Де го чукаш, де се пука
На форума в Доха на страните от Арабската лига и Организацията за ислямско съдействие след нападението на Израел в суверенна страна Катар прозвучаха оферти за основаване на тъй наречените „ Арабско НАТО ”. Египет освен е основател, само че е уверен, че „ двоен център Кайро-Риад ” ще способства за гарантиране сигурността на района и ще укрепи съдействието сред арабските страни. И за първи път назовава Израел „ зложелател ”.Друг въпрос е, че в действителност Тел Авив не е съумял да ликвидира в Доха дейците на Хамас, които са били цел на бомбената офанзива. Но дни по-късно събитие на 17 септември Саудитска Арабия и Пакистан подписват стратегическо съглашение за взаимна защита, с което Риад си обезпечава „ нуклеарен чадър ” от Исламабад и гаранция, че чл.5, като оня от контракта на натовските страни, ще се ползва безотказно. Пакистан има 180 броя нуклеарни глави и към този момент има 2 хил съветници и военни в Саудитска Арабия. Индия, в комплицирани връзки с Пакистан, не възразява, тъй като ракетите с нуклеарни глави на съседа ѝ ще се насочват на друго място и Делхи ще има едно главоболие по-малко. Иран отхвърля ново съдействие с МААЕ, тъй като не се получава анулация на обещавани наказания от страна на Франция, Англия и Германия. В същото време поддържа хрумвания, които се споделят в Доха. С настроения против Израел.
В това време в Турция ръководителят на Партия на националистическото деяние, Девлет Бахчели, остарял съдружен сътрудник на Ердоган, предлага съюз Турция-Русия-Китай против Съединени американски щати и Израел.Определя този съюз като „ най-подходящия вид за стратегическата среда на новия век ”. Турските анализатори дефинират изказването на Бахчели като наблягане, че „ Евразия не е алтернатива, а нужда ”. Няма по какъв начин тези събития да не провокират паника на Запад, най-много във Вашингтон. Става въпрос за Близкия изток, за Израел, а той е съдружника с основна писмен знак за Съединени американски щати. Ден след изказването на Бахчели Тръмп афишира, че ще се срещне с Ердоган на 25 септември в Белия дом. И ще подпишат „ значими съглашения ”. Това след съвсем година опити на дипломатите на Анкара да провеждат среща сред двамата президенти. Явно действителността на Евразия смайва атлантиците и в двете страни. Дебатите в Турция не закъсняха. Но Ердоган в изказване преди срещата с Тръмп е безапелационен –„ Ще предприемем взаимни стъпки със Съединени американски щати, с цел да спрем кръвопролитията в Газа, ще преодолеем проблемите, възпрепятстващи двустранните връзки ”. Отношенията несъмнено ще получат нов подтик. И няма по какъв начин да не се приказва за „ забележителен ангажимент за търговски покупки, в това число военно съоръжение ”.Едва ли всички проблеми ще се решат като с магическа пръчица, само че за F-35 ще се схванат. Това е моркова на Вашингтон, тъй като много време има отвод от присъединяване на Турция в производството и доставките на този аероплан, в това число и при съществуването на заплатена солидна сума от страна на Анкара. Разбира се, че и Съединени американски щати, и Тръмп ще си останат същите и няма да гледат на света по друг метод след среща с Ердоган.Безусловната поддръжка за Израел ще продължи, макар настоявания на турския президент да се спре „ геноцида в Газа ”. Но несъмнено натискът върху Турция ще отслабне, ще се подхващат „ по-подкрепящи дейности ” за Анкара. Въпреки настоявания от страна на Тел Авив и Атина да не се дава F-35 на турците.
Естествено е ръководещите в Турция да се възползват от смяната в връзките със Съединени американски щати във вътрешната си политика. Там нещата не са розови. Опозицията, подкрепяна подмолно от Запада, продължава с митингите, опозиционната НРП организира конгрес и си преизбира водача, Йозгур Йозел, а той не е долюбван и се смята за рисков съперник за партията на Ердоган, ПСР. В това време кметът на Истанбул, Имамоолу, изпраща поздравления за конгреса от пандиза в Силиври и гневът на жителите на страната не стихва поради намаления стандарт на живот и високите цени. Това не пречи Ердоган да подпише декрет за унищожаване на наложени от 2018г мита за импорт на американски артикули и по този начин да засвидетелства особено отношение към Тръмп преди заминаването си за Съединени американски щати. Надеждите са, че Израел може да бъде поощрен да се сдобри със Сирия, да не бомбардира там, в това число турски военни обекти, ще се сътвори система, която ще пази териториалната целокупност на страната. Все отново и Шараа, изпълняващ длъжността президент в Дамаск, ще бъде в Съединени американски щати, което ще е първо посещаване на сирийски водач след 67 години. И ще произнесе тирада пред Общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк. Но на този стадий не е ясно дали ще има среща с Тръмп. Сложно е, тъй като е удостоверил присъединяване на среща Русия/Арабски страни в Москва на 15 октомври.
Медиите в Турция не крият за ролята на американския дипломат в Анкара, Том Барак, за образуване на визитата на Ердоган, за контролиране на обстановката в Сирия, тъй като там се явява и като формален представител на Съединени американски щати, за присъединяване му в разнообразни формати в района и в разнообразни страни. Без да показват повода за уволнението на 5-ма чиновници на посолството на Съединени американски щати в Анкара. Но не пропущат срещата сред сирийския външен министър и израелския министър по стратегическите въпроси, която за Турция е от значително значение заради усложнените връзки Турция/Израел на територията на Сирия. И освен. Още не са изчезнали терзанията, че след Катар Израел може да нападне и Турция, тъй като там от години също има бойци на Хамас. И поради втвърдената позиция на Анкара по повод протичащото се в Газа. Амбициите на Ердоган за основна роля в района и посреднически функционалности за решение на споровете няма да свършат след визитата в Съединени американски щати. Никой в Турция не позволява,че срещата Тръмп-Ердоган ще бъде неприятна за турската страна или че президентът и вицепрезидентът Ванс ще кажат нещо пред камера, което да сложи Ердоган в затруднено състояние. Все отново той не е Зеленски. Вярва се, че синът на Тръмп, който е бил в Анкара и се е срещнал с Ердоган „ ще оркестрира последните елементи от предвижданата среща на двамата президенти ”. Но не се пропущат съмнения, че разнообразни лобита, конфликт на ползи, разследващи организации, мозъчни тръстове и чиновници на разнообразни равнища в защитата, да вземем за пример, могат за положат старания да нарушат новия баланс. Ако въпреки всичко се откри. Даже се цитират сили като Израел, Гърция и даже Русия, които „ ще се стремят известно време да предотвратят нормализиране на връзките, да предотвратят продажбата на F-35 и даже да попречат на териториалната целокупност на Сирия ”. Става въпрос, несъмнено, за Рожава, територията на сиирйските кюрди, които се поддържат от Съединени американски щати и Израел.Настояванията за автономност стават все по-твърди и има сигнали, че Дамаск е податлив да одобри такива условия за консолидиране на властта си.
Еуфорията от идното пътешестване на Ердоган за Съединени американски щати обаче не може да замъгли догатките за „ какво ще изиска Тръмп ”. Надделяват предвиждания, че ще се разиграва „ минна дипломация ”. Тръмп, в блян да се освободи от взаимозависимост от Китай във връзка с редкоземни детайли, които се употребяват в отбранителната, галактическа и биомедицинска област, ще се концентрира върху открити големи находища в Ескишехир. Предполага се, че това ще е тематика за комерсиалните диалози по време на срещата Тръмп-Ердоган. Том Барак към този момент е определил находищата на редкоземни детайли в Турция като „ стратегическа опция ” и Анкара като безкористен снабдител. Той не пропуща да акцентира османските си корени, само че щом става въпрос за ресурси от 694 млн т, открити в Ескишехир, значи ползата няма по какъв начин да е нищожен. Още повече, че това е метод да се разбие хегемонията на Китай при сериозните минерали. Тръмп имаше такова съглашение с Украйна за рандеман на редкоземни детайли, само че районите, където се намират мините към този момент са под съветска окупация. Даже с промени в конституцията на Русия са част от Руската федерация. Сега Анкара се хвали, че Турция е втората по величина страна с големи ресурси. След Китай с неговите 800 млн тона запаси. Каквито и да са проектите, обещанията и провокациите, ясно е, че вземане-даване ще има. Не единствено за минералите.
Както се споделя, в Доха се подаде сигнал т.е. там бе „ де го чукат ”, само че в Анкара чакат във Вашингтон да се получи „ де се пука ” и да има свои дивиденти в комплицираната геополитическа конюнктура.
