Няма пари, но се дръжте!
Стивън БЛАТЕР
Заглавието цитира крилатия израз на Медведев към сънародниците му, когато беше отпред на съветското държавно управление, адресиран по-конкретно до жителите на Крим през 2016 година в отговор на недоволства за нищожни пенсии. Сега той става все по-универсален в подтекста на възходящите финансови проблеми за всички руснаци.
През септември 2025 година Русия беше изправена пред много сериозна горивна рецесия.
Устойчиво повишаване на цените на бензина се следи допълнително от 10 района на федерацията, като тази наклонност стартира напролет. Някои райони не престават да изпитват изострен дефицит на гориво. Примерно - Забайкалието и Далечния изток. Жителите там би трябвало да чакат на опашка с часове на бензиностанциите. Междувременно в Крим и Приморието продажбите на гориво са лимитирани и се оферират единствено с ваучери.
И това е отличен образец за последствията от рецесията, като борсовата цена на бензин А-95 се е нараснала съвсем четири пъти от юни насам (с 30%, надхвърляйки 100 000 рубли за тон). В същото време доставките от рафинериите в Комсомолск и Ангарск, които са основни за района, са намалели (съответно с 25% и 57%). Към 9 септември 2025 година цената на бензин А-92 също се е повишила, достигайки 71 800 рубли.
На 28 юли 2025 година съветското държавно управление предприе ход за контролиране на вътрешния пазар посредством краткотрайна възбрана за експорт на горива, която беше в действие до края на август. Тази мярка обаче не даде упования резултат. Износът на петролни артикули (бензин и дизел) от Русия е относително дребен, макар статута ѝ на главен експортьор на необработен нефт. През първата половина на 2025 година единствено 2,5 милиона тона бензин са били доставени на външните пазари, което съставлява едвам 14–15% от общото вътрешно ползване (17–18,5 милиона тона).
Коренните аргументи за рецесията се премълчават както от съветските медии, по този начин и от локалните управляващи. Вместо това, проблемите с горивата се приписват на „ сезонни компликации “, изключително във връзка с реколтата. Успешните офанзиви на украински дронове против петролни депа и рафинерии не се загатват от тях. Тези удари принуждават рафинериите да преустановят активността си за обилни интервали (от няколко седмици до няколко месеца), според от породените вреди. Властите цинично назовават това " последици от няколко парчета от свалени безпилотни летателни апарати “.
Докато управляващите отхвърлят да има проблем, ударите с дронове и вътрешните неточности в изчисленията унищожават енергийния бранш. Руските управляващи упорстват, че обстановката с горивото е под надзор, само че също по този начин упрекват жителите, че основават неестествен дефицит, като под паника купуват гориво в туби. Недостигът към този момент е довел до липса на бензин и дизел за съветските войски, даже за логистика до фронтовата линия.
Ключови уреди на съветската петролна инфраструктура са систематично атакувани от украински дронове. В нощта на 12 септември 2025 година крайната точка на Балтийската тръбопроводна система, нефтеното пристанище Приморск на Балтийско море, което е от решаващо значение за износа, беше ударено. Най-малко 17% от нефтопреработвателните фабрики бяха принудени да затворят от началото на офанзивите, като главната причина са вредите, породени от дронове.
През септември тази година цената на бензина (А-92, А-95) и дизела доближи рекордни равнища заради композиция от удари и други фактори.
Въпреки че Русия разполага със обилни петролни ресурси, множеството от леснодостъпните залежи към този момент са изчерпани. Западните технологии са жизненоважни. Те са жизненоважни за добиване на нефт от труднодостъпни глъбини. Без тях производството ще намалее, защото Китай и Иран нямат съответните нововъведения.
Фабриките, издигнати посредством съдействие със Запада, сега не могат да бъдат бързо възобновени след нападенията заради ограничавания и липса на западни елементи. Правителството, бизнесът и военните не съумяха да защитят дейно тези рафинерии и също по този начин не съумяха бързо да заменят западното съоръжение с сходно.
Кризата с горивата се утежнява от неефективната система за държавно контролиране, както и от удари с безпилотни летателни апарати. Министерството на енергетиката се пробва да ръководи обстановката ръчно. То е наредило на рафинериите да отсрочат плануваните поправки, с цел да наситят вътрешния пазар. Тази мярка обаче към момента не е дала видим резултат. Липсата на обилни ресурси от гориво усложнява обстановката. Решението на Централната банка да увеличи главния лихвен % докара до внезапно повишаване на цените на едро, което направи по-малко преференциално за огромните играчи и частните бензиностанции да държат ресурси. Според специалисти има единствено две решения на казуса: предлагането би трябвало да се усили или търсенето би трябвало да се понижи. Очаква се спад в търсенето до края на септември заради сезонни фактори.
Има два метода за увеличение на предлагането. Първият е да се усили вносът на гориво. Вторият е бързо да се ремонтират рафинерии, развалени от украински дронове. Последният вид обаче е комплициран от неналичието на технологии и съставни елементи.
Износът на нефт към интернационалните пазари е съзнателно предпочитан за Москва, където тя е основен състезател, вместо това суровинно благосъстояние да се употребява за понижаване на разноските за гориво за личните ѝ жители.
Въпреки че има потенциала да обезпечава на популацията си на ниска цена гориво, Русия се възползва от статута си на главен експортьор на нефт, което води до по-високи вътрешни цени. Темпът, с който цените на горивата се усилват доста, изпреварва растежа на приходите. Нарастващите разноски за живот, изключително на горивото, надвишават покупателните благоприятни условия на жителите.
Това е парадоксална обстановка: Русия е един от водещите международни производители на нефт, само че цената на бензина за крайния консуматор е по-висока, в сравнение с в Съединените щати, където цените също варират.
Какво е обяснението на обстоятелството, че страна, която е петролен колос, продава гориво на популацията си на по-висока цена от страна вносител, като да вземем за пример Съединените щати?
От години съветските водачи, в това число Путин и Шойгу, хвалят системата за противовъздушна защита на страната. Те споделят, че тя е „ една от най-хубавите в света “.
Истината е, че актуалният брой системи за противовъздушна защита не е задоволителен, с цел да обезпечи надеждна отбрана на всички стратегически обекти, от европейската част на страната чак до Владивосток.
Съоръженията на нефтената инфраструктура към този момент не са съответно предпазени от противовъздушна защита. Тези уреди, които от дълго време се считат за гръбнак на съветската стопанска система, включват нефтени рафинерии и горивни депа. Това основава накърнимост за инфраструктура, която преди този момент се е считала за недосегаема, което е забележителна смяна.
Източник: geopolitic.info
