Армения посреща COP17 на фона на токсичното наследство от миннодобива ѝ
Д-р Александър ДУНЧЕВ, самостоятелен специалист по екологични политики
През октомври 2026 година Армения – страна с извънредно богата природа, редки типове и неповторими ландшафти – ще бъде хазаин на COP17 – най-големия интернационален конгрес на Организацията на обединените народи (ООН), отдаден на опазването на биологичното многообразие.
Но зад тези гръмки названия и красивата фасада се крие токсичното завещание на Армения, за което рядко се приказва намерено: хвостохранилищата, оставени от десетилетията на миннодобив. Разположени са в един от най-сеизмичните региони на Европа и Азия, едва следени и незадоволително поддържани, те съставляват сериозна опасност освен за екосистемите и биоразнообразието, само че и за здравето на хората.
Какво съставляват хвостохранилищата?
За страдание самата дума е позната само на експертите и на хората, директно наранени от токсичните им боклуци. Тези уреди наподобяват далечни от всекидневието, само че в действителност са директно свързани с водата, въздуха и почвата, от които зависи здравето и оцеляването на хората. Хвостохранилищата са изкуствени водоеми, в които се натрупват отпадъците от миннодобивните производства – отровна примес от тежки метали, цианиди и сулфиди, които при вероятно теч могат да попаднат в реките, подземните води и почвата. В Армения съществуват над двайсет такива обекта.
Уроците от предходните произшествия
В историята на Европа към този момент има прецеденти, когато повреди в хвостохранилища се трансформират в нещастия с районен мащаб. През 1998 година скъсването на язовирната стена в рудника Los Frailes в Испания изхвърли милиони кубически метри токсични шламове в долината на река Гуадиамар. Вълната от отровна тиня заля аграрни земи, унищожи доста от локалните риби и птици и остави след себе си десетки километри мъртва земя. Ударът засегна и Доняна – най-големия народен естествен парк на европейския континент и обект на международното завещание на ЮНЕСКО.
Само две години по-късно, през 2000 година, сходна злополука се случи в Румъния. В златния рудник Байя-Маре изтекоха над 100 хиляди куб. метра вода, нечиста с цианиди. Потокът отрова доближи реките Сомеш и Тиса, убивайки риби по продължение на 400 км и оставяйки милиони хора в Унгария и Сърбия без питейна вода. Тогава повредата бе наречена „ най-голямата екологична злополука в Европа след Чернобил “.
Тези проблеми биха могли да са по-скоро изключения. Но интернационалните наблюдаващи акцентират, че повреди в хвостохранилища се случват постоянно като броят им не понижава. Организацията Earthworks дефинира веригата от произшествия през последните десетилетия като доказателство за систематични пропуски и недостатъци: остарели структури, липса на надзор и хронично недофинансиране. В неотдавнашен отчет на Buildings се отбелязва, че хвостохранилищата остават “едно от най-уязвимите екологични звена на международната промишленост ”.
Реалностите на Армения
Армения се вписва в тази тревожна картина изключително внезапно. Много от нейните хвостохранилища са завещание от руската ера, когато екологичните стандарти бяха на минимално равнище. Доклад на Икономическата комисия за Европа на Организация на обединените нации категорично показва: всички тези обекти се намират в сеизмична зона, а земетресенията, свлачищата и сезонните наводнения неведнъж усилват риска от повреди. Междувременно мониторингът е неточен, оборудването е остаряло, а систематичните инспекции постоянно липсват.
Според Световната банка хвостохранилищата и изоставените рудни диги в Армения са „ забележителен източник на замърсяване “, а слабият институционален контрол единствено ускорява екологичните и обществените опасности. За разлика от Европейски Съюз, където работи Директива 2006/21/EC с самостоятелен мониторинг, спешни фондове и проекти за реакция при пробив, в Армения няма обществен централен указател на хвостохранилищата. Данните са разпръснати, а локалните поданици постоянно даже не знаят какви закани съставляват тези обекти за селата и градовете им.
Например хвостохранилището Нахатак, основано още през 1967 година в Северна Армения, с повърхност, равна на 24 футболни стадиони, от дълго време тревожи еколозите: среща се покрай обитаеми места и реки, които изхранват локалните стопанства. В случай на повреда последствията ще са мигновени и необратими.
В Лорийска област на Армения действа хвостохранилището Тегут около огромен меден рудник. Местните поданици се оплакват от замърсяване на реки и почви, а учените записват опасност за биоразнообразието на близките горски масиви. Лори постоянно е била известна с неповторимите си естествени запаси, само че в този момент реките ѝ рискуват да се трансфорат и в носители на отрови.
Най-опасният обект в Армения, съгласно еколозите, е хвостохранилището Арцваник в южната част на страната. Хранилището събира милиони тонове боклуци от Зангезурския медно-молибденов комбинат. Еколозите от Арменския екологичен фронт настояват, че под язовирната стена „ биоразнообразието на практика липсва “: водата е наситена с тежки метали, а флората и фауната са унищожени.
Безпокойство буди и обстановката в Араратската котловина, където съгласно специалисти са насъбрани над 15 млн. куб. метра боклуци, съдържащи цианиди. Този район е сърцето на арменското селско стопанство. Тук се отглеждат плодове и грозде, в това число за експорт в чужбина. Но в локалните почви се записват нараснали равнища на арсен, кадмий, живак и олово.
Под опасност: здравето на хората и оцеляването на фауната
За Армения, както и за целия район на Южен Кавказ, биологичното многообразие е стратегическо благосъстояние. Тук живеят редки типове: арменски муфлон, кавказки леопард, ендемични типове пъстърва. Съхраняването на това благосъстояние зависи от чистотата на вода и устойчивите екосистеми. Евентуална токсична повреда на територията на Армения би имала съществени последици за целия район.
Потенциалните заканите заплашват освен природата на републиката. В хвостохранилищата се натрупват арсен, олово, цианиди – субстанции, които елементарно проникват в подпочвените води и след това в системите за водоснабдяване. Продължителното им влияние към този момент води до увеличение на онкологичните болести, неврологични проблеми и утежняване на здравето на децата.
Изследване на DAMAST акцентира: при неналичието в Армения на съвременен систематичен мониторинг и проекти за незабавно реагиране, последствията от възможна повреда ще са неочаквани и разрушителни, а популацията ще е извънредно уязвимо. И това не е пресилване – в други страни повредите в хвостохранилища са наложи цели села да се преселват.
В навечерието на COP17: провокациите и подозренията
След година, когато в Ереван ще се организира основният за международната екология конгрес COP17, делегатите ще разискват отбраната на горите, опазването на редки скотски типове и възобновяване на екосистеми. Но отвън стените на конферентните зали на арменската столица ще останат десетки водоеми с токсични боклуци – и една единствена повреда в тях може да обезсмисли всички полемики за биоразнообразието.
Липсата на систематичен надзор върху отпадъците и високите опасности за природата и здравето на хората са налице. И това слага на дневен ред значимия въпрос: до каква степен светът е подготвен да съчетава огромните си заявления за запазване на биоразнообразието с действителните провокации на терен?
