Унижението на Росен Желязков
Коментар на Еми Барух:
Бойко Борисов, в турбулентната зона на личното си его, сподели какъв брой доста е афектиран - освен пред партийния актив и цялото управление на партията, само че и пред цяла България. Записът от 24-минутния му монолог можеше да си остане като част от видеоархивите на ГЕРБ, само че водачът на партията бе решил друго. Като един ядосан Ахил - " лишен от божествено величие, само че най-велик от земните герои ", Борисов избра да разиграе пред аудиторията разновидности на един предполагаем народен трус: или да продължи да взе участие в спасяването на страната, с цел да ни се яви като епически воин на финала, или да остави народа да страда, впримчен от " кръгове, кръгчета и хора, които въобще не се занимават с политика ".
Безмълвните очевидци в залата
Мълчаливи като безмълвни триизмерни облици пред него (и пред всички, които гледаха записа) седяха тези " дневални ”, които не смеят да мигнат пред началника, само че дават наряд в залата на Народното събрание, където в действителност са пратени от своите гласоподаватели.
Борисов, наскърбен от неналичието на " съдружна просвета ", употребява ярки и много оскърбителни квалификации, говорейки за съдружните си сътрудници и за втория човек в държавната подчиненост - ръководителя на Народното събрание. Впрочем освен за тях.
Доста безсрамно и перфидно водачът на партията мандатоносител унизи " личния " си министър-председател, който седеше зад него като оптична машинация на вменената му функционалност. Не е належащо да се прави лексикален анализ на чутото, с цел да отекне мощно това оскърбление. То може да бъде преразказано по този начин: Ако не Росен Желязков, а Борисов беше министър-председател, " тези безобразия нямаше да станат ”.
Но са станали. И въпреки да не бе посочен непосредствено, министър-председателят също е измежду виновниците. Бе казано, че Росен Желязков е слаб министър председател, " по-лабав " от Борисов. А за какво е бил слаб? Ами тъй като е бил със завързани ръце, научихме. И си отдъхнахме, когато към края на монолога водачът на ГЕРБ окуражително-заканително му ги отвърза и му разреши да удря по масата. " А не става ли - айде! "
Какво мислят за това гласоподавателите на ГЕРБ?
Цялата спорна логорея в следващата стендъп сценка подсети едни времена на еднопартийно послушание, които са като че ли забравени от по-старото потомство. Тогава изводите на Първия не се обсъждаха, никой не смееше да зададе въпрос, нито да разяснява казаното. Някак присмехулно прозвуча на финала въпросът към присъстващите: " Има ли въпроси? ”.
Въпросите са към гласоподавателите на ГЕРБ - белким ще преглътнат това? Нима няма да се стъписат от рапортите на емисарите, които бяха натирени по места след гнева на " бащицата " да събират " националната любов " …
Ето по този начин може да се обобщят техните доклади: " Народните представители започнаха срещи с народа, който единомислещо изрази своята поддръжка за партията на реда и стабилността и съобщи, че точно тази партия е най-подготвена да поеме кормилото на страната. С Бойко Борисов отпред! ”.
Когато сме изпаднали в апатична несвяст
Зад ъгъла обаче с ехидна усмивка и изцяло убеден стои Делян Пеевски. С едната ръка " поддържа ", а с двете стиска всяка опция да отхапе още от " грижата за хората ".
И ще му се получи, тъй като те, хората, не престават да обитават в безвремието на една апатична несвяст. Сякаш това не ги визира. Сякаш се случва другаде и по друго време.
