Иран в задънена улица: Оста на съпротивата се разпадна
Навремето Иран сътвори своя " Ос на съпротивата " против Съединени американски щати и Израел, за която плащаше милиони на терористични групировки като Хамас и Хизбула. Но мирният проект на Тръмп за Газа сътвори нови действителности, а Иран остана самичък.
" Израел не е заинтригуван от ескалация на напрежението с Техеран ", съобщи Владимир Путин на 9 октомври в Таджикистан пред съветската държавна осведомителна организация ТАСС. Според Путин Техеран желал „ да работи за мира “. В същото време съветският президент акцентира, че Иран не трябва да има нуклеарни оръжия.
Дали посланието на Израел е откровено, стратегически подвеждащ ход или част от съветските ползи, остава открит въпрос, счита Арман Махмудян, специалист по интернационална политика и учител в Университета на Южна Флорида. " Иранските медии оповестиха, че Техеран е закупил съветски изтребители Сухой Су-35. Ако Русия в действителност ги достави, това би било знак за поддръжка на Техеран ", съобщи той.
" Възможно е Нетаняху да се пробва да убеди Москва да не доставя изтребители и по тази причина да е споделил, че не желае да нападна Иран. Не знам дали това е някаква тактическа игра с Путин, само че двамата се познават от години и самият Биби (Бенямин Нетаняху – б. ред.) акцентира в записките си, че по отношение на Путин постоянно би трябвало да се подхожда непосредствено “, показва още Махмудян.
Войната разкри редица недостатъци
Дванайсетдневната война през юни, когато Израел бомбардира многочислени цели в Иран, разкри слабостите на иранските военновъздушни сили. Съединени американски щати се включиха в тази война и бомбардираха ирански нуклеарни уреди. Миналата седмица американският президент Доналд Тръмп съобщи, че израелско-американските удари против Техеран са били значима стъпка по пътя към мирното съглашение за Газа. Израел гледа на иранската нуклеарна стратегия като на екзистенциална опасност. Иранското управление пък не признава Израел и постоянно заплашва да го унищожи.
Тръмп прикани Иран да промени външнополитическия си курс. В речта си в израелския Кнесет той съобщи, че за района не може да има нищо по-добро от това Иран да спре да поддържа терористи и да признае правото на битие на Израел. По-късно в Египет Тръмп изрази подготвеност да анулира глобите против Иран, в случай че Техеран се съгласи на договаряния. Иран беше поканен на срещата в Шарм Ел Шейх, само че не взе участие в нея.
Хронична некадърност за взимане на решения
Иранският специалист Моджтаба Наджафи, който живее в Париж, приказва за една система, която е „ изгубила способността си да взема решения “. Според него режимът в Техеран е изправен пред комплицирани рецесии и е некадърен да преодолее идеологическите бариери, които пречат на дипломацията. В изявление за Дъждовни води той приказва за „ просрочен прагматизъм “ и споделя: “Още от основаването на Ислямската република през 1979 година до наши дни тя прибягва до по-рационалните ходове, чак когато към този момент е станало прекомерно късно “.
И в иранските медии имаше рецензии на решението за безучастие в срещата в Шарм ел Шейх. Коментатори припомниха, че Иран е преговарял даже със Саддам Хюсеин, който през 1980 година атакува Иран и отприщи война, траяла осем години и взела над един милион жертви. На 14 октомври Техеран реагира публично: представител на иранското външно министерство уточни в публично изказване, че дейностите на интернационалната сцена не се лимитират до физическо наличие, и че прекратяването на войната в Газа е приоритет за Иран.
„ Примирието в Газа има преимущества и дефекти за Иран “, счита Арман Махмудян. „ Предимството е, че към този момент тематиката, която изостри спора сред Иран и Израел, а точно обстановката в линията Газа, е свалена от дневния ред. От друга страна, в случай че съглашението за мир в действителност докара до разоръжаване на Хамас в Газа, Съединени американски щати и Израел, с поддръжката на арабските страни, биха могли да го приложат и по отношение на Хизбула в Ливан. “
Нефункционираща ос на съпротивата?
Шиитската организация Хизбула в Ливан е част от подкрепяната от Иран „ Ос на съпротивата “ - това е мрежа от милиции в района, зародила в отговор на това, което американският президент Джордж Уокър Буш преди време назова „ Ос на злото “.
Ръководството в Техеран се самообявява за ядро на „ същинската опозиция против империализма и окупацията “. Само че тази така наречен „ Ос на съпротивата “ струваше на Иран стотици милиарди долари, а и го изолира интернационално. След ликвидирането на няколко основни фигури като политическия водач на Хамас Исмаил Хания, водача на Хизбула Хасан Насрала, а и след свалянето от власт на Башар Асад в Сирия през 2024 година, тази мрежа се разпадна съвсем напълно.
„ Сирия е изгубена, Хания бе погубен, а Хизбула е ликвидирана. Тази тактика към този момент не работи “, съобщи иранският специалист по въпросите на защитата Саяд Ширази за платформата Azad в Техеран.
Тази рецензия към този момент се споделя и намерено в Иран. Бившият ръководител на Националния комитет за сигурност в Народното събрание Хешматолах Фалахатпишех написа в платформата X, че 85% от иранците биха дали своят вот на референдум за преустановяване на споровете на Техеран с останалия свят. „ Загубихме над 700 милиарда $ поради спора с Израел и Запада. Превръщането на арабско-израелската война в иранско-израелска беше най-голямата неистина в историята на Ислямската република “.
Инвестиции във военновъздушните сили
Неспособността на подкрепяните от Иран милиции да предотвратят евентуална директна война с Иран лъсна по време на 12-дневната война. В Техеран очевидно са осъзнали, че тези въоръжени групировки не са изиграли никаква роля, показва и Арман Махмудян.
Дори в случай че политическата воля в Техеран не се е трансформирала, изискванията в района към този момент са изменени. Затова Иран ще се опита да усъвършенства военната си мощност, и по-специално да оборудва бойната си авиация с съвременни изтребители от Китай или Русия. Към тях евентуално ще се прибавят и ракети с по-голям обхват, които да имат възпиращ резултат.
„ Кои политически решения ще вземе Техеран във връзка с предлагането на Тръмп за договаряния обаче е мъчно да се предскаже “, показва специалистът по интернационална политика. „ Най-важното средство за напън в възможни договаряния остават тези към 400 кг уран, обогатен до 60 %, които Западът към момента не знае къде тъкмо се намират. “
