Писателят Виктор Ерофеев: Европа вече не обединява хората
Романът на Виктор Ерофеев " Новото безчовечие " съставлява провокативна метафора за модерна Русия, в която Москва се трансформира в жив организъм, диктуващ международния ред, а съветската виновност придобива човешки образ. Защо в Русия е рисково да признаеш виновността си, с какво новото безчовечие се разграничава от остарялото и каква роля може да играе литературата в новите времена - писателят беседва по тези тематики с Дъждовни води.
Дъждовни води: Книгата Ви стартира с детски спомен и един мощен облик – на синя чаша, която баба ви счупва, само че вместо да признае виновността си, споделя, че „ чашата се е счупила “. Как непризнаваната „ съветска виновност “ е обвързвана с новото безчовечие?
Още вести от Украйна
Виктор Ерофеев: В Русия нещата са се поставили исторически по този начин, че наказването постоянно е по-тежко от самото закононарушение. Усещането е, че в случай че признаеш виновността си, те чака ужасно наказване, което може да приключи със гибел. Една счупена чаша в съветската история може да се трансформира в историята на твоя разстрел.
" Живеем в свят на мътна неустановеност "
Знаем такива образци: По време на терора Заболоцки стартира да се преструва на вманиачен и по случайност оцелява. Хармс прави същото през войната, само че не съумява да се избави - бил е погубен. Това е изцяло неуместна логичност: в случай че признаеш виновност, най-вероятно те чака тежко наказване, а в случай че не признаеш – може да се случи знамение и да се отървеш с лагер, вместо да те разстрелят. Днес в Русия всичко това е все по този начин непредсказуемо: наказването може да бъде доста съществено, а може и да се промъкнеш през дупките в системата. Всичко се крепи на случайността и хаоса. (…) Може инцидентно да направиш нещо дребно и да се окажеш отговорен. Друг път може умишлено да извършиш нещо тежко и да ти се размине. Живеем в свят на мътна неустановеност. В книгата съм присъединил и този спомен: към този момент бях пораснал, когато баба ми ме увери, че Ленин е бил неприятен човек. А когато я попитах за какво не го е споделила по-рано, тя отвърна: „ Защото тогава това можеше да ме погуби “. Такава е нашата история.
Дъждовни води: Вие сравнявате съветската виновност и с приетата и модифицирана виновност на германците от Втората международна война. Оказва се, че в това по какъв начин народът възприема своята виновност, значение имат събитията, историческият подтекст?
Виктор Ерофеев: Тук нещата са по-сложни. Германците осъзнаха виновността си след войната, когато паднаха на колене пред света. Те изгубиха, армията им беше унищожена, починаха невъобразимо доста хора, страната беше в руини. Въпросът „ Кой е отговорен? “ стана неминуем, а отговорът беше явен – те самите. В тази покруса имаше разумен детайл.
" Ако искаш да оцелееш в Русия, не помни всичко, което ти пречи да вървиш напред "
В Русия всичко е по-сложно. Например, съветско-финландската война: руската войска не я завоюва, само че и не я загуби. Финландците към момента си спомнят – в случай че седите на една маса с тях, диалогът рано или късно стига и до тази война. А у нас тя просто е забравена. Вероятно и това, което се случва в този момент на бойните полета сред съветската и украинската войска, също може да изчезне от паметта по исторически съветски метод. Защото в Русия цялата история ти споделя: в случай че искаш да оцелееш, в случай че искаш фамилията и децата ти да са в сигурност – не помни всичко, което ти пречи да живееш отсега нататък.
Дъждовни води: Днес светът все по-често се сблъсква с експанзия и груба мощ, които проникват в политиката и публичния живот. Може ли да се назова това демонстрация на „ новото безчовечие “, за което пишете?
Виктор Ерофеев: Когато излезе предходният ми разказ „ Великият Гопник ”, той беше общопризнат като историята на съответен човек с оскъдно детство в Ленинград и несъмнено образование. Сега е ясно, че „ гопничеството ” е направило крачка напред – то е станало интернационално. Сега на политическия Олимп излезе „ американският гопник ”, новият Хлестаков (главен воин от комедията „ Ревизор “ на Гогол – б.ред.), който може да бъде подправен, нападателен и враждебен. Ние сме на прага на това ново безчовечие. Какво ще се случи по-нататък е невероятно да се предскаже.
И въпреки всичко аз не предлагам да се предаваме. Казвам, че би трябвало да намерим своето място в този свят. Въпреки цялата съвестност и трагичност на тематиката, в книгата има любовна линия – сред основния воин и „ съветската виновност ”. Някой може да попита: „ Как може да се влюбиш във виновността? ”. Но в съветското схващане и печката можеше да приказва, и ябълковото дърво, и реката. В приказките понятията оживяват. При мен „ съветската виновност ” се трансформира в жена, която минава през целия разказ като основна героиня. И няма да кажа по какъв начин ще приключи всичко, тъй като това е разказ и в него има конспирация.
Дъждовни води: Понякога варварството може да има и позитивна страна - то не разрешава на цивилизациите да застинат. Съгласни ли сте с това?
" Не познаваме добре себе си и останалите "
Виктор Ерофеев: Основният проблем на нашето време е, че ние доста зле познаваме себе си. По-добре разбираме от предмети - машини, компютри, телефони - в сравнение с от личните си души. Не разграничаваме къде в нас е варварството, къде е демократичната част, с коя част от душата си обичаме, а къде пазим садистични пристрастености. Гърците, да вземем за пример, посредством митологията доста деликатно гледаха на себе си. После пристигна Средновековието - тъмно, само че въпреки всичко завършило. „ Божествената комедия ” стана неговият резултат, обединявайки варварството и вярата. Не изисквам за сходни систематизирания, само че също желая да схвана по какъв начин стигнахме до настоящето злополучие – на първо място тъй като не познаваме добре себе си и останалите.
Европейската демократична цивилизация, която обичам от детството си, през днешния ден е слаба. Тя се пази повече, в сравнение с да върви напред. Европа съвсем изцяло е изгубила метафизичното измерение и към този момент не сплотява хората. Желанието просто да „ се запазим “ се трансформира в самоцел. Хората споделят: „ Ако нещо се случи, ще заминем за Нова Зеландия ”. Но Европа има голям багаж от просвета и завещание. Трябва още веднъж да се вгледаме в този багаж, да го отворим, да преразгледаме всичко и да създадем тъй че да ни оказва помощ, а не просто да лежи някъде на тавана ни.
Дъждовни води: С какво новото безчовечие се разграничава от остарялото - това, което носеха хуните и готите?
Виктор Ерофеев: Преди всичко с мащаба. Хуните не са можели да унищожат планетата. Днес един човек е кадърен да сложи под въпрос съществуването на човечеството. И това човечество е насила да живее или да почине съгласно неговата воля. Намираме се в състояние, което преди не е съществувало.
" Политическата уместност стана нова форма на възбрана "
Освен това, искахме да заблудим цензурата в властническите страни, само че заблудихме и самите себе си - политическата уместност се трансформира в нова форма на възбрана. Първоначално тя изглеждаше лицемерна, а в този момент се трансформира в дневен ред. Заради нея културата губи способността си да приказва свободно. Аз към момента числя се към тази просвета, която желае да приказва всичко, което сметне за належащо. Но това става все по-трудно.
Дъждовни води: Вашият разказ „ Великият Гопник ” приключва с успеха на злото, западният свят е погубен. Има ли вяра в „ Новото безчовечие ”? Може би тя се крие в любовта сред основните герои?
Виктор Ерофеев: Прочетете до края. В „ Гопник “ разрушението е обвързвано със садистичното наслаждение на един човек, който желае да бъде вечен, унищожавайки всички останали. А тук всичко е друго. Може би любовта е по-сериозен отговор, в сравнение с ни наподобява на пръв взор.
Автор: Марина Константинова
