Без Китай и Северна Корея хартиеният тигър Путин вече щеше да е развял бялото знаме в Украйна
Ами в случай че описанието на Русия като " книжен тигър " от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп не беше просто провокация, а притеснителна действителност за кремълския държател? Поне това може да си намерения човек, когато слуша Александър Дж. Мотил, американски историк и професор по политически науки в университета Рътгърс в Нюарк, който в този момент назовава Русия освен " васал " на Пекин, само че и " младши сътрудник " на Пхенян.
От Близкия изток до Африка, от Съединените щати до Европа, този специалист, който неотдавна сложи политическата си диагноза в рубриките на Foreign Policy, прави главозамайваща равносметка на загубата на съветската мощност, изключително под тласъка на нахлуването в Украйна и имперската политика - изпълнена с " неточности " - на господаря на Кремъл.
Още вести от Украйна
Александър Дж. Мотил също по този начин преразглежда тезата на американския политолог Александър Кули, който твърдеше преди няколко месеца в L'Express, че Владимир Путин е съумял да " възкреси " въздействието на Русия в постсъветското пространство. Според нашия специалист обаче, даже Беларус, знак на съветското въздействие, търси равноправност: " Ако Лукашенко в действителност беше прислужник на Путин, щеше да му се наложи да се причисли към войната против Украйна [...] Дори той наподобява търси благоприятни условия да се измъкне от орбитата на Русия. "
L'EXPRESS: Според Вас, въздействието на Русия по света отслабва. Как стигнахте до този извод?
АЛЕКСАНДЪР МОТИЛ: Най-добрата илюстрация на упадъка на съветската мощност са актуалните ѝ връзки с Китай, Северна Корея и може би даже Куба. Русия в този момент разчита в огромна степен на Китай за износа си на сила, само че също и за всичко, обвързвано с софтуерните съставни елементи на нейните ракети - до степен, че съветските политици пътуват до Пекин, с цел да убедят китайците да засилят съдействието си в тази област. Русия се трансформира във васал на Пекин или най-малко в младши сътрудник.
Важно е да се осъзнае, че преди три или четири години никой не би споделил това. Русия явно беше по-нисша от Китай стопански, само че най-малко във военно отношение беше способна да се оправи. Със сигурност нямаше да моли за помощ, както е в този момент. След това са връзките ѝ със Северна Корея, която не е велика мощ. Именно това е поразително: Русия, някогашна велика мощ, в този момент изисква софтуерни съставни елементи, военна поддръжка и даже муниции от страна, която даже не е от калибъра на Китай.
Следователно Русия е освен васална страна на Китай, само че и младши сътрудник на Северна Корея... Това може да наподобява малко извънредно, само че е реалност, че Пхенян наподобява взема значимите решения, като да вземем за пример разполагането на хиляди бойци във войната. И по този начин, стигам до Куба, остров, измъчен от американското ембарго и борещ се да резервира икономическата си жизненост.
И въпреки всичко, все пак, съгласно информация от украинска държавна организация, наречена " Искам да пребивавам ", Северна Корея дава наемници на Русия, макар че твърди друго. Тези три образеца са единствено няколко, само че сами по себе си демонстрират доколко Русия е изгубила статута си на велика мощ. Патовата обстановка в Украйна е, несъмнено, забележителен знак за слабостта на Русия.
L'EXPRESS: Продължете...
АЛ. МОТИЛ: Една велика мощ би победила Киев - чиято войска беше едва развита и с дефицит на муниции - преди три години. Може би не за три дни или даже за три седмици, само че би спечелила. Представете си, в случай че Съединени американски щати бяха нахлули в Мексико и бяха съумели да завладяват три или четири северни провинции. Ако три години и половина след нашествието Съединените щати бяха изгубили към една трета от тези провинции, до момента в който Мексико продължаваше да се бори, всички щяхме да го сметнем за голямо оскърбление за Съединените щати.
И тъкмо това се случва с Русия сега. Представянето на съветската войска е пагубно на всяко равнище. Това не значи, че ще изгубят, само че евентуално към този момент не са способни да завоюват. Сега към този момент е изцяло допустимо да си представим, че Украйна може да победи в тази война.
L'EXPRESS: Не резервира ли Русия към момента мощно наличие другаде по света, изключително в Близкия изток или измежду някои популистки партии в Европа?
АЛ. МОТИЛ: Не напълно. След рухването на Башар Асад Русия не съумя да компенсира тази загуба. Москва също по този начин поддържаше Хамас и Хизбула. Но тези придвижвания наподобява, най-малко към този момент, са изгубили позициите си. По същия метод Москва не е играла основна роля в продължаващия кротичък развой сред Хамас и Израел. Що се отнася до Индия, въпреки че поддържа сърдечни връзки с Русия, тя също по този начин упорства да заплаща доста по-малко за силата, която внася, което надали е симптом за другарски връзки. И дано не забравяме Европа, някогашният главен търговски сътрудник на Русия.
Вярно е, че Путин дълго време се радваше на поддръжката на някои крайнодесни партии, само че те станаха относително скептични към желанията му и осъзнаха, че страната им би трябвало да се превъоръжи против Русия. Струва си да се означи също, че НАТО, което през 2014 година искрено не знаеше за какво съществува, ненадейно се активизира след нахлуването в Украйна през 2022 година Това не значи, че е решило всичките си проблеми, само че най-малко е осъзнало нуждата от увеличение на разноските за сигурност.
Всичко това удостоверява, че геополитически Русия към този момент не е силата, за която се твърди, че е - до степен да търси съдружници там, където не би го направила преди. Но това наблюдаване е годно и във вътрешнополитически проект! Руската стопанска система е в извънредно неприятно положение, дотолкоз, че човек се чуди какъв брой дълго още може да поддържа войната. Като се съберат всички тези фактори, е мъчно да се избегне заключението, че Русия се срутва като велика мощ.
L'EXPRESS: Някои биха могли да Ви репликират, че избрани райони, където Русия е изгубила въздействие, може би към този момент не са приоритет за Кремъл. Наскоро откривателят Михаил Комин изясни в нашите рубрики, че един от новите цели на Кремъл ще бъде Арктика...
АЛ. МОТИЛ: Вярно е, че това е един от целите на Кремъл. Следователно, човек може да си намерения, че отдръпването от Африка и Близкия изток, да вземем за пример, е било опция за Русия да разшири въздействието си в други райони. Това евентуално е частично правилно. Но не става въпрос за това, че Русия просто е претеглила плюсовете и минусите, като в последна сметка е решила, че наличието ѝ в Сирия или Мали е излишно и че ресурсите ѝ биха били по-добре употребявани в Арктика.
Това не е бил изборът на Кремъл! Той е бил заставен да го направи. Така че това въобще не е същото като, да речем, отдръпването на Съединени американски щати от Афганистан. Дори най-впечатляващият образец за съветско въздействие, Беларус, е малко по-сложен, в сравнение с наподобява.
L'EXPRESS: Какви са дълбоките аргументи за тази загуба на въздействие на Кремъл?
АЛ. МОТИЛ: Ако има един фактор, който надвива над всички останали, това може би е войната в Украйна, чието експлоадиране беше стратегическа неточност от най-голям порядък. Не единствено че над един милион съветски бойци са мъртви или ранени, само че и стопанската система е на ръба на криза, а Путин не съумя да реализира задачите си на място. По този метод Русия отчужди забележителна част от света, както и огромна част от личното си население и елити.
Разбира се, тя компенсира това със съюзите си със Северна Корея и Китай. Но, както към този момент споделих, това е по-скоро доказателство за слабостта на Москва, в сравнение с за нейната мощ. Следователно войната е злополучие за Русия. Тя е злополучие и за Украйна, единствено че последната ще излезе с по-силни политически институции и консолидирана национална еднаквост. Втората причина е самият Владимир Путин и диктаторският режим, който той откри. Той е този, който взе решението да нахлуе в Украйна. Той държи властта и има пълномощията да я упражнява.
Ако Путин беше популярен гросмайстор, както постоянно го показват, той нямаше да направи доста от грешките, на които станахме очевидци, най-сериозната от които е войната в Украйна. Подкрепата му за Виктор Янукович през 2004 година също беше една от тях. Точно както убийството на Алексей Навални и други дисиденти по света не усъвършенства имиджа на Русия, Путин също направи грешката да предизвика европейците с дроновете си и други намеси.
Разбира се, в случай че желае да стартира война, това е верният метод. Но да започнеш война, когато към този момент водиш такава, която едвам можеш да поддържаш, ми се коства върхът на идиотизма. Но това надали е изненадващо: когато си единственият човек, който държи властта, има огромна възможност подчинените ти да не ти кажат цялата истина...
L'EXPRESS: Ако войната против Украйна способства за загубата на въздействие на Москва, за какво съветският президент продължава по този път?
АЛ. МОТИЛ: Тази война е войната на Владимир Путин. Той изцяло се е разпознал с нея. Така че казусът е, че всеки резултат, който не е безапелационна победа за съветската страна, ще бъде общопризнат от Путин като проваляне. Той има вяра, че е от значително значение да завоюва тази война, с цел да резервира легитимността и престижа си. Ако загуби или в случай че публичното мнение вкъщи и в чужбина го схване като губещ, неговата легитимност и престиж ще бъдат сложени под въпрос. Това е първо.
Второ, този човек е надълбоко напоен с съветската имперска идеология. Путин, чист артикул на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), е бил подготвен по тези идеологически въпроси. Той ги е възприел през цялото време на своето ръководство. Непрекъснатите му интервенции в Чечня, Грузия, Украйна и Беларус през последните 25 години, демонстрациите му на мощ по отношение на балтийските страни, опитите му да резервира съветското въздействие в Казахстан и Централна Азия са по едно и също време опити за опазване на надзор над задния двор на Русия, само че и израз на по-широк имперски нрав.
L'EXPRESS: Урсула фон дер Лайен неотдавна осъди " хибридната война ", водена от Русия против Европа посредством полети с дронове над стратегически обекти и акции за въздействие по време на избори. Не сочи ли това за действителна опасност?
АЛ. МОТИЛ: Дроновете и хакерските атаки сигурно могат да причинят обилни вреди на западната взаимност, макар че Русия е в патова обстановка в Украйна и е изгубила геополитическото си въздействие в света. В края на краищата, това не коства доста - евентуално няколко хиляди $! И защото Русия създава хиляди дронове седмично, сигурно може да изпрати дузина от тях над Европа. Нещо повече, това е доста елементарна процедура.
Организирането на саботажни интервенции е малко по-сложно, само че още веднъж не съставлява голям разход. Следователно отговорът е да, Русия може да въздейства на Запада без нормалните си медиатори. Можем даже да предположим, че колкото по-слаба става геополитически, толкоз по-вероятно е да прибегне до този тип стеснение. Не посредством дронове или, по-общо казано, през европейското въздушно пространство обаче Русия ще успее да стартира военно навлизане в Европа. Ниските разноски значат ниски опасности и ниски облаги...
L'EXPRESS: Преди няколко месеца американският политолог Александър Кули изрази мнение в нашите рубрики, че Владимир Путин е съумял да " възкреси " въздействието на Русия в постсъветското пространство. По-конкретно, макар глобите, той съумя да реекспортира артикули през страните от Евразийския стопански съюз...
АЛ. МОТИЛ: Азербайджан сигурно не е васална страна на Русия. Грузия, от своя страна, до неотдавна поддържаше квазинезависимост в продължение на 25 години. А в случай че погледнете страните от Централна Азия, Казахстан и Узбекистан вършат всичко допустимо, с цел да развият икономическите и политическите си връзки с Китай. Остават Киргизстан, който постоянно е бил ненапълно отвън сферата на въздействие на Русия; Туркменистан - страна, която никой не желае за съдружник - и Таджикистан, който за жалост е доста безпаричен и в извънредно неравностойно състояние.
Ако погледнем тези страни и се запитаме къде Русия е запазила или придобила въздействие, единственият явен отговор е Беларус и може би Грузия. Или, с цел да бъдем изцяло великодушни, Армения и Казахстан. Това прави четири от четиринадесетте страни от някогашния Съветски съюз. И в реалност, даже най-впечатляващият образец за съветско въздействие, Беларус, при по-внимателно разглеждане се оказва малко по-сложен, в сравнение с наподобява.
Ако Лукашенко в действителност беше марионетка на Путин, той трябваше да се причисли към войната против Украйна. Вместо това той се съпротивлява. Наскоро той се срещна с някои от пратениците на Тръмп и освободи към 52 политически пандизчии. Изглежда търси благоприятни условия да разшири пространството си за маневриране.
Разбира се, това е Лукашенко; той е хитра лисица. Въпреки това, даже той като че ли търси благоприятни условия да се измъкне от орбитата на Русия.
