Опит за преврат или фалшификация: Какво се случва в Армения
Твърди се, че превратът в Армения е бил умислен за 21 септември. Правителството счита, че е осуетило проектите за дестабилизация на страната, а опозицията приказва за имитация. Какво се случва в Армения.
Баграт Галстанян е прочут и оспорван арменски духовник, водач на религиозното придвижване " Свещена битка " и гневен критик на държавното управление в Ереван. На 25 юни той беше арестуван по време на огромна акция на службите в Армения.
Според арменските управляващи ръководителят на епархията в Тавуш е провел прелом, в който е трябвало да вземат присъединяване сред 200 и 250 особено проведени групи. Тяхната цел - да нанесат удари по транспортна и енергийна инфраструктура в страната и да се включат в принудително събаряне на премиера Никола Пашинян. Превратът е трябвало да се осъществя на 21 септември, като в седмиците преди този момент уредниците му са желали да дестабилизират държавното управление и да срутен поддръжката за него.
Истински проект или опит за дискредитиране на опозицията?
Подробният проект за преврата беше оповестен от ръководещата партия „ Граждански контракт “. Въз основа на написаното в него против Галстанян са повдигнати обвинявания в подготовка на терористичен удар, опит за завладяване на властта и подготовка на прелом. Разследващите са задържали общо 14 души и са направили 90 обиска.
Опозицията обаче упреква Пашинян и доближените му, че проектът е имитация за да заглуши критиците. При задържането свещеникът сипеше закани към премиера: „ Мошенико, слушай деликатно: Независимо какво правиш, остава ти малко време. Скоро ще дойдем за теб “. Това викаше той пред публицисти, до момента в който полицията го отвеждаше.
Съмненията в опити за прелом и интервенция в ръководството на страната не датират от през вчерашния ден. В началото на юни управляващите в Ереван задържаха милиардера Самвел Карапетян, руско-арменски олигарх, също упрекнат в опит за държавен прелом. Карапетян е притежател на компанията „ Ташир “ и е един от най-големите енергийни вложители в Армения. Министър-председателят Никол Пашинян разгласи, че страната ще национализира най-големия актив на Карапетян в Армения - Еlectric Networks, който е най-големият оператор за систематизиране на електрическа енергия и съставлява сериозна инфраструктура за страната. Преди да бъде арестуван, милиардерът беше декларирал, че ще поддържа дейностите на църквата против държавното управление.
Замесена ли е Москва в събитията?
Напрежението в последните седмици съответствува с интервал на внезапно утежняване на връзките сред държавното управление и представителите на Арменската апостолическа черква, които управляващите упрекват в политически намеси и нарушение на каноничния ред.
Москва, в лицето на говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова, разкритикува задържането на Карапетян. Говорителят на Путин Дмитрий Песков дефинира събитията от последните дни като „ вътрешен въпрос на Армения “, само че означи, че поддържа контакт с Ереван по отношение на ареста на предприемача, който е съветски жител.
На този декор в обществената изразителност на ръководещите кръгове започнаха да се появяват подмятания за „ външна интервенция “ и „ хибридни офанзиви “. Докато деятелите и правозащитници, които подлагат на критика политиката на Кремъл в Армения, намерено сочат с пръст Русия, управляващите заобикалят директни обвинявания против Москва.
Опити за нормализиране на връзките със съседите
Никола Пашинян пристигна на власт след антиправителствените митинги в Армения през 2018 година, които доведоха до отдръпване на дългогодишния водач Серж Саркисян. Пашинян бе определен с заричане да усъвършенства връзките с Турция, да реализира помирение с Азербайджан и да отдалечи страната от въздействието на Русия. Той одобри обстоятелството, че Азербайджан завладя оспорвания район на Нагорни Карабах през 2023 година, което принуди над 100 хиляди етнически арменци да изоставен региона. За да се реализира мир с Баку - комшия, който е надалеч по-богат и по-добре въоръжен от Ереван - Пашинян се съгласи да отстъпи и няколко села в северната част на Армения. Тези села са част от епархията на Галстанян. Оттам произлезе и спорът сред двамата.
Ереван през днешния ден поддържа разговор и с Турция, докъдето Пашинян пътува предходната седмица, с цел да се срещне с президента Реджеп Тайип Ердоган. По всичко проличава, че министър председателят е подготвен да се откаже даже от интернационалните старания на Армения да признае избиването на арменци от османската войска през 1915 година като геноцид.
Критики вътре в страната
Дали това са нужните жертви за реализиране на мир и нормализиране на връзките на Армения с рисковите ѝ и добре въоръжени съседи? В никакъв случай, споделя арменският политолог Артур Качикян пред АРД. „ По-скоро става дума за продължителна капитулация. Пашинян непрекъснато отстъпва “, счита той. Каквото и да са желали държавните глави на Азербайджан и Турция, Пашинян го е приел. „ Той отстъпи Нагорни Карабах, отхвърли се да получи най-малко гаранции за сигурността на хората, които живеят там. Просто отстъпи и ни излъга. “
Ходовете на премиера и ръководещите не се одобряват добре от популацията. През идната година в Армения ще се проведат парламентарни избори. Според настоящо изследване на публичното мнение единствено 15 % от интервюираните към момента имат доверие в премиера Пашинян. Неговата партия „ Граждански контракт “ също е изгубила забележителна част от поддръжката си - през днешния ден единствено 11 % биха дали своят вот за нея. Проблемът обаче е, че ситуацията на опозиционните партии е още по-лошо. Нито една от тях не доближава двуцифрени стойности на утвърждение.
