Не му е лесно на Тръмп след атаката на Израел в Катар
Зачестилите паники в Анкара след израелската офанзива в Доха, Катар, против дейци на Хамас докара до страхове, че идващ обект на набези на Тел Авив ще бъде терен в Турция. Не единствено тъй като на турска територия обитават без подозрение бойци на Хамас и то не от през вчерашния ден, само че и тъй като Ердоган и ръководещите в Турция одобряват тъй наречените палестински въпрос за приоритет във външната политика на страната.
Връзката с упоритости за роля и въздействие в Близкия изток се поддържа поредно от години, а протичащото се в Газа е тематика, зад която стои освен елитът на страната, само че и цялото турско общество. Още повече, че за Катар на срещата тези дни в Доха на Арабската лига и Организацията за ислямско съдействие Ердоган декларира, че „ Турция постоянно е до своя другарски и приятелски съдружник Катар ”. Не единствено съдружник и великодушен вложител за Анкара, само че и страна, в която е позиционирана огромна военна турска база. Няма по какъв начин Ердоган да не участва на тази изключителна среща на върха и да не направи обстойно изказване, в което акцентира, че „ Турция има подготвеност да показа потенциала си в отбранителната промишленост с ислямските страни ”. Допълва с „ Израел няма да отстъпи без мощен отговор и налагане на наказания ”, само че задачата му в действителност е „ да провали договарянията ”.
Към този извод се причислява и катарският емир шейх Тани, който е уверен, че „ Израел мечтае да трансформира арабския район в своя сфера на въздействие и не желае освобождение на заложниците, а водеща цел е само пропадане на договарянията за Газа ”. Призивът му е „ да предприемем на практика стъпки против кървавата страна Израел ”. Факт е, че политиките през днешния ден по света са повече „ борби на сенки ” т.е. задкулисието взема решение несъгласия и проблеми. Балансирането по ръба на бръснача, с цел да не подкопаеш зависимостта си от Съединени американски щати и в това време да запазиш лице на арабската взаимност с поддръжка на палестинския народ се оказва мъчно осъществимо достижение даже за монархиите от Персийския залив.
Да не приказваме за Ердоганова Турция с гъвкавата и опитна дипломация.
И въпреки всичко на срещата в Доха Ердоган декларира, че „ Вече е неоспоримо, че главната цел на държавното управление на Нетаняху е да продължи геноцида в Палестина като по едно и също време с това безсистемно дестабилизира целия район. Изправени сме пред терористичен нрав,който се храни с безпорядък и кръвопролития и страна, която го въплъщава. Оцелява и закононарушенията ѝ остават ненаказани ”. Продължението е, че „ в последно време виждаме някои самонадеяни израелски политици да повтарят заблудата за „ Велик Израел ”, а напъните са ориентирани за разширение окупацията в прилежащите страни ”.
Разбира се, че участниците в срещата на върха, в това число Ердоган, правят оценка признаването на страната Палестина от редица страни като позитивна стъпка, само че очевидно не са уверени, че резултат за решение на палестинския въпрос по този метод няма да се получи.Нужни били съответни и мощни наказания към Израел, в това число стопански напън. Турция спряла търговски покупко-продажби с Израел и това довело до загуба от близо 10 млрд дол.
Далеч по-конкретен в изказванията си в Доха, където и той е участник в срещата на върха, е външният министър на Турция Хакан Фидан. Пред Al Jazeera и Qatar ТV той споделя, че „ най-големият проблем в района сега е израелския експанзионизъм, а аргументите са две- първата е да се разшири територията на Израел и да се сътвори Велик Израел, а втората е да се оставят страните в района слаби и неефективни, изключително прилежащите на Израел ”. Един тип да бъдат разграничени. Фидан напомня изявление на Нетаняху, че „ ще организира същата интервенция като тази в Катар против страни, които обезпечават витално пространство на Хамас ”.
Веднага следва припознаване на Турция, само че остава да виси без отговор въпрос дали Вашингтон ще отбрани Анкара следователно при нахлуване на Тел Авив над турска територия. Ердоган постоянно приказва за Тръмп като „ другар ”, а и акцентира без помайване за „ отличните връзки на Турция със Съединени американски щати ”. Отношенията били „ специфични ”. Но има едно изключение – въпросът с Израел и Палестина. Е, пропуща се тъй наречените кюрдски въпрос, само че не в този момент е моментът. Мнението и на Фидан, и на Ердоган е, че „ тази позиция на Съединени американски щати коства на Вашингтон доверието в района ”. Получавала се обстановка, в която приятелите на Америка в Близкия изток били разочаровани и Вашингтон оставал в сложна обстановка.
Стига се до потребление на изрази „ водената във връзка с Израел политика на Съединени американски щати оказва надълбоко въздействие върху районната и световна сигурност, което може да докара до колапс ”. Фидан е уверен, че „ американската политическа система има свои лични вътрешни задънени улици в предприемането на дейности и ние би трябвало да приемем това ”. Разбиране, само че и наблягане, че „ Турция е страна, която претендира за въздействие в този район, страна, на която ислямският свят е упълномощил очакванията си ”. Агресията на Израел обаче се приближава към границите на Турция, „ светилище на свещеното светилище ” и тогава,ако има офанзива, НАТО ще ни отбрани ли? Друг въпрос е дали се преиграва или това са карти, които Анкара вади от ръкава си за реализиране на свои цели освен в района.
Всъщност на срещата в Доха, на която са участвали 60 водачи на арабски и ислямски страни, нападението на Израел в Катар е наказано по най-категоричен начи и се е подчертала нуждата от опълчване и битка с новите проекти в района. Прекрояване на граници. Издадена е взаимна декларация от 25 точки против Израел с изтъкване, че „ нападението е против всички арабски и ислямски страни ”, поддържа се Катар и суверенитета на страните, прави оценка се, че офанзивата на Израел „ попречва продължаването на съществуващите съглашения ” /в Доха е имало е оферти да се анулират Аврамовите съглашения с Израел подкрепяни от САЩ/, заплашва сигурността в района и така нататък Но съгласно „ Ню Йорк Таймс ” Израел надали ще се впечатли от тази декларация и самата среща в Доха.
Защото няма заплаха от боен отговор към Израел, а страните са спазвали позиция да не се наруши нежния баланс със зависимостта от Съединени американски щати. Египет и Йордания, да вземем за пример, които в Доха приказват за „ прекосяване на алената линия от страна на Израел ” и подлагат на критика дейностите му в Катар, получават по няколко млрд дол от Съединени американски щати от години, с цел да не подхващат дейстия против Тел Авив. Говори се единствено за понижаване на дипломатически и търговски връзки с Израел т.е. в декларацията се показват единствено „ юридически и ефикасни ограничения, с които да не се допусне Израел да продължи дейности против палестинския народ ”, само че някак да не се наруши вътрешнополитическия дневен ред на монархиите, да не предизвикат Съединени американски щати. Поне това е мнението на „ Ню Йорк Таймс ”.
Вашингтон е зад кадър, а държавният секретар Рубио след посещаване в Тел Авив се причислява към събеседниците в Доха, само че изводът е, че „ не е получил уверения, че Израел няма да атакува повече Катар ”. Един тип не са съумели да унищожат водачите на Хамас в Доха и ще се наложат нови офанзиви. Независимо, че Тръмп към този момент съобщи, че „ Катар повече няма да бъде нападан ”. Докато арабските страни в действителност се нуждаят от гаранции за въздържане на Нетаняху.
И мъчно скриват шока, че Вашингтон не е показал подготвеност да спре Израел. Напротив, Рубио споделя, „ Вашингтон поддържа сухопътната интервенция в Газа, само че чака да бъде направена бързо и да приключи допустимо най-скоро ”. А Тръмп показва, че „ няма да им пречим, единствено да свършат по-бързо ”.Иначе Израел взимал лични решения. Както се споделя, Вашингтон „ ни лук ял, ни лук мирисал ”.
В същото време Нетаняху твърди, че Китай и Катар се пробват да наложат политическа блокада на страната му посредством обществените медии. На събитие в Ерусалим, западен, където израелското Министерство на външните работи е хазаин на 250 политици, представляващи американските щати, Нетаняху изяснява, че „ Китай и Катар организират обсадна акция ориентирана към подкопаване поддръжката на своите съдружници посредством западната преса ”. Израел щял да противодейства „ със лични способи ”. „ Съединени американски щати е на наша страна, само че имаме проблем с някои в Западна Европа, само че ще се оправим с обсадата ”.
Значи израелският проблем е американски проблем? Значи другите съдружници на Съединени американски щати нямат такива привилегировани връзки със Съединени американски щати? Нямат ефикасни връзки? Чувствителността на подвластните от Съединени американски щати страни нараства с нараснала паника и задаване на от ден на ден въпроси. Без отговор, несъмнено. И на Тръмп не му е елементарно. Основният въпрос обаче си остава какво ще стане с Газа? Военната интервенция на Израел е в ход.Предстои.
