България – безучастен зрител на европейската драма
Има интервали в международната история, които от позиция на динамичността на събитията могат да се нарекат скучни. Ако се върнем обратно във времето, подобен отегчителен интервал наподобява времето след Парижката комуна до Първата международна война. Такива бяха в по-скоро време седемдесетте и осемдесетте години на предишния век. Студената война сред Изтока и Запада беше омекотена от разведряването. След приключването на Виетнамската война и Шестдневната война в Близкия Изток нямаше други огромни въоръжени спорове, които да слагат под опасност международния мир. Разпадането на Съветския съюз и проведения към него социалистически лагер донесе трагична смяна освен в Източна Европа, само че и в целия международен ред. Съединените щати се почувстваха като едноличен хегемон в света. Това беше интервалът на така наречен еднополюсен свят. Той продължи от деветдесетте години до Ковид рецесията. В скучните интервали процесите, които се развиват в дълбочина, са по-важни от събитията, които пълнят новинарските страници. Последващите ги бурни, а постоянно и кървави спорове узаконяват измененията, които към този момент са настъпили в публичните глъбини.
Такъв плевел, а и кървясъл интервал е третото десетилетие на Двадесет и първи век, в което живеем. Събитията са прекомерно скорошни. Те не престават да се случват всеки ден към нас. Затова няма смисъл да ги преразказваме, а да се опитаме да проучваме позициите и задачите на главните играчи на международната сцена.
Шеметната политическа активност на Доналд Тръмп и неговия екип през втория му мандат демонстрират нещо, което мнозина към този момент знаеха. Еднополюсният свят умря. Не знам дали придвижването МАГА ще направи Америка още веднъж велика, само че тези хора вършат единственото допустимо. Те комбинират стопански протекционизъм, народен суверенитет, консервативни полезности и популистка изразителност. В ядрото на МАГА стои концепцията за „ връщане “ на Америка към минал интервал на икономическа мощност, индустриално водачество и доминация на международната сцена. Тръмп и неговите поддръжници се пробват да концентрират цялата мощност на Щатите и всички международни запаси, до които могат да се доберат, в опълчването против новоизгрялата международна мощ, която се възприема като опасност номер едно за тях – Китайската национална република. Наличната икономическа мощност и софтуерния прогрес ще поддържат дълго време паритета сред двете суперсили, само че крайният резултат е неразбираем и успеха не е в забрадка вързана.
Осъзнаването на този приоритет изяснява някои изненадващи ходове на настоящия американски президент. Първият е трескавото неспокойствие да се отърве от блатото „ Украйна “. В основата на този спор беше желанието на „ дълбоката страна “ в Съединени американски щати, водена от демократите, да унищожат Русия като самостоятелна и единна страна и да сложат ръка на нейните благосъстояния. Управляващите във Вашингтон републиканци схващат, че поддържането на тази неосъществима цел единствено отклонява сила, нужна за надпреварата по най-важната писта. А и достъпът до съветските благосъстояния може да стане доста по-лесно посредством преференциални търговски съглашения, в сравнение с с военна мощ.
За разлика от американската политика, която ежедневно е обект на хиляди разбори и мнения, дълготрайната политика на Китай се развива в атмосфера на медиен комфорт освен вътре в страната, само че и отвън нея. Пекин към този момент натъртва в интернационалната си агресия на меката мощ, без да притегля вниманието върху успоредното развиване на въоръжените си сили. Китайското управление пропагандира правилата на равнопоставеността и взаимноизгодното съдействие в икономическите и политическите връзки. Инициативата „ Един пояс, веднъж “ е знамето на тази политика на протегнатата ръка.
Китайските стратегически документи плануват до 2035 година софтуерна самостоятелност, стопанска система със междинни приходи, забележителен прогрес в зелената промяна, а до 2049 година (100 години от основаването на КНР) – Китай да бъде „ богата, развита, съвременна и авторитетна международна мощ “.
Размахът, с който се провежда и управлява развиването на страната подсказват, че неговите цели не се лимитират единствено на територията на КНР. Такава готовност на ресурсите е почтена за една по-голяма цел, за която не се приказва гласно, а точно реализиране на преобладаваща роля в случай че не в целия, то най-малко в половината свят.
Годините от началото на десетилетието до момента демонстрираха, че Русия остава крупна районна мощ със международни проекции на нейната интернационална политика. Военният капацитет на страната мъчно може да компенсира скромния ѝ дял в интернационалното произвеждане и търговия. Независимо от упоритостите си тя все още няма шансове да надскочи ролята си на полюс от втора големина в международното развиване, оставайки в сянката на двамата огромни – Съединени американски щати и Китай. Нейната тежест обаче се възприема като решаваща за наклоняването на везните в едната или другата посока. Именно това схващане беше съществена причина за помпозната среща в Аляска, а не възможното прекъсване на огъня на украинския фронт.
За разлика от Русия Европа към момента има някакви шансове да се върне като първокачествен полюс на международното развиване, само че не демонстрира упоритости за това.
Според последния отчет на Световния стопански конгрес в Давос, възвръщаемостта на вложения капитал в корпоративна Европа е с към една трета по-малко от тази в Съединени американски щати. Европа в този момент може да се конкурира дейно със Съединени американски щати и Китай единствено в 4 от 14 технологии, които се правят оценка като сериозни за бъдещето на световната стопанска система. Европейският пазарен дял в най-новите области на конкуренция в международен мащаб е не повече от 9%, а в изкуствения разсъдък дори е под 5%. Ако Европа не преодолее изоставането си от Съединени американски щати тя ще губи към 2040 година от 2 до 4 трилиона евро добавена стойност, което се равнява на годишните разноски за опазване на здравето, за защита и за реализиране на Net Zero стопанска система Според създателите на отчета неуспехът на Европа да запуши тази голяма дупка ще ѝ коства загубата на витално ниво, на полезности и сигурност.
Цитираните нагоре данни са преди новите съглашения със Съединени американски щати за митата. На техния декор прогнозите наподобяват още по-тревожни.
Въпреки правилните констатации и релативно верните оферти в поредност от отчети като тези на Енрико Лета, Марио Драги и „ Компаса за конкурентоспособност “, разгласен от Урсула фон дер Лайен, обстановката на терен освен, че не е обърната, само че продължава да се утежнява. Унизителното съглашение за митата на председателката на Европейска комисия с американския президент в Шотландия обезкървява Европа. Фон дер Лайен неведнъж декларира, че тактиката на Европейски Съюз в връзките със Съединени американски щати би трябвало да се основава на три детайла: подготовка на ответни ограничения, диверсифициране на комерсиалните сътрудници и подсилване на единния пазар. Ответни ограничения нямаше и няма да има. Диверсификацията на търговията остава благопожелание, за което санкционната политика не оказва помощ. Колкото до укрепването на единния пазар, то може да стане сред динамично разрастващи се, а не сред стагниращи и софтуерно изоставащи стопански системи.
Ако Европа продължи да се държи като спътник на Съединени американски щати, не я чака нищо по-добро от продължаващо изсмукване на нейните запаси оттатък океана. Към него можем да прибавим и отрицателния резултат от дебалансираната търговия с Китай. Търговският недостиг на Европейски Съюз с Китай за 2024 година е 305 милиарда евро, като вносът оттова е близо два пъти и половина по-голям от износа. Към него се прибавят и рисковете от зависимостта при доставките на сериозни първични материали.
Рестартът на Европа изисква дълбока политическа смяна, която да пренареди фундаментите, на които почива Европейският съюз. Тя би трябвало да бъде толкоз дълбока, че да доближи до самата душа на Европа и на обособените европейски жители. Младежкият дух на състезание би трябвало да изгони пенсионерското успокоение и добродушие. Промяната може да бъде донесена единствено от нови водачи от мащаба на военачалник Дьо Гол, които да беседват като равни с Тръмп, Си Дзин Пин и Путин. Тези водачи няма да се появят в брюкселските канцеларии. Те могат да се родят с възхода на нови политически сили, които да обяснят по безапелационен метод на европейските жители, че пропастта е зад нас и няма накъде повече да се отстъпва.
Големият въпрос е: мощна Европа за сметка на все по-слаби национални страни или мощна Европа – обединяване на мощни страни. Въпросът е в основата на пътя, който ще поеме съюзът. Първият път е по-лесен за реализиране. Той почива на подчинението на целия континент на западноевропейския наедрял капитал като средство за усилване на конкурентоспособността. Вторият път е по-справедлив за всички европейски жители и по тази причина – по-устойчив, само че по-труден за осъществяване.
Има прочее и трети път – на разпарчетосване на Европа сред другите центрове на мощ в света. Това би било край освен на европейската концепция, олицетворявана от Европейски Съюз, само че и на водещата роля на нашия континент в развиването на човешката цивилизация през последните повече от две хилядолетия.
Къде е България в цялата тази блъсканица? Най-лесно е да кажем: в последния вагон на закъсняващия европейски трен, само че това не е задоволително. Ако влакът дерайлира, няма изключително значение в кой вагон си се намирал. Спасението е въпрос на шанс и на съответни дейности. Да оставим шанса на Господа и да забележим какви са вероятните дейности.
Първо, днешният Европейски съюз не е този, в който влязохме през 2007 година, само че към момента дава благоприятни условия за това, което не направихме до момента – да се възползваме оптимално от участието в него. Поради нашите корумпирани и некадърни политици през последните 18 години българските жители не можаха да възприемат Европейския съюз като ракетата-носител, която да ги изстреля да междинните европейски стопански и обществени индикатори. Тръбопроводите, които се пукат и игрищата, на които никой не играе, станаха знаци на нашенското „ асимилиране “ на европейски средства. Днес ресурсите за разпределение са по-ограничени, само че към момента ги има. Управляващите в София би трябвало да се преборят за оптимален дял от тях, който да бъде вложен по най-перспективния за стопанската система ни метод. Трябва също да бранят със зъби и нокти родното произвеждане от брюкселските безумия и домашното безхаберие.
Второ, обвързаността с пазарите в границите на Европейски Съюз и изключително с Германия до момента можеше да се преглежда като известна застраховка против бурите в световната стопанска система. Стагнацията в Германия и общото закъснение на развиването в Европа трансформират тази обязаност в риск. Отварянето към нови пазари и връщането към изоставени остарели може да помогне за динамичността в темповете на напредък у нас. Нека не си вършим илюзии. Никъде по света не чакат с отворени прегръдки българските артикули. Всеки пробив може да бъде композиция от предприемачески дух и поддръжка от страна на страната.
Трето, да напомним, че включването на България в този или оня интернационален лагер постоянно е зависело повече от волята на външните фактори, в сравнение с от желанията на българския народ. Доколкото българските ръководещи са имали думата, те постоянно са избирали губещата страна. Добре би било този път да следим с явен взор и здрав разсъдък процесите към нас и в света като цяло. Правилното предугаждане и бързата ориентировка в събитията може да ни помогне да излезем с минимални загуби, а за какво не и с облаги от пренареждането на картите в света, на което сме очевидци.
Предизвикателствата пред страната ни са големи. Затова първо деяние на новата българска политическа пиеса би трябвало да стартира с една огромна метла, която да измете самопровъзгласилите се за несменяеми и незаобиколими „ елити “ и техните главатари. Ако това не стане, пушката закачена на стената във второто деяние може и да гръмне. Положителната развръзка би била излизането на сцената на нови „ юнаци “ – държавници, които могат да преведат българския транспортен съд през бурите, които ни чакат. Иначе завесата ще падне освен за края на представлението, само че и ще се стовари върху феновете в залата.
