На 1 декември 1943 г. в Техеран завършва работа конференция

На 1 декември 1943 година в Техеран приключва работа конференция с присъединяване на водачите на Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и Англия - Франклин Рузвелт, Йосиф Сталин и Уинстън Чърчил, която е първата с присъединяване на тримата и от нея стартира определянето на следвоенния ред в света. За три дни Техеран е изцяло блокиран от войски и спецслужби. В града е прекратена активността на всички медии, изключени са телефоните, телеграфът и радиосвръзките. Даже фамилиите на руските дипломати краткотрайно са „ евакуирани ” отвън зоната на идните договаряния.

Конференцията е открита с пленарно съвещание на 28 ноември от 16 часа в една от залите на руското посолство, където след това протичат съвещанията, срещите, формалните и неофициалните диалози. Посолството на Съветския съюз е най-голямо и с най-вече пространства, освен това се намира в съседство с английското.

За зла орис посолството на Съединените щати се оказва прекомерно отдалечено и американците сами вземат решение, че е извънредно притеснително от позиция на сигурността кортежът на Рузвелт по няколко пъти дневно да се придвижва по улиците на Техеран.

Сталин предлага гостолюбие, като на Рузвелт и свитата му са предоставени подобаващи жилища. Видимо разчувствуван, Рузвелт приема и откровено благодари. Чърчил не може да прикрие ревността си, задето руското посолство в Техеран, въпреки и единствено за няколко дни, става международен геополитически център. Случайният факт развеселява гостите, откакто те виждат потреса у Чърчил.

Главен предмет на разискване е откриването на втори фронт в Европа, като на конференцията се дефинира и финалната тактика във войната с нацистка Германия, с нейните съдружници и спътници. Рузвелт и Чърчил се съгласяват вторият фронт в Западна Европа, така наречен интервенция " Овърлорд " да стартира през май 1944 година редом с интервенция „ Енвил ” в Южна Франция. По-късно интервенцията във Франция е отсрочена за 15 август 1944 година

Сталин от своя страна се ангажира Съюз на съветските социалистически републики да се включи във войната с Япония до три месеца след края на войната в Европа. Трите страни се договарят още военните им сили да си сътрудничат оптимално близко в името на общите цели. Решено е да бъде потърсена отговорност от виновниците за разпалване и водене на Втората международна война.

По гледище на Сталин границите на следвоенна Полша се дефинират по линията на реките Одер и Ниса - така наречен „ линия Кързън ”. Същевременно е взето решение за дейна поддръжка на югославските партизани с оръжие, с съоръжение и снабдяване, с информация за интервенциите на съперника.

Тримата огромни обаче не съумяват да реализират една от заложените от конференцията цели - да накарат Турция да влезе във войната на страната на съдружниците и до края тя си остава неутрална. За сметка на това и тримата държавници единомислещо вземат решение да подсигуряват независимостта на Иран след края на войната.

Направена е поръчка, че след войната светът ще бъде ръководен от четири страни – Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и Франция, настоящи под егидата на нова интернационална организация.

На 29 ноември, преди второто пленарно съвещание, Чърчил сервира на Сталин меч, изкован от 12-инчова стомана, с думите: „ Имам чест от името на негово величество краля на Англия да Ви връча този меч и да Ви помоля да го предадете на жителите на Сталинград. Със своя безподобен подвиг те... ”

С огромно вдъхновение английският министър председател изрича думи на признателност и благодарност към Русия и към нейните бойци, които обръщат хода на войната при Сталинград и Курск, спасявайки освен Англия, само че и света.

Конференцията в Техеран е запомнена и с един трагичен опит за атентат против водачите, плануван от немското разузнаване, само че оголен и провален. Срещата в действителност продължава линията, стартирана в Кайро няколко месеца по-рано и продължена след това на конференциите в Ялта и Потсдам през 1945 година