Тръмп, Путин и фалшивите български миролюбци
Интересно е, че тези, които вярно се застъпват за жертвите на насилието в Газа, не го вършат със същата увереност и плам по отношение на украинците, които към този момент трета година страдат от безчовечен набези. От Даниел Смилов:
Още вести от Украйна
Миналата година българските, а и доста от международните " миролюбци " се кръстеха и молиха Доналд Тръмп да завоюва изборите в Съединени американски щати, тъй като беше заречен да спре войната в Украйна за 24 часа. По-късно се оказа, че Тръмп е споделил това " саркастично ", както съобщи самият той. Но забавното беше, че българските " миролюбци " не се тормозиха от отлагането на края на войната и даже стопираха да упорстват за него. Бързо се разбра, че под " завършек на войната " те си показват просто Съединени американски щати и Европа да спрат помощите за Украйна.
Фалшивите " миролюбци "
Всъщност " миролюбците " в голямата си част за това се борят: Русия да завоюва войната в Украйна. Защото е ясно, че в случай че западната помощ спре, Украйна дълго няма да издържи на съветските офанзиви. Защо " миролюбците " желаят съветска победа не е напълно ясно. В българския случай една съветска победа би ни сложила в рискова непосредственост с нападателна тирания от азиатски вид. Няма рационални причини българи да желаят това. Но някои точно това вършат.
Затова е време ясно да се каже, че зад маската на подправено " миролюбство " стои в действителност една поддръжка за Путиновата агресия посредством военно завладяване на територии. Сегашното предложение на Путин за среща с Доналд Тръмп за сякаш мирни договаряния още веднъж показва добре разликата сред подправеното търсене на мир, което просто цели предоставяне на опция за продължение на нападателната политика и същинската угриженост за ориста на милиони хора.
Какво реализира Тръмп за Украйна в последните шест месеца?
Всъщност, разумните стъпки за прекъсване на войната, които Тръмп и неговата администрация трябваше да подхващат, бяха три:
1) Тръмп и МАГА придвижването не трябваше да бойкотират изпращането на навременна и задоволителна военна помощ за Украйна. До огромна степен те го правеха посредством въздействието си в Конгреса още по време на ръководството на Байдън. Именно вярата, че тяхната политическа линия ще надделее, даваше кураж на Путин да продължи войната с години макар очевидните компликации пред съветската икономика;
2) След избирането на Тръмп за президент новата администрация можеше да даде ултиматум на Путин - помирение или съществено нарастване на военната помощ за Украйна. Такъв ултиматум не беше даден на Русия, въпреки че Тръмп не се поколеба да се включи непосредствено във военни дейности против Иран. Т.е. неговата администрация не се свени от ескалация на спорове и ултиматуми - просто този метод не се употребява против Русия;
3) Тарифите на Тръмп можеха да се инструментализират за напън против Москва. Самият Тръмп заплаши, че ще наложи тежки мита до 100% на страни, които купуват съветски петрол. Този ултиматум трябваше да изтече и да се осъществя преди няколко дни. Но това не се случи. Вярно е, че 25% мита против Индия бяха наложени, само че това наподобява е част от общата тактика за договаряне на нови търговски правила с тази страна. С Китай не е ясно какво се случва, само че истината е, че Тръмп наложи високи мита на кого ли не, без до момента да е употребявал този инструмент за сериозен напън против Русия.
На фона на тези неслучили се политики, това, което фактически стана, беше, че Европа пое финансовата тежест за военната помощ за Украйна, а Тръмп подписа контракт с Украйна за потребление на нейни скъпи изкопаеми запаси. Натиск върху Украйна имаше и то много сериозен - показваше се във краткотрайно прекъсване на военната помощ и шерването на разследваща информация. Имаше и медийни офанзиви против Зеленски, в това число едно непоносимо зрелище в Белия дом, целящо да го унизи.
Резултатът от всичко това бе, че в продължение на повече от шест месеца Русия настъпваше бавно и превземаше нови украински територии. Войната не беше спряна, а интензивността и даже се увеличи, без " миролюбците " да се притеснят въобще от това.
Какво се чака от срещата Тръмп-Путин?
Това е нерадостният декор, на който след приключването на така наречен ултиматум на Тръмп към Путин беше оповестено, че се приготвя среща сред двамата в Аляска. Защо там, за какво сред тях и по какъв начин Путин заслужи тази чест са забавни въпроси сами по себе си. По-проблематичното обаче е, че Путин наподобява въобще не се е съгласил на помирение, а просто предлага Украйна да се откаже от тежко укрепените си линии в Донецк, единствено против започването на някакви договаряния. Появиха се и изказвания, че пратеникът на Тръмп Уиткоф не е доразбрал какво в действителност Путин предлага, което той заключи като " замяна на територии ". Наистина, съветската страна в никакъв случай до момента не е изявявала подготвеност да разменя каквото и да било с Украйна.
Като цяло не е ясно какво в предлагането на Путин Украйна да се откаже от отбранителни линии, които сполучливо удържа три години, е толкоз привлекателно, че да изисква директна среща сред Тръмп и Путин, която сама по себе си ще легитимира агресора. Не е ясно и какво стана с огромните сякаш ултиматуми, които Тръмп загатваше - може би и те са били просто " саркастични ".
Досега въобще не е известно какво решение на спора предлага Тръмп, нито какви стъпки е подготвен да предприеме като напън по отношение на Русия, с цел да одобри тя това решение. Докато няма изясненост по тези два въпроса, всевъзможни двустранни срещи ще са просто печелене на време за продължаването на нападателната война на Путин против Украйна.
Вярно е, че Тръмп обича неяснотата в договарянията, обича градивната двузначност на позииите си. Но забавното е, че до момента в който по отношение на други страни той е подготвен да постанова непропорционални мита като преговорна тактика, най-малко дотук преговорната му политика по отношение на Русия е предвидимо беззъба. Съобщението за промяната на ситуацията на двете нуклеарни подводници беше единственото по-остро деяние от американска страна, само че то пристигна след несъмнено подигравателните изявления на някогашния съветски президент Медведев против него. И тук функциите са заменени: нормално Тръмп е саркастичен и неуважителен, само че не и по отношение на Русия.
Къде са в този момент българските миролюбци?
Човек би очаквал нашите миролюбци ежедневно да приканват Тръмп да спре в действителност войната, като сложи Русия пред сложен избор. Те обаче - в болшинството си, отпред с фигури като президента Радев - наподобява са удовлетворени от продължаването на нападателната война и бавното пренасяне на фронта в съветска изгода. Затова и не бързат с края на войната.
А и за друга част от тях в този момент има нова морална идея, която е обстановката в Газа. Наистина, дейностите на Израел там са непропорционални. Дали могат да се квалифицират като геноцид и закононарушения против човечеството е обособен въпрос, само че по този начин или другояче става дума за тежки нарушавания на интернационалното право и справедливостта. Но задължението с идеята на Газа не е опрощение за затварянето на очите за една друга експанзия - войната в Украйна. Който подлага на критика Нетаняху, би трябвало да е още по-яростен критик на Путин и неговата директна експанзия против суверенна страна.
Съществуването на Израел - единствената въпреки всичко народна власт в района на Близкия Изток - е основно значимо и за България. България е признала и палестинската страна още през 1988 година - мярка, която някои западноевропейски страни занапред ще подхващат. Всичко това прави израелско-палестинския проблем доста комплициран, изключително що се отнася до дълготрайно решение, което да е уравновесено и да регистрира ползите на всички. Съмнително е обаче по какъв начин тези, които вярно се застъпват за жертвите на насилието в Газа, не го вършат със същата увереност и плам по отношение на украинците, които към този момент трета година страдат от безчовечен набези по отношение на цивилен обекти.
Отвъд това остава да се надяваме, че срещата Тръмп-Путин ще докара до едно заслужено, пък въпреки и краткотрайно, решение на нещастието в Украйна. Основанията за оптимизъм въз основата на обществено известната информация не са доста. Дано в незнайното да се крият позитиви.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
