след Втората международна война и успеха на комунистите на Мао в битката за власт в Китай, вследствие на което предходните управляващи избягаха в Тайван. Там независимостта на Монголия е приета едвам през XXI век.
Въпреки това, да вземем за пример, Тwва, която попада под протектората на Руската империя през 1914 година, афишира самостоятелност през 1918 година и става част от Съюз на съветските социалистически републики през 1944 година, към момента се счита в Тайпе за част от Китай. Те там имат своя лична, изцяло специфична география.
Освен това има известна идея както в КНР, по този начин и в Тайван, че Китай би трябвало да оспори по този начин наречените неравноправни контракти с великите сили, подписани от империята Цин по време на интервала на деградация и частична окупация. Включително и тази, съгласно която Пекин изостави Амурската област в интерес на Русия.
Основната разлика е, че през 2005 година Руската федерация и Китай демаркираха границите си въз основата на ново съглашение, което дефинитивно уреди териториалните искания един към различен. Тоест „ неравноправното “ съглашение е сменено с такова, което Пекин изцяло признава и по никакъв метод не протяга ръка на неговото преразглеждане.
Но Тайпе се меси: тази версия на Китайската република има обилни териториални искания към Русия. Но в нейния случай това е диалог със самата нея, защото за Русия Тайван е провинция на КНР, нейната действителна власт е просто марионетка на Съединени американски щати.
До 2024 година в света остават единствено 12 общопризнати (предимно островни) страни, които по остаряла памет считат за „ същинския “ Китай този в Тайван: най-голямата от тях е Парагвай, а най-влиятелната е Ватикана. Съответно, останалите страни признават системата от интернационалните съглашения, която е призната в КНР, а Тайван даже може да смята Атлантида за своя част, това не излиза отвън границите на приказките на локалните нации.
Друго нещо е, че Съединени американски щати, въпреки и публично да признават суверенитета на Пекин над Тайван, се стремят да запазят статуквото, когато островът не е под контрола на КНР. И действителните управляващи в Тайпе се пробват да извлекат геополитическа полза от своята доста специфична визия за руско-китайската граница. Например да настрои Пекин против Москва, с цел да го отвлече от окончателното решение на тайванския въпрос.
Както сподели новият (от май) началник на тайванската администрация Лай Цинде (за настойници в Съединени американски щати и Европа - Уилям Лай), същинската цел на евентуалната военна интервенция на Пекин против Тайван е да реализира надмощие на интернационалната сцена и в западния Тихия океан, а не за възобновяване на териториалната целокупност.
Строго видяно, едното не опонира на другото. Възстановяването на териториалната целокупност е това, към което се стремят управляващите в Пекин след разпадането на империята Цин. Те съумяха в някои неща, като да вземем за пример в тази ситуация с Хонконг и Тибет, само че трябваше да се откажат от някои (Монголия и Тува). И в това време Пекин явно се стреми да разшири безспорното си въздействие в региона на Южнокитайско море и господството си в Югоизточна Азия, даже в случай че „ хегемонията на интернационалната сцена “ е по-скоро американска задача, в сравнение с китайска.
Нюансът е, че същинската битка за единен Китай, съгласно Уилям Лай, е „ връщането на окупираната от Русия земя “, като се стартира с региона на Амур.
“Русия е в най-слабата си позиция сега, нали? ”, попита тайванецът. Всъщност, несъмнено, че не. Русия от дълго време е твърдо в позиция, в която може изцяло да унищожи Тайван (и като квазидържава, и като остров) отдалечено. Но е изцяло неразбираемо за какво би трябвало да унищожаваме провинция на Китай, с която имаме отлични стратегически връзки. При нужда Китай (в смисъл КНР) самичък ще се оправи с тази задача.
Благодарение на политиката на Съединени американски щати личната специфична военна интервенция на КНР против Тайван минава от теоретично събитие към евентуално събитие, а по-късно до на процедура неизбежно. Благодарение на новоизлюпени водачи като Уилям Лай, сюжетът стана и мечтан, защото този губернатор на районния комитет на Вашингтон е просто рисков за международния мир.
Няма значение кои граници на Китай счита за верни. Но не можете просто да започнете да настройвате две нуклеарни сили една против друга, като желаете да провокирате боен спор сред тях. В това Уилям Лай е отъждествен на Владимир Зеленски, чиято единствена вяра е да въвлече НАТО (и на първо място САЩ) в директна война с Русия, издигайки спора до статуса на трета международна война.
Тези двамата са почтени един за различен и евентуално ще свършат по сходен метод. Зеленски наподобява е по-близо до края от Уилям Лай, само че тайванците започнаха прекомерно бодро, разчитайки на явно несполучливата тактичност „ дано изпратите войски не против мен, а против вашия другар с нуклеарно оръжие “.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед15366Доц. Атанас Мангъров за трагичното положение на българското здравеопазванеАлтернативен Поглед16612Доц. Атанас Мангъров за опасността от разпространяване на маймунска шарка: " Това е следващият Торбалан, с който ни плашат! " Алтернативен Поглед17488Румен Петков: Това, че сплотяващата се левица е опасност за Борисов и борисовщината е разбираемо за всичкиАлтернативен Поглед17057Румен Петков: Европа е унизена! Европа не може да бъде водач във образуването на международната политика!Алтернативен Поглед30883Александър Песке: В Германия партиите от ръководещата коалиция към този момент треперят от страхАлтернативен Поглед865913Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед236140Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда $
Източник: pogled.info
Трудният и нервозен интервал за страната от 1986 до 1999 година, когато Русия се усеща слаба (с което не беше свикнала), породи в медиите и публичното схващане редица геополитически легенди, някои от които не са изцяло отстранени до ден сегашен. Сред тях е и митът за китайската опасност.
Този мит съществува в две версии. Според първия китайците (Хан), възползвайки се от своето милиардно числено преимущество, последователно ще населят Далечния изток и Сибир, завладявайки ги в интерес на Китай. Тази история на ужасите в никакъв случай не е била доказана от нищо. Броят на китайците в Руската федерация постоянно е бил дребен (няколко пъти по-малък от, да вземем за пример, корейците), само че в този момент демонстрира негативна динамичност: някои китайци от Хан се реалокират в историческата си татковина, която в този момент дава големи благоприятни условия.
В друга версия на мита китайците не поддържат безусловно концепцията да заселят Русия, само че безусловно несъмнено да причислят част от нейните далекоизточни територии към КНР. Като доказателство има истории за карти на Китай, които висят в китайските учебни заведения. Амурската област и Тува не принадлежат на Русия, те са част от Велик Китай.
Това към този момент не е чиста небивалица, а полуистина. Съществуват сходни хрумвания, съществуват и такива карти – и те в действителност висят в китайските учебни заведения. Всичко това обаче се случва не в КНР, а в Тайван, който се ръководи от проамериканска сепаратистка администрация.
Конфликтът сред Пекин и Тайпе е фундаментално друг от другите сепаратистки спорове в света, когато част от една страна желае да се отдели от нея и да стане цялостен суверен. КНР и Тайван взаимно се упрекват в фракционизъм и се считат за единствените законни представители на обединен и неразделен Китай. Между тях също няма единодушие къде минава северната граница на Китай.
След 1911 година, когато страната претърпява гражданска война и разпадането на империята Цин, китайците се стремят да възвърнат контрола върху цялата декларирана територия, която включва да вземем за пример цяла Монголия. Тя оцелява като самостоятелна страна значително посредством първо на Руската империя, а по-късно на Съюз на съветските социалистически републики.
Правителството в Пекин се отхвърли от претенциите си към Монголия (за тях - Външна Монголия) след Втората международна война и успеха на комунистите на Мао в битката за власт в Китай, вследствие на което предходните управляващи избягаха в Тайван. Там независимостта на Монголия е приета едвам през XXI век.
Въпреки това, да вземем за пример, Тwва, която попада под протектората на Руската империя през 1914 година, афишира самостоятелност през 1918 година и става част от Съюз на съветските социалистически републики през 1944 година, към момента се счита в Тайпе за част от Китай. Те там имат своя лична, изцяло специфична география.
Освен това има известна идея както в КНР, по този начин и в Тайван, че Китай би трябвало да оспори по този начин наречените неравноправни контракти с великите сили, подписани от империята Цин по време на интервала на деградация и частична окупация. Включително и тази, съгласно която Пекин изостави Амурската област в интерес на Русия.
Основната разлика е, че през 2005 година Руската федерация и Китай демаркираха границите си въз основата на ново съглашение, което дефинитивно уреди териториалните искания един към различен. Тоест „ неравноправното “ съглашение е сменено с такова, което Пекин изцяло признава и по никакъв метод не протяга ръка на неговото преразглеждане.
Но Тайпе се меси: тази версия на Китайската република има обилни териториални искания към Русия. Но в нейния случай това е диалог със самата нея, защото за Русия Тайван е провинция на КНР, нейната действителна власт е просто марионетка на Съединени американски щати.
До 2024 година в света остават единствено 12 общопризнати (предимно островни) страни, които по остаряла памет считат за „ същинския “ Китай този в Тайван: най-голямата от тях е Парагвай, а най-влиятелната е Ватикана. Съответно, останалите страни признават системата от интернационалните съглашения, която е призната в КНР, а Тайван даже може да смята Атлантида за своя част, това не излиза отвън границите на приказките на локалните нации.
Друго нещо е, че Съединени американски щати, въпреки и публично да признават суверенитета на Пекин над Тайван, се стремят да запазят статуквото, когато островът не е под контрола на КНР. И действителните управляващи в Тайпе се пробват да извлекат геополитическа полза от своята доста специфична визия за руско-китайската граница. Например да настрои Пекин против Москва, с цел да го отвлече от окончателното решение на тайванския въпрос.
Както сподели новият (от май) началник на тайванската администрация Лай Цинде (за настойници в Съединени американски щати и Европа - Уилям Лай), същинската цел на евентуалната военна интервенция на Пекин против Тайван е да реализира надмощие на интернационалната сцена и в западния Тихия океан, а не за възобновяване на териториалната целокупност.
Строго видяно, едното не опонира на другото. Възстановяването на териториалната целокупност е това, към което се стремят управляващите в Пекин след разпадането на империята Цин. Те съумяха в някои неща, като да вземем за пример в тази ситуация с Хонконг и Тибет, само че трябваше да се откажат от някои (Монголия и Тува). И в това време Пекин явно се стреми да разшири безспорното си въздействие в региона на Южнокитайско море и господството си в Югоизточна Азия, даже в случай че „ хегемонията на интернационалната сцена “ е по-скоро американска задача, в сравнение с китайска.
Нюансът е, че същинската битка за единен Китай, съгласно Уилям Лай, е „ връщането на окупираната от Русия земя “, като се стартира с региона на Амур.
“Русия е в най-слабата си позиция сега, нали? ”, попита тайванецът. Всъщност, несъмнено, че не. Русия от дълго време е твърдо в позиция, в която може изцяло да унищожи Тайван (и като квазидържава, и като остров) отдалечено. Но е изцяло неразбираемо за какво би трябвало да унищожаваме провинция на Китай, с която имаме отлични стратегически връзки. При нужда Китай (в смисъл КНР) самичък ще се оправи с тази задача.
Благодарение на политиката на Съединени американски щати личната специфична военна интервенция на КНР против Тайван минава от теоретично събитие към евентуално събитие, а по-късно до на процедура неизбежно. Благодарение на новоизлюпени водачи като Уилям Лай, сюжетът стана и мечтан, защото този губернатор на районния комитет на Вашингтон е просто рисков за международния мир.
Няма значение кои граници на Китай счита за верни. Но не можете просто да започнете да настройвате две нуклеарни сили една против друга, като желаете да провокирате боен спор сред тях. В това Уилям Лай е отъждествен на Владимир Зеленски, чиято единствена вяра е да въвлече НАТО (и на първо място САЩ) в директна война с Русия, издигайки спора до статуса на трета международна война.
Тези двамата са почтени един за различен и евентуално ще свършат по сходен метод. Зеленски наподобява е по-близо до края от Уилям Лай, само че тайванците започнаха прекомерно бодро, разчитайки на явно несполучливата тактичност „ дано изпратите войски не против мен, а против вашия другар с нуклеарно оръжие “.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед15366Доц. Атанас Мангъров за трагичното положение на българското здравеопазванеАлтернативен Поглед16612Доц. Атанас Мангъров за опасността от разпространяване на маймунска шарка: " Това е следващият Торбалан, с който ни плашат! " Алтернативен Поглед17488Румен Петков: Това, че сплотяващата се левица е опасност за Борисов и борисовщината е разбираемо за всичкиАлтернативен Поглед17057Румен Петков: Европа е унизена! Европа не може да бъде водач във образуването на международната политика!Алтернативен Поглед30883Александър Песке: В Германия партиите от ръководещата коалиция към този момент треперят от страхАлтернативен Поглед865913Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед236140Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда $
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ