Такова нещо като в България не се случва другаде в ЕС
Дъждовни води: " Репортери без граници " разкритикува в своя позиция правосъдното решение против журналиста Борис Митов и Медиапул. Това е втори случай на дело пестник против медията единствено в границите на броени години. Колко рискова е сходна наклонност?
Павол Шалай: Тези каузи заплашват медийната независимост в България. Това е повода България да е толкоз ниско в нашия показател за независимост на медиите. Страната има третия най-лош резултат след Кипър и Гърция - на 70 място от 180 страни. Проблемът с делата плесници го има от години, а единственото, което чуваме от управляващите, са обещания.
Случаят с Борис Митов и Медиапул демонстрира, че в България има потребност от систематична отбрана на публицистите от каузи плесници. Има европейско законодателство и рекомендации, както от Европейски Съюз, по този начин и от Съвета на Европа - решението е там. Просто е нужна политическа воля, с цел да бъде приложено. От " Репортери без граници ", дружно с други организации, планираме посещаване в България през септември - и делата плесници са един от проблемите, които ще повдигнем пред българските управляващи.
Дъждовни води: Имате ли удостоверение от българските управляващи, че ще се срещнат с Вас? И какви са другите проблеми, които ще повдигнете пред тях?
Павол Шалай: Нямаме удостоверение. Виждаме сигнали, че има предпочитание да се обсъдят тези тематики с нас. В момента приготвяме срещите. В предишното сме обсъждали проблемите с българските управляващи. Имаше даже проект, съвещания, с цел да се направи нещо против делата плесници, само че няма никакви систематични дейности.
Дъждовни води: Кои други проблеми в България Ви тормозят?
Павол Шалай: Независимостта на публичните медии. Очевидно има проблем с Българската национална телевизия, мандата на генералния шеф и процедурата по желание на нов. Друг проблем е съветската агитация. Полицейското принуждение също беше сериозен проблем преди няколко години. Там последваха санкции, само че би трябвало да забележим проект за предотвратяването на сходни произшествия. Има и случаи на съществени офанзиви към публицисти, изключително от страна на крайнодесните партии.
Дъждовни води: През 2024 година Европейският парламент одобри инструкция против делата плесници. Достатъчна ли е тя, с цел да се преодолее този проблем?
Павол Шалай: Краткият отговор на този въпрос е: Не. Тази инструкция покрива само транснационални случаи. За да бъде приложена, би трябвало да вземат участие най-малко две страни: да вземем за пример жалбоподателят да е в една страна, а медията - в друга. Но множеството случаи в Европейския съюз - като тези с Борис Митов, Медиапул, Bird и Биволъ - са национални.
Тук би трябвало да се ползват рекомендациите на Европейската комисия, които са доста издържани, само че не са правно обвързващи. Другите рекомендации са от Съвета на Европа, които също са доста положителни. Но би трябвало страните в Европа да ползват тези ограничения. И не става въпрос за идеология. Медиите имат тези проблеми без значение от тяхната политическа ориентировка. Това е общ проблем. В общ интерес е да нямаме такива присъди, поради които медии би трябвало да заплащат десетки хиляди - по този метод присъдите могат да доведат до тяхното затваряне. Да не приказваме за психологическия напън - както при предходното дело против Медиапул, което те завоюваха и след обжалване.
Дъждовни води: Но в този момент " Лев инс " апелира на трета инстанция.
Павол Шалай: Точно по този начин. В България постоянно е една крачка напред и след това една обратно. Това важи и за правосъдната система. Имаме потребност от ограничения и съответното законодателство. Една от ограниченията е отплата за жертвите на този напън. Друга е глоба против съдещите ги.
Дъждовни води: Както знаете, в България и сега има митинги против метода, по който работи правосъдната система. Актуалният случай с Борис Митов и Медиапул също повдига доста въпроси в тази посока. Получавате ли недоволства от български публицисти, че стават жертва на напън от правоприлагащите органи?
Павол Шалай: Това дело е стартирано от арбитър. Такова нещо не се случва в други страни от Европейски Съюз. Имаме сходен случай в Сърбия. Това е тип заплашване - и то от арбитър, който би трябвало да подсигурява върховенството на закона. Подобни проблеми водят до автоцензура, с изключение на всичко останало.
Много е значимо новото българско държавно управление да даде явен сигнал, че желае да адресира тези ендемични проблеми с медийната независимост в България. България беше на дъното на нашата ранглиста години наред, в този момент не е последна, само че има доста път да се извърви.
Дъждовни води: Делата плесници са проблем в цяла Европа. Бихте ли споделили, че предприемачи, политици, а в българския случай - и съдии, се " въодушевяват " от своите " сътрудници " в други страни, които завеждат сходни искания?
Павол Шалай: В предишното публицистите в Европа бяха по-често заплашвани с физическа разпра. В някакъв миг политиците и предприемачите откриха, че могат да затварят устата на публицистите, без да проливат и капка кръв. А методът, по който могат да им затворят устите, е като трансфорат правораздаването в оръжие. Тогава бяха открити и делата плесници. Това се трансформира в голям проблем в Европейски Съюз - имахме такива случаи в Италия, във Франция, в Словакия, в Полша. Там казусът беше голям по време на ръководството на " Право и правдивост ". Затова и Европейски Съюз се активизира и одобри законодателство, което назоваваме закона " Дафне " на името на Дафне Галиция. Когато тя беше убита в Малта, против нея имаше заведени близо 50 каузи плесници. И макар признатото законодателство, не виждаме изкривяване на наклонността. Европейската комисия би трябвало да работи и да подсети на страните членки за отговорностите им във връзка с свободата на словото.
Тази седмица Европейският законодателен акт за свободата на медиите влиза в действие. Той не е обвързван с делата плесници, само че дава опция на всяко държавно управление, което счита, че е проевропейско, да отбрани свободата на словото.
Дъждовни води: Натиск върху публицисти, дезинформация, подсилвана от трети страни, от крайнодесни артисти, от новите технологии, в това число от изкуствения разсъдък: измежду този букет от провокации кое е най-сериозното пред публицистите в Европа?
Павол Шалай: Най-голямото предизвикателство е медиите, които осведомят в публичен интерес и съблюдават журналистическата нравственос, да останат без пари. Устите им ще бъдат затворени от каузи плесници, от съветска и китайска агитация, следене и политически офанзиви. Финансовата резистентност на медиите в Европа е огромен проблем, подсилван и от логаритмите на обществените мрежи. Трябва да подсигуряваме, че тези, които осведомят в публичен интерес, имат финансовите запаси да продължат да го вършат.
Павол Шалай управлява отдела на " Репортери без граници " за Европейски Съюз и Балканите.
Автор: Александър Детев
