Д-р Петър Кичашки: Тръмп спечели всичко, не даде нищо на ЕС
Америка има голям енергиен капацитет, освободен от бюрократични окови и зелени нелепости, който ще зареди Европа с на ниска цена нефт, газ и нуклеарно гориво
Винаги одобрявам с усмивка „ съобразителните “ разбори на демократичната общност, която е толкоз обзета от анти-Тръмп бяс, че към този момент даже и не имитира опит да приема президента съществено. Спомням си доста отчетливо, ей Богу, беше напълно неотдавна, по какъв начин цялата демократична общественост у нас, в Европа и в Америка напълно координирано и в унисон обясняваше, че Тръмп си е „ намерил майстора “ в лицето на Европейски Съюз. Как урсулите нямало да му дадат да си развява митата и по какъв начин номерът нямало да мине. Как Брюксел щял бил да се окаже костелив орех и щял да попари американската политика по цените. Как Европейската комисия не била Лондон или Токио, с цел да прави, каквото Тръмп каже. Много обети и заклинания изчетох. С усмивка. Изчаках ги да си начешат езиците и си знаех от минута първа, че Брюксел ще мигне. Е, не чаках да си затворят напряко очите, та очевидно даже аз съм ги надценил. Не знам на демократичните анализатори какво им е, с тяхната сляпа религия в уменията на брюкселската администрация. Но щом чак аз се изненадах от триумфа на Тръмп, значи те несъмнено ще би трябвало да вървят патрон да им леят.
Какво се случи в последна сметка? Случи се предстоящото, само че на стероиди. Тръмп инкасира такава забележителна победа над брюкселската бюрократична машина, че единствено това да беше приключил в мандата си, щеше името му да се запише в учебниците по стопанска система със златни букви. Първо, Тръмп резервира митата върху алуминият и стоманата на равнища от 50 %. С което се затвърждава курсът по стремително усилване на американската металургия. Европа от своя страна към този момент не може да разчита на износ към Щатите, а поради зелените глупотевини европейската металургия никога не е конкурентна на китайската, индийската или даже близкоизточната. На Европейски Съюз не му остава нищо друго, с изключение на да облекчи европейската металургия и да даде късмет на промишлеността да е конкурентна на непознатите металургични производства. Постоянно споделям, заради естеството на бизнеса ни с преработване на метали, с металургични конгломерати от цяла Европа и всички ми споделят едно и също нещо – „ Ако Брюксел не понижи бюрократичната тежест и зелените ограничавания, ще загинем “. Това ли желаеме? Вижте Тръмп – пази своето произвеждане, ограничавайки с цени вноса и дерегулирайки в страната. Явно това работи и би трябвало да се приложи и тук.
Второ, Европа се съгласява да понижи митата си към Съединени американски щати за всички артикули до равнища от 15 на 100. До преди договорката Европейският съюз облагаше със доста по-високи мита редица американски артикули. Например в областта на храните имаше мита от по 45% (за телешкото месо), от над 100 % при сирена и масло, за по-големите американски коли цените бяха 22 на 100 и прочие. Всичко това отива в коша и митата стават равни на 15 %. От другата страна Америка облагаше европейските артикули с малко над % мито. Това също става 15 %. С други думи – Европа понижава митата на американски артикули неведнъж, а Америка усилва над 10 пъти митата за европейски артикули. В резултат на това комерсиалният недостиг сред Съединени американски щати и Европейски Съюз ще се балансира – европейските консуматори ще имаме достъп до качествените и евтини американски артикули, а европейските производители ще би трябвало да се конкурират с Америка за нашия си европейски пазар, от което в последна сметка ще завоюват жителите на Европейски Съюз. Европейската промишленост, с цел да може да се оправи с тези нови условия, ще би трябвало, както към този момент стана дума, да се освободи от бюрократичната и зеленикавата тежест, с цел да може да е конкурентна на американските производители. Това е исторически триумф за Белия дом.
Трето, Европейски Съюз се задължава да направи гигантска инвестиция от 600 милиарда $ в Америка до края на мандата на Тръмп. Това е над тези 100 милиарда, които европейски компании към този момент влагат в Съединени американски щати годишно. Отделно Европа се задължава да изкупи американски енергоносители – газ, нефт, нуклеарно гориво – на обща стойност по 250 милиарда $ на година за три години. Общо – 750 милиарда $ за сила от Америка. Тази сума е толкоз главозамайващо голяма, че мнозина специалисти побързаха да се осъмнят, че даже е допустима. Това е фактическо увеличение на американския енергиен износ към Европейски Съюз в пъти. Но съм сигурен, че е допустимо, по този начин както бях сигурен, че договорка с Европейски Съюз ще се реализира. Америка има голям енергиен капацитет, който изключително, когато е освободен от бюрократични окови и зелени нелепости, ще успее да зареди Европа с на ниска цена нефт, газ и нуклеарно гориво. Това е триумф за Америка, до момента в който за Европа... Европа замества едната си енергийна взаимозависимост (руската) с друга (американската). А какъв брой по-просто щеше да бъде Европа, по образеца на Съединени американски щати, да добива сама енергоносителите си. Зер в Европа няма шистов газ и нефт? Има несъмнено, само че тук бюрокрацията не дава енергийна самостоятелност и туйто.
И четвърто, Европа се задължава да купува огромни количества американско въоръжение. Това в добавка с петте % за защита, значи, че НАТО се съживява и под американска закрила този военно-отбранителен съюз ще затвърди мястото си като най-мощното такова обединяване в историята на човечеството. Ревитализирането на НАТО идва безусловно месеци, откакто мнозина либералстващи анализатори обясняваха по какъв начин Тръмп щял да закрие НАТО. Е, ние на какво да имаме вяра? На фабриката за подправени прогнози, която бълва истерична анти-Тръмп агитация или на очите си? Казваха ни, че Европейски Съюз ще надиграе Тръмп при договарянията. В последна сметка Брюксел даде на Тръмп всичко и в подмяна получи нищо. Казваха ни, че Тръмп ще закрие НАТО. В последна сметка НАТО в никакъв случай не е било по-мощно и по-добре финансирано. Казваха ни, че Тръмп щял да помогнел на Русия в Украйна, в този момент следва всички да видят, че събитията надалеч няма да протекат по този метод. Въобще, демократичните анализатори разрешават на персоналните си настроения против Белия дом да замъгляват погледа им и да бъркат в прогнозите по метод, по който и телевизионна гадателка би се засрамила.
Америка is back, baby. Щатите са още веднъж в ролята на световен водач, който написа учебниците по история. До края на мандата на Тръмп Съединени американски щати ще е сигурна, богата и индустриално растяща до равнища, невиждани в историята. Колко пъти Тръмп би трябвало да опровергае критиците си, с цел да спрем да ги слушаме тези критици? Фактите са безспорни. Америка написа история, до момента в който Европа се пробва да резервира остарелия ред и отхвърля да осъзнае новите действителности. А те са, че в случай че желаеме да ни има, би трябвало да се погрижим за ползите си. Нищо повече, нищо по-малко.
Благодаря ви за вниманието по този въпрос.
