ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

Путин се възхищава на руските диктатори като Брежнев и Андропов. Те биха били в потрес от това, в което през днешния ден се е трансформирала Русия на интернационалната сцена, написа Константин Егерт.

Подписаните през август 1975 година Хелзинкски съглашения са евентуално най-големият дипломатически триумф в цялата 71-годишна история на Съюз на съветските социалистически републики – точно те поставят финален завършек на разногласията към края на Втората международна война. От руска страна ги подписва генералният секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз Леонид Брежнев, а с изключение на него подписите си под документа слагат водачите и държавните управления на европейските демокрации, Съединени американски щати и Канада.

Тържеството на " империята на злото "

Хелзинкските съглашения удостоверяват “нерушимостта на границите в Европа ” и в действителност по този начин легализират руската окупация на балтийските страни и откъсването на Молдова от Румъния. Актът легализира и руския надзор над останалата Централна и Източна Европа, в това число Германска демократична република, където към оня миг са основани към милион руски военнослужещи.

Документът планува непрекъснати съвещания и развиване на “мерки на доверие ” сред Съветския съюз и Запада, сред Варшавския контракт и НАТО – т.е. понижава риска от прерастването на студената война в “гореща ”. Това е значим миг за Съюз на съветските социалистически републики – защото стопанската система на страната не е в най-хубаво положение и не би могла да издържи световното опълчване. Подходящо наречения осем години по-късно от Роналд Рейгън “империя на злото ” Съветски съюз доближава пика на въздействието си в Европа.

Срещу всички направени геополитически отстъпки руското управление се съгласява с предлагането на западните страни да добави в документа и точка за нуждата от “спазване на правата на индивида ”. Тази добавка дава кураж на героичното дисидентско придвижване зад “желязната завеса ”, което оттова нататък моли точно за съблюдаване на Хелзинкските съглашения. Политбюро обаче е на мнението, че това е допустима цена за стратегическата непоклатимост в Европа и за понижаване на риска от колапс на немощната руска система под натиска на външни фактори.

Московското управление е изключително предостатъчно от обстоятелството, че има опция да разисква наедно с Америка въпросите на европейската сигурност. Елементът на тъждество със Съединени американски щати постоянно е бил извънредно значим за руските водачи, един тип документ за статута на “велика мощ ”.

През 1990 година Михаил Горбачов подписа Хартата за нова Европа, наричана още Парижка харта на Съвещанието за сигурност и съдействие в Европа (СССЕ), която алегорично ознаменува края на студената война в Европа. Бившите руски републики стават страни членки на СССЕ, което се трансформира в най-голямата международна организация в областта на сигурността. През 1995 година то се трансформира в Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) със седалище във Виена.

“За родината! За Путин! ”

Пет години по-късно президент на Русия става Владимир Путин. А още четвърт век по-късно неговата Русия става нежелана даже в тази организация, основана от обичаните на Путин руски комунистически държавници, в това число най-любимия му съветски деспот – Юрий Андропов. Формално в австрийската столица към момента се организират съвещания, в които емисарите на Кремъл енергично “отстояват ползите на Русия ”, т.е. на Путиновия режим, който заменя родината им. Пригласят им представителите на Беларус и от време на време на някои страни от централна Азия.

През това време отвън заседателната зала даже твърдо неутралната Австрия заприказва за присъединение към НАТО. А към този момент влязлата през 2023 година в Алианса Финландия, гордяла се до тогава 70 години със статута си на неутрална страна, прави постоянни инспекции на своите гаубици. Ако се стигне до огромна военна рецесия, те ще открият огън по военните обекти край Санкт Петербург и Виборг. Също някогашната неутрална Швеция възнамерява дружно с американците завладяването на Калининградска област – в предишното част от същата тази Източна Прусия, която минава под контрола на Москва с Хелзинкските съглашения. Азербайджан, без да се преценява с мнението на Кремъл, предлага на членката на НАТО Турция да построи на негова територия военна база. И най-после, наранената Украйна заслужено не губи вяра да вдигне синия байрак на Алианса по своите граници – с цел да го виждат жителите на Курска, Белгородска и Брянска област.

За всичко това Владимир Путин може да благодари само и единствено на себе си. Комбинацията от цинизъм и самонадеяност е смъртоносна за сполучливата външна политика. Даже да се случи невероятното и Путин на следващия ден да напусне Кремъл, а съветската войска да се върне зад границите от 1991 година, нови Хелзинкски споразумения надали ще бъдат дочакани. Доверието към Русия е изгубено задълго и няма да се върне скоро. Европейците ще се въоръжават и ще се отделят от източния си комшия по всички вероятни способи, в това число радикални. Неслучайно Литва, Латвия, Естония, Финландия, Полша и Украйна излязоха от Международната спогодба за противопехотните мини.

ОССЕ надали ще се самоликвидира, само че Русия ще резервира за години напред статута си на нежелана в организацията. Ако въобще сама оцелее. Брежнев би бил в потрес