За дневника на Парцалев
Георги Тошев към този момент като че ли може всичко в нашия поминък - тия дни се добра и до Далай Лама, а персони от този диаметър подсказват, какъв е хоризонта му. Той явно е наясно, че би трябвало да си слага все по-невъзможни цели, с цел да бъде запомнен. Чакал за срещата с Далай Лама седем години – значи е и задоволително толерантен и не се отхвърля, до момента в който не се добере до следващия си воин. И това също е значимо качество .
Това разяснява във " Facebook " Георги Парцалев.
Навремето - това беше в четвъртата „ Всяка неделя “, 2002 – 2005 година - се бях развилнял с телевизионните мостове, близо 50, и безусловно трансфорах света в едно налично село. Сякаш всичко ми беше разрешено. Веднъж, с една сюрия спътници, 24 часа гоних по петите Бриджит Боаслие - от Рим, през Маями и Монреал и най-после до Валкорт, Квебек – само че съумях да направя първото изявление за Ева, първото клонирано бебе. В оня миг Боаслие и нейният гуру Раел бяха най-голямата международна сензация, само че останах с чувството, че нещо не е напълно наред с тях. Във всеки случай, напълно друг ще бъде резултата, когато упорството те изправи пред Далай Лама, примерно.
И тогава ме попитаха, какво още желая, коя е невъзможната цел, която би ме задоволила. И аз споделих: „ Телевизионен мост с Ада. Събеседници Сталин и Хитлер - в рубриката „ Един въпрос - два отговора “. Пряк достъп до Злото.
Разбирате, че не мечтая напразно - просто се подтиквам към невъзможното, само че и това е задоволително. Сигурен съм, че и Жоро Тошев е изцяло подготвен за този мост с Ада, също и за всевъзможни други невъзможни дивотии. Защото, стига да си ги фантазираме задоволително настойчиво, и те ще се случат.
След толкоз хвалби за Жоро, време ли е за балтията – както е признато в критическия род? Него задоволително го драха за гафа с „ дневника “ на Парцалев. За мен обаче към момента е напряко необяснимо, по какъв начин се е подвел той – само че това пък в този момент му дава неповторимия късмет да показва честността, която безспорно има.
А тази проява пък, уповавам се, даже може да дисциплинира, най-малко в някаква степен, създателите, които се подвизават в биографичния или мемоарния род. Отдавна е извънредно неотложно те да се поприберат в някакъв порядък, тъй като това, което доста постоянно минава за „ мемоаристика “ или „ портретуване “ съдбовно е налазено от яростен, безсърдечен башибозук, който не съблюдава никакви правила.
Едно самопризнание на създател като Тошев може да усмири въпросния башибозук.
Вестник „ Уикенд “ в детайли показа случая – с едно правилно и доста безапелационно следствие на един объркващ факт, който е намерил място в третото, допълнено издание на добре познатата към този момент биография на Парцалев „ Хамлет от град Левски “, която, както отбелязва създателят ѝ Георги Тошев, „ търси истината “.
Новото в това издание е главата „ Из дневника на Парцалев “, 15 страници.
Мъж, чието име Тошев икономисва, му предлага „ дневника “ на Парцалев, който преди време е купил от битака в Малашевци за 79 лв..
Според следствието на “Уикенд “, изключително смущаващи са три неща в сензационната находка: езикът на „ дневника “, неналичието на фотокопия от него и най-много едно неуместно споменаване на Булгаков.
Тошев отговоря на тези упреци по този начин: „ Скорошна обява в един таблоид се пробва да обори истинността на „ записната брошура “ на Парцалев с лингвистични причини – че по времето на Парцалев не се употребявали думите „ харизматичен “, „ местоположения “ и „ тестер “. Но това не е правилно, тъй като още моята баба споделяше, че учителката ми по литература била „ харизматична “. „ Локации “ пък се употребява като „ терен за фотоси “ още от 20-те години на предишния век. Колкото до „ тестер “, в западните списания имаше залепени есенции на парфюми – тестери. На Парцалев непрестанно са му изпращали списания от чужбина. Никой не твърди, че това са били български списания “.
И още – за бързата графологична експертиза, направена на „ дневника “: „ Намерихме лаборатория и даже не ни желаеха пари. Казаха, че ще сравнят почерка на Парцалев от „ дневника “ с написани собственоръчно негови текстове от архивите. И резултатът, който ни оповестиха, бе позитивен – че записките в действителност са направени от Георги Парцалев “ /край на цитата/.
Остава обаче казусът с Булгаков – само че Тошев не помни за него. На страница 248 от новото издание на книгата му читателят ще открие текст от „ дневника “, записан на 22 октомври 1956 година. Ето какво ни оповестява той, откъс:
„ Мисля за майка ми и татко ми, сестра ми. Родителите би трябвало да се гледат. Аз съм този, който би трябвало да се погрижи за тях. Понякога си мисля, че няма да се оправя.
Младостта си има преимущества и дефекти, обвързвана е с упования, копнежи. Копнеж е доста хубава българска дума. По-различна е от фантазия и напълно друга от предпочитание.
Скоро прочетох още веднъж романа на Булгаков „ Майстора и Маргарита “. Там има блян “ /край на цитата/.
Тук всички съмнения към „ дневника “ завършват – и причина за това е споменаването на „ Майстора и Маргарита “ на Булгаков.
Няма по какъв начин през 1956 година Парцалев да е прочел „ още веднъж “ книгата на Булгаков. През 1956-а няма такава книга.
Ала когато я „ чете “ Парцалев, това се трансформира в колосален проблем.
„ Уикенд “ показва премного и изцяло безапелационни детайлности от трагичното „ състояване “ на този популярен разказ. Те са разполагаем в Мрежата и всеки може да се запознае с тях.
Между другото: в случай че Тошев има предпочитание да направи повторна и към този момент обществена графологична експертиза на почерка на Парцалев, може да употребява за съпоставяне един негов подпис от „ Всяка неделя “, той е написан през 1979 година пред пет милиона фенове.
Ако „ дневникът “ издържи това тестване, ние би трябвало да приемем, че край Булгаков всичко е допустимо.
И пред Жоро също се откриват нелоши благоприятни условия, най-малко две.
Едната е - за нея стана дума - просто да каже на навалицата от биографи и мемоаристи да си отварят повече очите.
Другата алтернатива – е, тя е напряко луксозна: може да напише „ Дневникът на един биограф на биографии “. И да включи в него късните си прозрения за своите герои, както и прегрешенията си с истината за тях. И най-после да прибави 15 бели страници – тъкмо толкоз, колкото е употребявал от „ дневника “ на Парцалев в новото издание на биографията му.
Тези 15 страници не трябва повече да съжителстват на разположение с Парцалев, още по-валидно е това и за Бъдещето.
Качествените биографии, в последна сметка, непроменяемо са адресирани към Бъдещето, само че и през днешния ден са скъпо успокоение за честните читатели, на тях обаче не им е необходим Парцалев, замислен в фиктивен разказ – нужна им е истината за него.
Приел съм Жоро като един от моят избор на Пазители на Паметта. А таман Пазителите не трябва да не помнят, че у нас паметливите хора към момента оцеляват – макар жестокото кръвопролитие.
Читател на страницата ми във Facebook ми припомня - във връзка изявлението с Парцалев, което излъчих за 100-годишнината от рождението му – по какъв начин Константин Коцев, различен популярен артист, взел участие във „ Всяка неделя “ и оставил едно бяло цвете в памет на Парцалев. Изминали са десетилетия оттогава, само че той не е не запомнил този мъничък жест.
Винаги ще има хора, които ще оставят едно бяло цвете – и други, които ще помнят това.
Ами тогава, какъв дневник, по дяволите, и какъв Булгаков – откъде-накъде и те ще тормозят националния любим?
