Започва ли нова криза в Близкия изток и какви са възможните сценарии?
" Предупрежденията към Дамаск завършиха - в този момент ще дойдат мъчителни удари. " Така израелският министър на защитата Израел Кац разказа въздушните удари против сирийската столица, които повредиха щаба на сирийското министерство на защитата. Бомбардировките последваха няколкодневни конфликти в град Суейда сред сирийските сили за сигурност и членове на религиозното малцинство друзите, които Израел твърди, че пази с тези удари. По-късно в сряда сирийското държавно управление и водачите на друзите оповестиха авансово преустановяване на огъня, само че ударите на Израел продължиха. По-долу специалистите на Атлантическия съвет по Близкия изток дават отговор на наболелите въпроси за корените на рецесията и какво значи тя за Сирия, Израел, друзите и по-широкия район.
Кои са друзите и по какъв начин са се озовали в центъра на този спор?
Друзите са религиозно и етническо малцинство, съсредоточено в Южна Сирия, изключително в района Суейда. В исторически проект те са поддържали мощна общностна еднаквост и известна степен на автономност. Отношенията им с Дамаск от дълго време са обтегнати, като друзите постоянно се съпротивляват на централизираната власт, без значение дали по време на френския мандат или при поредни сирийски държавни управления. Напрежението сред друзските милиции и прилежащите сунитски бедуински племена предшества актуалната сирийска страна и е склонно да ескалира още веднъж в моменти на национална раздробеност.
По време на сирийското въстание друзите следват друг път: вместо да се обединят с режима или опозицията, те избират да защитят локалните си общности и да останат значително неутрални. Тази автономност от дълго време разочарова Дамаск, първо при Башар Асад, а в този момент и при президента Ахмед Шараа, който се стреми да възвърне държавния надзор над юга.
След рухването на режима на Асад, шейх Хикмат Хиджри, един от най-влиятелните друзски духовни водачи в Сирия, прикани за интернационална отбрана на общността. Това бележи огромна смяна, наблягайки възходящото отчуждение от Дамаск. И въпреки всичко Хиджри не е единственият глас на друзите. Други водачи в общността заемат разнообразни позиции, като някои предизвестяват да не се търси външна отбрана - изключително от Израел - опасявайки се, че това може да задълбочи изолацията им и да заплаши всеки предстоящ народен консенсус.
Друзите също имат дълбоки фамилни и политически връзки с общности в Ливан и Израел, което прибавя районно измерение към обстановката им и усилва риска от ескалация отвън границите на Сирия.
Участието на Израел, който се нарежда като бранител на друзите, в допълнение усложни нещата и подхрани съмненията измежду други сирийски общности. Ситуацията доближи кулминационната точка си в Суейда, където избухнаха жестоки конфликти със прилежащите сунитски бедуински племена, водени от дългогодишни социално-икономически и еретически напрежения.
След неотдавнашната ескалация сирийските държавни сили се намесиха, с цел да потушат боевете сред друзските милиции и въоръжените арабски племенни групировки. Възползвайки се от опцията, предоставена от вакуума в сигурността, страната предприе стъпки, с цел да удостовери контрола си над Суейда и да се опълчи на възходящите локални претенции за самоуправление. Въпреки израелските въздушни удари и някои интернационалните изрази на угриженост, общността на друзите през днешния ден се оказва по-уязвима от преди. Правителствените сили са подготвени отчасти да се изтеглят от Суейда, което може да се смята за победа за клана Хиджри.
Въпреки това, повече от всеки път преди този миг, всички участващи страни се намират на кръстопът. Спешно е належащо контрактувано, спокойно решение за реинтеграция със сирийската страна. Без такова съглашение рискът от възобновяване на насилието е огромен. Всяка нова ескалация може бързо да надвиши локалното равнище, обхващайки други райони и заплашвайки националното доближаване и районната непоклатимост. Настоящото нежно успокоение би трябвало да се преглежда като опция за осъществяване на разговор, преди да се разгърне друга, евентуално по-ожесточена рецесия.
Какво мисли сирийското държавно управление сега?
От позиция на Шараа, вълненията в Суейда са по едно и също време опасност и опция. Дамаск се стреми да възвърне контрола си над район, който от дълго време се съпротивлява на неговата власт, употребявайки историческото напрежение сред друзските милиции и сунитските бедуински племена, с цел да оправдае интервенцията. Но директното и ескалиращо присъединяване на Израел усложнява тези калкулации.
Израелските удари отидоха и оттатък юга, като бяха ориентирани към щабовете на армията в Дамаск и даже покрай президентския замък. Посланието е ясно: Израел поддържа друзите и е подготвен да ескалира непропорционално, променяйки позицията си в Сирия. Дамаск към този момент осъзнава, че усъвършенстваните връзки с Вашингтон не подсигуряват разведряване с Израел. Сирийските управляващи също по този начин се притесняват от по-широк районен спор, който би могъл да притегли други районни играчи като Турция.
Въпреки това държавното управление на Шараа има вяра, че времето и силата са на негова страна. То чака местни прекратявания на огъня, даже и краткотрайни, да произтекат от договаряния с водачите на общността, като последователно ще се понижи съпротивата. Но необятно публикуваните нарушавания и селективните претенции за разоръжаване, ориентирани единствено към друзските, а не към бедуинските племена, подхранват недоверието и ускоряват схващанията, че Дамаск е избрал владичество пред помиряване.
В последна сметка рецесията със Суейда разкрива рисковете от ръководство на прехода на Сирия посредством насила, а не посредством консенсус. Това е изключително годно поради многото евентуални извършители на спокойствието в района и Израел, подготвен да употребява неустойчивостта, с цел да подкопае напъните на Дамаск за национална консолидация. Ахмед Шараа знае, че навлиза в непозната територия и ще би трябвало да актуализира изчисленията си.
Какво мисли Израел сега?
Последните събития в Сирия подчертаха обстоятелството, че всяко неспокойствие от идното присъединяване на страната в Авраамовите съглашения е било извънредно прибързано.
Избухването на сектантско принуждение, ориентирано против друзското население в Суейда, на към осемдесет километра от израелската граница, съставлява многопластово предизвикателство за Израел в един към този момент нерешителен миг. Заловени неподготвени от прекосяването на границата на стотици израелски друзи в Сирия, където те се втурнаха да поддържат своите събратя, Израелските отбранителни сили (IDF) чакаха, че боевете ще продължат няколко дни.
Военното присъединяване на Израел в Сирия е стимулирано както от тесни, по този начин и от по-широки съображения. На локално равнище държавното управление на премиера Бенямин Нетаняху се причислява пламенно към друзската общественост, чиито израелски членове са известни, въпреки и от време на време недоволни, съдружници на еврейската страна. Мобилизирането на израелските отбранителни сили (ИДФ), в които доста друзи са служили доблестно, с цел да се опълчи на очевидната брутализация на сирийските друзи, разрешава на Израел да претендира за морално предимство и да показва взаимност с израелските друзи.
В по-общ проект Израел работи, с цел да ограничи евентуалното утежняване на обстановката със сигурността в Сирия. От позиция на Йерусалим има две вероятни пояснения за офанзивите против друзите в Суейда: или причинителите са били свързани със и/или изпратени от Шараа (и президентът показва същинските си джихадистки пристрастия), или централното държавно управление в Дамаск е некомпетентно да утвърди цялостната си власт над страната и не може да му се има доверие като сътрудник. Нито един от сюжетите не разрешава на Израел да остане въздържан.
Израел ще бъде също толкоз внимателен към опитите на други районни играчи - по-специално Турция - да се намесят в театъра на военните дейности. Въпреки известията за преустановяване на огъня, обстановката на място дава обещание да остане напрегната в обозримо бъдеще.
Как би трябвало да подходи Вашингтон към това?
За Вашингтон има огромен залог в постигането на бързо понижаване на напрежението в Южна Сирия. Служители на администрацията на Тръмп работят по телефона, с цел да се опитат да реализират тази цел, само че това ще изисква съгласувани старания.
Рисковете са обилни. Точно когато Съединените щати се надяват да реализират съглашение за преустановяване на огъня и връщане на заложниците, с цел да се придвижат към преустановяване на войната в Газа, е обезпокоително вероятно експлоадиране на напрежението на различен фронт, което би могло да разшири районната неустойчивост.
Решението на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп да анулира глобите против Сирия е инвестиция, целяща да помогне на държавното управление на Шараа да стабилизира страната. Но то не може да съществува по едно и също време с облици на ислямистки бойци, свързани с държавното управление в Дамаск, които убиват и унижават сирийски друзи. Тези подиуми привлякоха вниманието и на Израел, който отговори с дестабилизиращи удари в Дамаск. Опитите на доста друзи да преминат от Израел и Ливан в Сирия, с цел да оказват помощ в отбраната на своите събратя, в допълнение усложняват обстановката. И всяко сходно разделяне и безпорядък основават благоприятни условия за Иран да се опита да се възползва от тях, с цел да възвърне изгубеното си въздействие в Сирия.
Обещанието на Тръмп за облекчение на глобите и последващите дейности от страна на специфичния делегат на Съединени американски щати за Сирия Том Барак дадоха на Съединените щати лост за въздействие върху Шараа. Те би трябвало неотложно да го употребяват, с цел да окажат напън върху Дамаск да обуздае бойците, които ескалират обстановката и нападат друзите.
Други американски сътрудници с въздействие в Дамаск, в това число Турция, Саудитска Арабия и Катар, би трябвало да бъдат привлечени да предадат сходни послания, с цел да стане ясно, че помощта и вложенията, от които Сирия се нуждае, са нужни. Възстановяването ѝ може да бъде заложено на карта.
В същото време Съединените щати би трябвало да упорстват Израел да понижи ударите. Ограничените дейности за отбрана на популацията на друзите и задържане на заплашителни играчи надалеч от сирийско-израелската граница са едно нещо, само че ударите по държавни цели в Дамаск биха могли да доведат до каскадна дестабилизация. Това би провалило същинската опция за подписване на съглашение сред Израел и Сирия в близко бъдеще.
Все още не е ясно дали Сирия може да се стабилизира при режима Шараа, само че Вашингтон би трябвало да подсети на Йерусалим, че неуспехът на този опит усилва риска от обновяване на израелския спор с иранските пълномощници в Сирия, както и риска от по-директни израелско-турски борби.
Как това може да повлияе на вероятността за нормализиране на сирийско-израелските връзки?
Ударите на Израел по щаба на сирийското Министерство на защитата в Дамаск са по едно и също време спънка за продължаващите договаряния за деескалация сред Сирия и Израел и удостоверение на значимостта на сирийско-израелското съглашение за ненападение.
Израелското държавно управление е изправено пред мощен напън от израелската друзска общественост след ескалация сред друзска въоръжена формация в Южна Сирия и сили, свързани със сирийското държавно управление. Правителството също по този начин изпитва напън от израелски чиновници, които са надълбоко скептични към способността на новото сирийско държавно управление да стабилизира страната.
Ударите на Израел по сърцето на сирийското държавно управление са тежък удар върху суверенитета на младото сирийско държавно управление, който ще бъде сложен за ръководство. Ако не се управлява, обстановката може да ескалира в по-голям спор, който в допълнение фрагментира Сирия и окуражава въоръжените групировки и екстремистите. По подигравка на ориста, този сюжет единствено ще изостри заканите за сигурността на Израел.
Въпреки че сирийско-израелското съглашение за нормализиране остава малко евентуално в близко бъдеще, съглашение за ненападение, което да адресира обособени израелски опасения за сигурността и да ограничи израелските военни интервенции в Сирия, остава допустимо. Сирийското държавно управление побърза да разгласи ново преустановяване на огъня с друзите след израелските удари, демонстрирайки интереса си да избегне ескалация с Израел. Осъзнаването на капацитета за съглашение за ненападение ще изисква от израелското държавно управление доста да промени метода си към Сирия към поддръжка на тези, които се стремят към обединяване на страната, а не към нейното фрагментиране.
