Оставка заради корупция: ще доживеем ли и в България?
Коментар на Ивайло Нойзи Цветков:
Покрай всички разправии към нашата Комисията за противопоставяне на корупцията - комбиниране с бухалки ли било, с ленти (от записи) или обръчи (от фирми) - всички пропуснаха една вест от далечна във всяко отношение Литва.
Там министър председателят Гинтаускас Палукас подаде оставка, тъй като локалната прокуратура го проверява за корупция. Забележете: единствено поради сигнал и следствие. Той нито е бил показно арестуван, нито проверяващите органи във Вилнюс, Каунас или Клайпеда са упреквани в политическа офанзива. Имаше, несъмнено, и митинги, много културни, тъй като тамошните прокурори ровят в предходната му битност на предприемач - за която настояват прочее, че е и настояща, посредством подставени лица и родственици.
Литовците не желаят отново да бъдат " освобождавани " от Русия
Според тяхната там система не различен, а президентът Гитанас Науседа разгласи оставката на премиера. Палукас, който е водач на социалдемократите, оглави тройна коалиция предишния октомври. И в този момент забележете: единствено по тези съмнения освен последва неговата оставка, само че и оставката на цялото държавно управление, и то - както се тюхка в. " Куриер Виленски ", който излиза на полски език във Вилнюс - броени дни преди оповестените военни учения на Русия край беларуско-литовската граница.
Тук е значимо да отбележим, че литовците, също по този начин " освобождавани " на два пъти от руснаците, взимат доста по-насериозно въпроса коя е идната страна в Путиновата теория за възобновяване на " обичайни сфери на въздействие ". И за разлика от нас, балтийските страни не се люшкат в посока " здравствуйте, братушки ", а напълно съществено и обезпокоително наблюдават какво прави Путиновата фантазия за неоруска империя. Там на процедура няма евроскептици - те схващат, само че отхвърлят и на битово равнище да приказват съветски език.
Корупцията в Гърция - прилики и разлики
Литва ви е надалеч, като просвета и всичко? Добре, да погледнем към обичаните съседи Гърция - страна, превъзходна във всяко едно отношение, като се изключи че от субтропическа към този момент става тропическа. Преди по-малко от месец не един и двама, а цели четирима министри от консервативното държавно управление на " Нова Демокрация " изгърмяха, откакто се оказаха разследвани за корупция, обвързвана с европейските аграрни фондове. Разкритията бяха направени от самата Лаура Кьовеши, основен прокурор на Европейски Съюз, и нейната гръцка наместничка Попи Папандреу.
Скандалът беше голям, въпреки българските медии да не му обърнаха внимание, тъй като и гърците, като нас, леко си падат по корупционните практики - тяхната организация OPEKEPE, която разпределя парите за земеделие, беше разкостена от европрокуратурата. До степен, в която държавното управление на Мицотакис беше разтърсено съществено. Разбира се, заради културни и географско-ментални особености то не подаде оставка. Що пък ще подава, като може просто да хвърли няколко министри " под рейса "?
Унгария, България и тактиката на контраатаката
А ето и по какъв начин работят имитационните протръмпистки управляващи, накъдето залитаме и ние, като образецът отново е от отпреди броени дни: любимецът на сегашните ни мощни хора Виктор Орбан не си губи времето, когато съвсем смазаната съпротива в Унгария приказва за корупция, а непосредствено контраатакува. Той, на собствен ред, упрекна самата Урсула фон дер Лайен в корупция и изиска оставката ѝ.
Каква корупция по-точно? Не се схваща, само че това ненапълно е и родна тактичност, както евентуално сте забелязали. Ако просто хвърлим съществени обвинявания към който и да било, няма потребност от конкретика - новата " цифрова " общественост сама ще свърши останалото. И новата " цифрова " общественост, тъй като няма имунни отбрани против даже най-простите ченгеджийски и властови номера, подема с сексуален жар хвърлените в пространството обвинявания и ги подвига до възбог. Това пък на собствен ред води до едно от най-опасните неща в нашата ера - по какъв начин Facebook въздейства и постанова дневния ред и на медиите, и даже на правораздаването, единствено поради истериката.
А ще доживеем ли и в България...?
Но тъй като започнах с моя " другар ", литовския министър председател: надали в България ще доживеем управник, който, засегнат от обвиняванията против него, да подаде оставка, до момента в който се почисти името му. Или пък се потвърди корупция - нали за задачата би трябвало да реши правосъдната система.
Представяте ли си който и да било от нашите гьонсурати самичък да слезе от българския самобитен Олимп, с цел да " резервира лице "? А " гьонсурат " прочее е чудесна турска дума, която значи безусловно дебелокожие на лицето, т.е. при огромен позор да продължиш да се държиш по този начин, като че ли не е станало нищо.
И различен път е ставало дума, само че знаете ли за какво политическият гьонсуратлък у нас е изцяло допустим? Заради цялостната липса на действителни цивилен прояви против това и поради особената ни културна линия, при която междинният българин, в случай че въобще има такова животно, в действителност мечтае да е на мястото на тези, против които би трябвало да стачкува. И изобщо не подозира, че битката против тях би подобрила среднобългарския му живот.
