Защо Делян Пеевски напира към властта и защо ще я вземе
Посвещавам публикацията си за сдружението за новооткритите магазини за хората
От Паулина Шишкова
Дълбоката невидима задкулистна страна след нескончаем размисъл се спря на Делян Пеевски. След като през 2013 година същият не съумя да стане ръководител на ДАНС заради дейни и упорити митинги на площада, той беше отдръпнат и мина в сянка.
Не се чу дума нито за него, нито – от него. Формално той продължаваше да бъде народен представител от Движение за права и свободи, само че нито се изказваше, нито даваше изявленията, нито присъстваше в Народното събрание.
Премина в сянка в метафоричен и дословен смисъл. Хората го не помниха. До момента, в който подмолните сили схванаха, че в нашата страна няма нито един водач, който да има желанието и силата да излезе напред и да стартира да „ лидира “ страната. Правени бяха много опити – най-дългия с Бойко Борисов, а в крайния етап - с новите фигури – Кирил Петков, учен Денков.
Дори Мария Габриел за малко си сподели носа на българската политическа сцена. Нищо обаче не стана. Нито те устояха изпита, нито „ същинската “ страна остана удовлетворена от тях. И тогава на напред във времето излезе мощният Пеевски – висок, пълен, със самочувствие.
Дори двата Магнитски удара се пречупиха и не засегнаха твърдото му тяло. Българският мозъчен концерн се замисли, по какъв начин той да получи достъп до публичната сцена. Най-удачното решение беше посредством Движение за права и свободи. Защо? Защото е българин, един от дребното, който дълги години демонстрираше обич и лоялност към българските турци.
Така или другояче те бяха извоювани като електорат. Оставаше да се завоюват сърцата на нетурските българи. И тук пристигна висшата математика на задкулисието. Убедиха Доган да го издигне във лидер на Движение за права и свободи и последователно посредством юридически трикове да стане единствен водач на Движение за права и свободи.
Вече Движение за права и свободи е със разбъркан етнически състав – турци и българи. Увеличи се неговият човешки капацитет и се сътвориха необятни и неограничени благоприятни условия Пеевски да се разпознава като единствения човек, който мисли за хората. Не беше мъчно за подмолните сили да убедят ГЕРБ, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия – обединена левица, да признаят неговата поддръжка и въпреки зад маската на съдружно държавно управление, в което Движение за права и свободи не взе участие официално, да го конфигурират отпред на ръководството на страната. Както виждаме, няма негова концепция, която да не се е осъществила на процедура. Бързи и ефикасни дейности, които не бяхме виждали до момента.
Обеща евтини магазини за народа – откриха се евтини магазини.
Предложи любимци за правосъдна или друга висша държавна работа, назначиха ги с огромно болшинство от ГЕРБ, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия. Властта му постепенно и бавно набъбна с няколо века ( по Иван Вазов). Не е мъчно човек да планува какво ще бъде бъдещето на страната ни. Вътре в нея никой не желае и не може да ръководи. Извън нея Европейски Съюз си има толкоз доста грижи, че не му идва на разум да проучва най-слабата си членка.
Още повече, че Пеевски с нищо не трансформира проевропейския и пронатовски курс на България и няма причина Европейски Съюз да го кори.
Изводът е, че желаеме или не желаеме, ние вървим по пътя, начертан от Делян Пеевски и хората, които му движат конците. Затова не би трябвало да хленчим. Електоратът самичък се остави да го водят по този път. Няма друга пътеводна звезда.
