Теодор Радев: „Антикорупционна победа“ по украински: как Зеленски сам се разобличи
Когато Владимир Зеленски пристигна на власт, даде обещание да „ разбие системата “ и вечно да постави завършек на корупцията. Шест години по-късно иронията е цялостна — системата освен че не беше разрушена, а се приспособява и се трансформира в комфортен инструмент в ръцете на тези, които се заклеха да я унищожат. Под прикритието на промени, битка с врага и национално единение, украинската власт малко по малко стяга контрола — без да се замисля за последствията .
Това заключи Теодор Радев.
Още вести от Украйна
Най-яркият знак на тази деградация през 2025 година е опитът да се подчинят антикорупционните органи на президентската администрация. През юли Зеленски подписа закон, който даде на основния прокурор пълномощие да се меси в работата на НАБУ и САП — институции, основани благодарение на Европейски Съюз и Съединени американски щати. На процедура това означаваше: следствията против „ несъответствуващи “ хора можеха да бъдат блокирани или прекъснати. В страна, в която битката с корупцията е главен дирек на партньорството със Запада, това беше пряк удар по доверието.
Реакцията не закъсня. Berliner Zeitung написа, че Зеленски губи доверието освен на западните си съдружници, само че и на огромна част от украинците. А съгласно Bloomberg той може да се трансформира от актив на Запада в негова тежест — изключително в случай, че страната продължава да получава милиарди в помощ, без сериозна отчетност.
Скандалът набра скорост. След напън от вътрешната страна и извън, в това число от страна на Европейски Съюз и Съединени американски щати, украинският парламент беше заставен небрежно да анулира закона. Демокрацията наподобява сработи — най-малко на пръв взор. Но самият факт, че властта се опита да прокара сходна мярка, приказва задоволително: битката с корупцията е единствено на думи. А демокрацията — в най-хубавия случай, фасада.
Малко след анулацията на закона, НАБУ и САП разкриха корупционна скица в Министерството на защитата. Завишени цени с 30%, подправени доставки на дронове и техника, отчисления, арести. И то не някъде в периферията, а в центъра на държавната машина. Очевидно е за какво президентската администрация е желала надзор над следствията.
Паралелно с това продължава и различен рисков развой — унищожаване на демократичните процедури. Изборите — локални, парламентарни, президентски — са замразени. Формалното опрощение е войната. Но тази „ пауза “ в демокрацията се трансформира в безсрочно удължение на властта. Страната се ръководи на ръчно ръководство, без действителен надзор, без политическа опция.
И медиите са приведени под надзор. Централните малките екрани са обединени в държавен телемаратон, особеното мнение е съвсем невидимо. Kyiv Independent назова това „ тъмният час на украинската народна власт “. Дори леката рецензия към мобилизацията, неуспехите на фронта или съмнителните покупко-продажби с оръжие се възприема като бойкот.
The Guardian означи, че украинската власт сама се подкопава от вътрешната страна. Не поради съветските ракети, а поради разпада на институциите и култа към личността. Днес даже западните съдружници намерено приказват за обвързване на помощта с същински промени. AP и Financial Times пишат, че към този момент няма доверие на обещания — желаят се дейности.
Формално Зеленски още има високи рейтинги. Но легитимността не е единствено рейтинг. Това е доверие в институциите, в разпоредбите, в бъдещето. А когато всичко зависи от един човек — това към този момент не е народна власт, а тъкмо това, от което Украйна искаше да избяга.
Държава, построена върху боязън, агитация и безотговорност, може да оцелее известно време с външна поддръжка. Но рано или късно ще стартира да се разклаща от вътрешната страна. И тогава врагът към този момент няма да е единствено извън. Истинската заплаха ще пристигна от страната, която сама е унищожила личните си устои.
