Изборът е рестарт или продължаващо затъване в блатото
доктор Валентин Съйков
Председател на „ Гражданска самодейност България 2050 “
Бомбата, която Делян Пеевски хвърли неотдавна с предлагането за закриване на КПК, беше следващият камък в блатото на българския политически живот. Раздвижи за малко застоялата и вмирисана вода и толкоз. Неочакваният ход на водача на новото начало, който до момента употребява сполучливо комисията за бухалка, беше хватка за изнудване на съдружници и съперници. Сърцераздирателните вопли, че ще загубим 5 милиона лв. и бюджетът ще банкрутира, демонстрираха ясно накъде върви работата.
Към днешна дата пристрастеностите са уталожени. Номинационната комисия позволи до присъединяване и четиримата претенденти за членове на КПК и на 22 август ще организира тяхното чуване. Както и да приключи то, крайната дума ще имат депутатите. При настоящето разположение на силите в Народното събрание резултатът не може да бъде друг от по-нататъшно подсилване на позициите на формалния и неофициалния водачи на държавното болшинство.
Поредната сага с КПК демонстрира неуспеха на правилото за разделянето на управляващите у нас. Знаем, че корупцията населява главно другите етажи на властта. Колкото по-висок е етажът, толкоз по-нахранен се усеща звярът на корупцията. Затова и битката с него е толкоз сложна както в исторически, по този начин и в географски проект. Човечеството е постигнало съвсем стопроцентов триумф в изкореняването на полиомиелита и други страшни заболявания, само че не се и надява на сходно достижение в битката с корупцията, която сходно на проказа разяжда в по-малка или по-голяма степен всяко общество. Все отново податливостта към тази болест и противодействието против нея са доста разнообразни в другите страни.
Има няколко фактора, които дефинират повече или по-малко сполучливата битка с корупцията. Първият от тях е разделянето на управляващите. Не може органът, който би трябвало да преследва и да санкционира корумпираните, да бъде на тяхно послушание. Точно подобен е казусът в България.
Избирането на състава на комисията с нормално вместо с квалифицирано болшинство в Народното събрание е дребна стъпка в неправилната посока. Тя е дребна, тъй като и квалифицираното болшинство не е гаранция за самостоятелност и успеваемост. То единствено прави сделките по-сложни и разгръща чадъра върху повече субекти във властта и към нея.
Включването в процедурата на номинационна комисия е единствено мятане на прахуляк в очите на хората. Нейната работа стартира с обвинявания в спор на ползи. Освен представителя на Висшия адвокатски съвет останалите участници в нея се показват от държавни структури, чиито ръководители се избират напълно или в огромна степен от депутатите в Народното събрание. Участието на арбитър Калин Калпакчиев като представител на Върховния касационен съд надали ще може да обърне играта.Освен това членовете на номинационната комисия преценят кандидатурите единствено по допустимост, т.е. по фиктивен симптом. Те не могат да се произнасят по фактическата склонност или публичната толерантност на претендентите. Комисията не прави асортимент, пресяване и класиране на претендентите съгласно техните качества да реализират най-високи резултати в бъдещата си работа в полза на обществото.
Ако желаеме да реализираме оптималната самостоятелност и успеваемост би трябвало да изземем кадруването в антикорупционната сфера от тези властови кръгове, които са най-податливи на корупция. Сегашната номинационна комисия, която служи повече за фасада, би трябвало да бъде сменена от комисия по избора, която да провежда оптимално необятен, внушителен и транспарантен конкурс за ръководители на комисията за битка с корупцията.
Кои би трябвало да са най-заинтересовани от сполучливата работа на комисията за противопоставяне на корупцията? На първо място това са тези, които най-често са обект на рекет, а точно представителите на бизнеса на всички равнища и от всички браншове. Затова те би трябвало да имат задоволително огромна квота в комисията за номиниране на членовете на антикорупционния орган. Трябва да бъдат добре показани също други професионални съюзи, както и неправителствени организации с потвърдено наличие в публичния живот. При всички случаи представителите на изпълнителната и правосъдната власт, в случай че въобще вземат участие, би трябвало да бъдат малцинство в комисията по избора. Издигането на кандидатурите, тяхното разискване и вземането на решения би трябвало да става в изискванията на цялостна бистрота.
Въпрос от основно значение е на кого комисията по избора ще предложи своите избраници. За да работи разделянето на управляващите в оптималната степен партиите би трябвало да бъдат изключени от този развой. Така най-логичното решение е назначението да става от президента, който да избира най-подходящите съгласно него всред препоръчаните му претенденти. Разбира се, има възможност един предстоящ президент да бъде представител на ръководещото болшинство, само че и директната народна власт има своите ограничавания. Тя може да бъде коректив на представителната народна власт, само че не и да я замести на 100 %.
Ако разказаният механизъм за избор бъде признат, сегашните огромни пълномощия на комисията да проверява, задържа и т.н могат да бъдат непокътнати, тъй като се чака, че тя ще бъде бухалка не в ръцете на един или различен политик, а на публичния интерес.
Разделението на управляващите ще действа още по-добре, в случай че вместо една свръхкомисия имаме два или три органа, които с изключение на, че ще преследват корумпираните, ще се конкурират и в някаква степен ще се управляват взаимно.
Същият принцип за номиниране от социална комисия по избора и назначение от президента, без значение кой е той, може да бъде прибавен и за други значими държавни органи, свързани с изразходването на публичните средства и контрола върху вярното действие на държавната администрация. Такива са Агенцията за държавна финансова ревизия, Агенцията за обществените предприятия и надзор, Агенцията по публични поръчки, Изпълнителна организация „ Медицински контрол “. В тази група разумно попада и Комисията за отбрана на потребителите. Да не забравим да прибавим в този лист и управлението на Българската банка за развиване. Някаква форма на публичен надзор върху службите за сигурност, в това число при издигането на техните ръководители, също би било от изгода. Разбира се, това би трябвало да става при съблюдаване на условията за национална сигурност и без приключване на държавни секрети.
Такава радикална смяна ще донесе дълбоки промени във действието на държавната машина, ще усили доверието на жителите към нея и ще помогне за превъзмогване на насъбраната индиферентност на хората към процесите в обществото. Нещо повече, с цел да бъде резултатът оптимално позитивен, тя би трябвало да бъде част от цялостното пренаписване на разпоредбите, разбирай на Конституцията и други съществени закони. Само по този начин може да бъде реанимирана представителната народна власт, която в този момент е задушена от нейния фасаден двойник.
Очевидно е, че такова гигантско пренастройване на обществената администрация, не е по силите, а и по желанията на днешните провалени партийно-политически елити. За да има смисъл то би трябвало да бъде съпроводено от рестарт на икономическата, обществената, демографската и така нататък политики, затова на системата като цяло. Такава задача може да бъде изпълнена единствено от нова национална кръгла маса с присъединяване на най-хубавите експерти в разнообразни области, на хора с потвърден морал, които да не гледат личните си егоистични ползи, а да начертаят проект за развиването ни с оглед ползите на бъдещите генерации.
