Ще признае ли Германия Палестина?
Германският канцлер Фридрих Мерц втвърди тона по отношение на държавното управление на Израел. Въпреки това към този момент признаването на Палестина е крачка, която Берлин не може да направи.
През уикенда Хамас популяризира видеа, показващи израелски заложници, които са кожа и кости. Хората към момента са в ръцете на Хамас - организацията, избрана като терористична от Съединени американски щати, Европейски Съюз, Израел и други страни, и виновна за кървавото нахлуване от 7 октомври 2023 година.
В същото време се оповестява, че израелският министър председател Бенямин Нетаняху желае напълно да окупира линията Газа, с цел да освободи останалите 50 заложници. А палестинското население там страда от апетит.
Федералният канцлер Фридрих Мерц е покъртен от фрагментите. " Хамас изтезава заложниците, тероризира Израел и употребява личното си население в линията Газа като щит ", разяснява той пред вестник " Билд ".
Френският президент Еманюел Макрон дефинира дейностите на Хамас като " безграничната безсърдечност " в своя обява в обществените мрежи. Той акцентира, че незабавното освобождение на всички към момента намиращи се в Газа заложници е " безспорен приоритет " за неговото държавно управление. Мерц от своя страна съобщи пред " Билд ", че " в бъдеще Хамас не би трябвало да играе никаква роля в Газа ". Сходно изявление направи и Макрон.
Франция и Германия не са единни по въпроса за Палестина
По отношение на признаването на страната Палестина обаче Франция и Германия следват друг курс. Макрон разгласи неотдавна, че желае през септември в границите на Общото заседание на Организация на обединените нации да предприеме подобен ход. Израел неотложно осъди желанията на Париж, министър председателят Нетаняху съобщи, че това било премия за тероризма.
Въпреки това и Англия, и Канада желаят да се причислят към Франция, т.е. общо три от авторитетните страни в Г-7 са подготвени на подобен ход. Други страни от Европейски Съюз също обявиха сходно желание. Федералното държавно управление обаче към този момент не възнамерява такава стъпка - счита, че признаването на Палестинска страна ще има смисъл едвам като резултат от преговорен развой.
Държава ли е Палестина?
Експертът по интернационално право Арон Дюмон изяснява пред Дъждовни води, че с цел да бъде приета една страна за такава, би трябвало да са изпълнени три съществени критерия.
Това е преди всичко ясно обрисуваната територия, на второ - общ народ, и на трето - държавно управление, което да упражнява държавната власт. " Два от трите съществени критерия са изпълнени. Но що се отнася до държавната власт, би могло да се каже, че тя още не съществува за страната Палестина. Затова и към момента не съществува страна. "
Специалистите по интернационално право водят разногласия по дефиницията за признание на една страна. Експертката по Близкия изток Муриел Асебург от фондацията " Наука и политика " споделя пред Дъждовни води, че вероятното признание на Палестина от страна на други страни в началото не би дало отражение върху живота на хората в района. Защото и сега доста страни поддържат дипломатически връзки с Палестина. Става дума за Палестинската автономност, която се ръководи от 89-годишния Махмуд Абас, който е противоречива фигура измежду палестинците. Избори на Западния бряг и в Източен Йерусалим не са провеждани от 20 години.
Повечето страни поддържат връзки с Палестинската автономност със столица Рамала, а не с Хамас, които ръководят линията Газа и като терористична организация са определяни като изцяло недопустим сътрудник.
Признаването ще е мъчно и заради това, че границите сред Израел и палестинските територии не са изяснени, както и статутът на Източен Йерусалим. Израел де факто управлява огромни територии на Западния бряг, които попадат в Палестинската автономност.
Политоложката Асенбург прави пред Дъждовни води следния разбор: " Признаването на Палестинска страна би алармирало, че ние освен насърчаваме нереално решението с две страни, само че желаеме да допринесем за това наред с Израел да има и палестинска страна. За задачата ще би трябвало да се подхващат и ограничения за слагане на завършек на израелската окупация. "
Ще стане ли Палестина пълновръстен член на Организация на обединените нации?
149 от 193-те страни членки на Организация на обединените нации и в този момент признават Палестина за суверенна страна. Експертът по интернационално право Дюмон показва: " Не може да се каже, че в случай че толкоз и толкоз страни в света признават Палестина, тя е страна ". Пълноправното участие на Палестина в Организация на обединените нации към този момент наподобява по-скоро необикновено, акцентира Асебург. " Пълноправно участие в Организация на обединените нации към този момент не може да има, тъй като за задачата е належащо решение на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. За него ще е нужно единодушието на Съединени американски щати, а такова не може да се чака. "
От 2012 година Палестина има статут на наблюдателка в Общото заседание на Организация на обединените нации, изяснява Асебург. " Откакто Палестина има този статут, може да членува в доста други интернационалните организации - като да вземем за пример в Международния углавен съд. " Статутът на наблюдаващ се счита за предходник на пълноправното участие в Организация на обединените нации.
Германия и нейната отговорност по отношение на Израел
Междувременно пораства натискът върху немското държавно управление да прояви сдържаност във връзка с Израел. След известията за желанията на израелския министър председател Нетаняху да окупира цялата територия на Газа, говорителката на " Левицата " Леа Райзнер прикани: " Необходим е политически напън, в това число над съдружниците ". По думите на Райзнер досегашната позиция на немското съдружно държавно управление по отношение на Израел била " препоръка за неуспеха на немската външна политика ".
Искания за признаването на Палестина се насочат непрекъснато, само че към този момент Федералната република е надалеч от сходен ход. Против него стоят особените задължения на Германия към Израел поради Холокоста - убийството на милиони на евреи във времената на националсоциализма. Оттам произлиза приемането на сигурността на Израел като част от националния интерес на Германия.
Федералният канцлер Мерц втвърди тона по отношение на държавното управление на Нетаняху - той упорства за трайно помирение в Газа и за повече филантропични помощи през Израел за хората там. Същевременно обаче се въздържа от това да ядосва партньорската страна.
Както съобщи Мерц, признаването на Палестина може да увенчае края на един развой за намирането на решение с обособяването на две страни. Засега той не възприема признаването " като вярна стъпка ".
