„Временно примирие“ и „тактическа почивка“ за двете страни ли е споразумението за Газа?
Непреките диалози сред Израел и Ислямското съпротивително придвижване (Хамас) в египетския град Шарм ел-Шейх доведоха до съглашение по всички точки и механизми за осъществяване на първия стадий от проекта за преустановяване на огъня в Газа, който към този момент влезе в действие в 12:00 часа (9:00 GMT) през вчерашния ден следобяд (петък).
Наблюдатели и политически анализатори смятат, че това съглашение е " краткотрайно помирение " и " тактическа отмора " за двете страни, наложена повече от филантропични и политически нужди, в сравнение с като финален кротичък контракт или непрекъснато споразумяване, изключително откакто договарящите отложиха най-спорните въпроси за втория стадий.
Повечето наблюдаващи допускат, че това съглашение ще издържи в кратковременен проект, стига да остане лимитирано до филантропичната сфера, само че е изложено на риск от неуспех, в случай че сензитивните въпроси не бъдат третирани съществено.
Споразумението цели реализиране на всеобхватно преустановяване на войната, освобождение на арестуваните и пленниците от двете страни и влизане на филантропична помощ в Газа.
Някои считат, че съглашението сред Израел и Хамас може да е " съглашение от нужда " за двете страни по доста аргументи.
Израел вижда в проекта на Тръмп опция да реализира задачите си напълно, изключително освобождението на заложниците, предотвратяването на присъединяване на Хамас в ръководството, разоръжаването му и интернационално ръководство на линията Газа без Хамас и Палестинската власт. Също по този начин Нетаняху желае да понижи интернационалната рецензия против себе си; за него войната е изчерпала задачите си и е постигнал всичко, което желае, и желае да се обърне към вътрешнополитическите въпроси в Израел.
За Хамас, евентуално най-големият напън идва от нейните съществени съдружници Катар и Турция посредством тяхното утвърждение на проекта на Тръмп, и тя към този момент няма място за маневриране, изключително откакто последният интервал сподели слабостта на военните ѝ качества да се опълчи на нахлуването в град Газа. Те осъзнават, че в случай че това се случи, ще остане единствено централната област, а тогава Израел ще унищожи останалата част от линията Газа.
Докато други преглеждат съглашението сред Израел и Хамас като „ ненапълно и неразбираемо доколко то ще реализира стратегически резултати “. Това е „ съглашение сред страни, които са били доведени до задънена улица от спора, като всички страни са в задънена улица “.
Америка също е в затруднено състояние, тъй като макар цялата военна, финансова и политическа поддръжка за Израел, борбата не е извоювана и Съединените щати в този момент са изправени пред световни последствия, даже от своите съдружници. Хамас също е в затруднено състояние заради мъчителната филантропична обстановка в Газа.
„ Правителството на Нетаняху също е в затруднено състояние. Въпреки опитите да наподобява мощно и победоносно, в Израел има остри разделения, изтощена войска и неприятелски свят. Арабските страни също са в затруднено състояние пред своите нации заради неспособността си да прекратят войната. Всяка страна желае да се измъкне от затрудненото си състояние, тъй че трябваше да се откри излаз. “
Но в последна сметка това е съглашение, което още веднъж проправя пътя към мир, изключително с възходящия интернационален и районен напън. То реализира проливането на палестинска кръв, прекратяването на войната и освобождението на заложници и пандизчии. То съставлява значим стадий, само че не е задоволително за всеобхватно решение. То е съглашение, наложено от филантропични и политически потребности, а не е резултат от същинско разбиране от страна на която и да е от страните за преустановяване на спора.
„ След близо две години опустошителна война към този момент няма място за продължение на отворения цикъл на принуждение, който изтощи и двете страни и унищожи по-голямата част от инфраструктурата на Газа. Следователно съглашението пристигна в отговор на незабавна потребност от преустановяване на огъня и облекчение на страданията, а не вследствие на споделена политическа визия. “
„ Настоящото съглашение се концентрира върху неотложни филантропични въпроси като даването на помощи, размяната на пандизчии и прекратяването на военните интервенции, само че не преглежда ясно бъдещето на обстановката в Газа или фундаментални въпроси като разоръжаването на съпротивата или възобновяване. Следователно, то може да бъде разказано като краткотрайно помирение или първа фаза, а не като спокойно съглашение или непрекъснато споразумяване. “
Може да се каже, че „ съглашението съставлява тактически раздор и за двете страни (Израел и Хамас), а не дефинитивно или непрекъснато съглашение “.
„ Има няколко съществени трудности за превъзмогване, в това число разоръжаването, напъните за възобновяване и бъдещето на самата Хамас, която проектът категорично изключва от ръководството, само че няма индикации, че тя непринудено ще се саморазпусне. “
Следователно това е нежно съглашение, тъй като корените на спора към момента съществуват и има дълбоки различия по съществени въпроси като самостоятелна палестинска страна, статутът на джамията Ал-Акса, бъдещето на Газа, ролята на Хамас и разоръжаването. То може да се смята за съглашение, целящо да си поеме мирис и да отвори вратата към дипломацията, а не за дефинитивно решение, защото взаимните старания на американската, арабската и турската дипломация и натискът от двете страни са довели до това съглашение.
