Как войната в Украйна се превръща във войната на Тръмп
Ултиматумът, който Доналд Тръмп сложи на съветския президент Владимир Путин за реализира на мир в Украйна, изтича. И няма никакви индикации, че в Москва някой гледа на този ултиматум съществено, отбелязва известният съветски публицист Михаил Зигар в публикация за " Ню Йорк Таймс ".
След повече от три години тежки наказания една част от съветския хайлайф очевидно е уверена, че може да се оправи с всяко комерсиално наказване или ембарго. А другата наподобява въобще не има вяра, че Тръмп ще реализира заканите си.
Още вести от Украйна
Путин няма да спре войната. И няма да договаря със Съединени американски щати.
Източници на Зигар от Кремъл споделят, че Путин към този момент е взел своето решение: от договаряния със Съединените щати няма смисъл, а политиката към Вашингтон би трябвало да е враждебна, никога - другарска.
Преди шест месеца, когато Доналд Тръмп се върна назад в Белия дом, имаше сигнали в противоположна посока. До такава степен, че американски предприемачи говореха намерено със свои сътрудници в Москва за евентуални парнтьорства и вложения. С тези настроения явно е свършено. Путин няма желание да приключва нападателната си война против Украйна, а Тръмп не може да допусне обществено да бъде потиснат.
А подобен риск има, тъй като вместо да се дистанцира от тази война, американският президент реши да я подчини на личното си его. Първо, той обещаваше да я приключи за 24 часа, а по-късно за 100 дни. Впоследствие организира няколко телефонни диалога с Путин, атакува Зеленски и настоя съдружниците му в НАТО да усилят разноските си за защита, което те и направиха. През последните месеци Тръмп видя, че Русия не желае мир, а Украйна има потребност от оръжия и поддръжка. Така за къс интервал от време Съединени американски щати минаха от прекъсване на военната помощ за Киев до отправяне на нуклеарни закани към Русия, отбелязва на собствен ред Ник Пейтън Уолш на уеб страницата на СиЕнЕн.
Войната в Украйна от ден на ден се трансформира във " войната на Тръмп "
Сега Тръмп е изправен пред значим избор, който би трябвало да вземе в края на тази седмица - да наложи ли наказания на комерсиалните сътрудници на Русия, които обаче ще навредят и на американците? Защото налагането на спомагателни наказания на Русия и страните, които търгуват с нея - Китай, Индия и Турция, ще докара до растеж на цените на петрола и неустановеност на интернационалните пазари.
Тръмп не стопира да повтаря, че това не е неговата война, само че тя от ден на ден се трансформира точно в негова война, както означават редица интернационалните наблюдаващи.
Това е определящият спор на неговото президентство и на епохата след 11 септември, написа Ник Пейтън Уолш. Изходът от него ще предопредели както европейската сигурност, по този начин и китайската враждебност през идващото десетилетие. Китай схваща това и се нуждае от победа на Русия. Европа също го схваща и се въоръжава, с цел да не види Русия капацитет в слабостта на Общността. Предстои да стане ясно дали и Тръмп си дава сметка за значимостта на протичащото се в Украйна.
Руският хайлайф е откъснат от действителността
Руснаците явно не обръщат някакво изключително внимание на заканите и ходовете на Белия дом, написа Михаил Зигар. Москва е уверена, че на Запад не престават да се опасяват доста повече от съветските нуклеарни закани, в сравнение с руснаците се опасяват от хипотетични удари, подкрепени от Запада, счита писателят. Според него повода е елементарна - в Запада публичното мнение в никакъв случай не би приело жертви измежду цивилното население. В Русия публичното мнение към този момент няма значение. То в действителния си смисъл не съществува от години.
Руският ръководещ хайлайф е откъснат от действителността, написа известният публицист. Ситуацията в страната е надалеч от постоянна. През лятото страната претърпя съвсем непрекъсната рецесия в авиацията, защото полетите постоянно бяха прекъсвани от офанзиви с дронове. Големите предприятия се борят с извънредно високите лихвени проценти. Централната банка на Русия предвижда слаб стопански напредък и ниски равнища на вложения, а страната е изправена и пред слаба годишна продукция.
И все пак съветските управници се придържат към убеждението, че нищо не може да им навреди, защото, разсъждават те, страната е прекарала последните три години в учене по какъв начин да живее в изолираност. Възможно е да са прави, че лаят на Тръмп може да е по-лош от ухапването му. Но опиянени от пропагандата, те скоро може да бъдат неприятно сюрпризирани, предизвестява Михаил Зигар. В края на седмицата американският президент може и да съблюдава заканата си. И този път да не удостовери максимата, че " постоянно подвива опашка " ( " Trump always chickens out " ).
