Започва ли началото на края? Какво признава Путин.
Коментар на Евгений Дайнов:
Диктаторите поддържат връзка с демократичния свят посредством провокации. Правят нещо неправилно или възмутително и по този начин изпращат известие до цивилизования свят: " Айде да ви забележим какво ще извършите, слабаци ". Някой път това води до триумф и става симптом на мощ. Примери са присъединението (аншлусът) на Австрия към Германия, осъществено от Хитлер, и анексирането на Крим, извършено от Путин. И в двата случая никоя цивилизована страна не направи нищо същински значително, с цел да спре тези фрапантни нарушавания на законността и интернационалния ред. Така Хитлер и Путин започнаха да наподобяват мощни и да притеглят поддръжка, съратници и клакьори.
Още вести от Украйна
Някой път обаче провокационното държание е симптом на уязвимост и би могло да ознаменува началото на края на съответната тирания. За да се оправим с диктаторите, е належащо да можем да улавяме и оценяваме тъкмо тези моменти. Защото едно държание бихме имали по отношение на изгряваща тирания (стоим в отбрана), а друго - по отношение на залязваща такава (минаваме към офанзивно поведение).
Посещението на Путин в Пекин може да се окаже не толкоз сигнал за неговото присъединяване в правенето на нов диктаторски свят, колкото симптом за старта на началото на края. По това събитието би замязяло на построяването на Берлинската стена през 1961 година от неговите комунистически прародители.
Когато комунизмът сподели слабостта си
Да стартираме със Стената. До 1961 година доктрината на руския комунизъм е експанзионистична: че той ще се разраства, ще превзема от ден на ден територии, до момента в който не обземе целия свят. Основният конкурент, Западът, се схваща като жертван, загиващ, загниващ, неизбежно разпадащ се. Според доктрината той се намира в отбранителна позиция, която е обречена заради несъкрушимата мощ на изгряващия комунизъм. Въпрос на време е да се разпадне и да бъде обуздан.
С появяването на Стената обаче играта се трансформира изцяло. Тя е фрапантно нарушаване на интернационалните контракти, настоящи към оня миг, само че издава не мощ, а уязвимост. В отбранителна позиция е оня, който прави стени против другия. Западът в никакъв случай не направи стени срещу Съюз на съветските социалистически републики, тъй като в никакъв случай не беше слаб. Стена, в последна сметка, направи Съюз на съветските социалистически републики, с цел да се скрие зад нея.
Още в идващите месеци слабостта на руския комунизъм бе разкрита в още две случки. В началото на юни 1962 година избухва изцяло невиждан за Съюз на съветските социалистически републики протест в Новочеркаск. Макар незабавно премазан от танковете на Червената войска, този протест е знак, че руският " строй " въобще не е толкоз мощен, колкото наподобява в профил. Месеци по-късно, през октомври същата година, светът следи така наречен " Кубинска рецесия ". Руснаците скрито (мислят си те) трансферират ракети към Куба, нацелени към Съединени американски щати, чийто щат Флорида е единствено на 140 километра разстояние. Президентът Кенеди споделя на руския водач Хрушчов да разкара ракетите или ще получи война. След няколко дни напръскване на слюнки и закани руският водач отстъпва и изтегля ракетите. После Съюз на съветските социалистически републики се скарва с Китай и международният комунизъм се разцепва на две пред лицето на небивалия икономически и политически напредък на сякаш обречения Запад.
Победата на комунистически Виетнам над Съединени американски щати във Виетнамската война не трансформира огромната картина и при започване на 1970-те години руският комунизъм, дружно със своите спътници (като да вземем за пример България), се вижда заставен да моли Запада за " гаранции ", че следвоенните граници в Европа няма да бъдат преначертавани със мощ.
До този миг руската агитация няма нищо срещу сходно преначертаване, стига то да е в интерес на Съюз на съветските социалистически републики. Внезапно избухналата руска любов към постоянните граници е нов симптом на уязвимост, кулминирал в подписването на Хелзинкските споразумения от 1975 година. Според комунистите това е тяхна победа - ще запазят това, което към този момент имат, без да има потребност да водят война със Запада. Но в своята уязвимост те не виждат клопката: че цената на обещанието за нерушими граници е да подпишат пакет документи, в които се задължават да съблюдават човешките и гражданските права на своя територия. Режимите си мислят, че това са празни приказки за илюзия на съперника. Но повдигането на въпроса за човешките права се оказва цъкаща бомба, която обезсилва руския комунизъм дотолкоз, че още в края на идващото десетилетие европейските комунистически режими падат, без някой да нарушава техните държавни граници. През 1991 година се разпада и самият Съюз на съветските социалистически републики, а американците пращат стотици товарни самолети с храни, с цел да спасят руснаците от гладна гибел.
Да забележим по какъв начин на този исторически декор наподобява визитата на съветския президент в Пекин. Да, да отидеш на посетители на съседа си от юг не е такова предизвикателство, като да направиш Стената в сърцето на Европа. Но и тук има позната символика и скрити смисли.
Признаци за отслабването на Русия
Съвсем до неотдавна путинската агитация твърдеше, че " Русия няма граници ", т.е. че непрекъснато ще завладява още и още непознати територии. " Колективният Запад " бе описван по комунистически: деградирал, слаб, загниващ, жертван. В Пекин обаче Путин кимаше одобрително на тезата на китайските домакини, че следва построяването на нов международен ред към Пекин - само че без завладяването на територии и без упованието Западът да падне като зряла круша. Китайската визия е надалеч по-скромна: група страни, водена от Китай, да престане да съблюдава правилата и документите на открития международен ред и най-много - човешките и гражданските права и свободи. Предложението е до свободния свят, останал заключен в Европа, Северна Америка, Австралия и прочие, да се изправи нов районен свят на потисничеството.
Ако Путин е приел това, то той се е оказал в ситуацията на Хрушчов от 1961 година. Отказал се е от фантазията да смаже и покори " груповия Запад " и е приел да остане районна мощ, подчинена на Китай, само че въпреки всичко без да си има изключително огромни проблеми със Запада. Затваряйки се в азиатската кошара, Путин де факто оповестява, че няма нито упоритостта, нито силата да повали нашия свят.
Ако аналогията с 1961-1962 година е вярна, следва да забележим каскада от други признаци за отслабването на Русия и ограничението на нейните мераци. А може би те към този момент са налице. Западът (с изключение на безредния Доналд Тръмп) уверено застана до жертвата на съветската експанзия Украйна - и явно ще поставя от ден на ден старания съветската военна машина да бъде смачкана за потомство напред. Руската стопанска система очевидно, въпреки и постепенно, се разпада. Пороят падащи от балкони висши съветски ръководители не може да скрие възходящото неодобрение в средите на кремълския хайлайф.
Както и в предходния образец обаче, от решаващо значение е нанасянето на последния, пагубен удар. А това е политическа задача. През 1970-те и 1980-те години тя бе изпълнена от триумвирата Маргарет Тачър-Роналд Рейгън- " полския " папа. Те схванаха слабостта на руската империя и, вместо да се помиряват с нейното постепенно угасване, взеха решение да ѝ нанесат смъртоносни рани. Чакаме да забележим дали измежду сегашните западни политици има сходни водачи.
При всички положения, както е споделил Чърчил в сходна обстановка: " Това не е краят. Това даже не е началото на края. Но въпреки всичко може да се окаже, че е краят на началото ".
