Ще се справи ли Ердоган с „Турски” и „Сирийски Кюрдистан?
След като израелската войска е почнала преди дни нощна интервенция в Бейт Джин, покрай Дамаск, и убива 13 сирийци, Шараа, краткотраен президент на Сирия, декларира „ Сирия е на исторически предел, засягащ целия район ”. Допълва, че „ страната е минала рискова точка ”, само че в действителност обстановката е повече от комплицирана. Военни сили на Израел са се пробвали да задържат мъж в провинцията на Дамаск и това е провокирало двучасова пукотевица с локални поданици. В същото време дебатите за федерализация на Сирия зачестяват от доста страни. Шараа ги отхвърля с „ диалозите за федерализация е знак за политическо незнание ”. Имало е демонстрации в Латакия, Хама, Дейр ез-Зор и Кунейра в поддръжка на сирийското единение. Там Анкара има много свои „ лица за въздействие ”. „ Сирийският пейзаж е единно цяло ” декларира Шараа и акцентира, че е „ невероятно крайбрежната зона да бъде изолирана от останалата част на страната и да има лична власт ”. Според него това е „ предпочитан район за Дамаск, тъй като „ служи като вход към световни и районни търговски пътища ”. А там са и двете военни съветски бази в Сирия, за които този „ вход ” също е значителен. Те, според съглашение сред Москва и Дамаск, остават и дори уголемяват активността си. Руски военни сили стоят сред военните сили на Израел и Турция на територията на Сирия като поръчител, че няма да се стигне до директни конфликти.
Не е мъчно да се разбере за какво погледите на Анкара във външен проект са ориентирани на този стадий с преимущество към Сирия. Доктрината за външна политика и национална сигурност повелява да се търси нов баланс от фрагментираната конструкция, зародила след Асад в Сирия. Особено откакто е известна решаващата роля на Турция за премахване на Асад от власт в Дамаск. Но какъв брой авторитетна може да е Анкара без канали за връзка с кюрдското придвижване в бъдещето на Сирия? Което „ придвижване ” продължава да упорства за федерализация на Сирия т.е. автономност за териториите, които се ръководят и управляват независимо от сирийските кюрди. Те пък са директно свързани с турските кюрди посредством ПКК. Това е повода и за слагането още веднъж на масата за договаряния в Турция на тъй наречените кюрдски въпрос и то посредством развой „ Турция без гнет ”. Действа се интензивно за консолидиране на последователите на ПКК, след съглашения на държавно равнище, в турския публичен живот. Под надзор, несъмнено, и с доста условности, и доста играчи във вътрешен проект. Включително и с нови партийни дейности и изяви. След години на сатанизиране на кюрдите в Турция и многочислени терористични акции и въоръжен напън на турски военни сили, това в действителност е комплициран развой. Времето обаче постанова бързи решения. Един самостоятелен район на кюрди в Сирия е „ дамоклев меч ” за Анкара. Известно е, че практиката на ръководещата ПСР /партия на справедливостта и развитието/ е „ рецесиите в Турция да не се вземат решение, а да се ръководят ”, както настояват съществени анализатори в страната на Ердоган. Решения се оферират единствено когато е належащо и то просто като техника. В случая предлагането на кротичък развой по решаването на „ кюрдския въпрос ” е по-скоро застрахователна лавица, което да подсигурява резистентност на ръководещите, а не обезпечаване на обществен мир. Така се държат „ юздите в свои ръце ”, с цел да се управляват предстоящи или хипотетични събития. Кюрдите в Сирия и Турция са скачени съдове, несъмнено. Казват, че 2 хил бойци от ПКК са се влели в организациите на сирийските кюрди.
Именно това е повода водачът на дясната ПНД /партия на националистическото действие/, Девлет Бахчели, да инициира нормализация на връзките сред формалната власт и представители на ПКК и то откакто години бе главно острие против активността на турските кюрди. Бахчели е съдружен сътрудник на Ердоган и неговата ПСР. Явно е преценено, че е подобаващ да извърши ролята на медиатор за решение на „ въпроса Имралъ ”. В Имралъ се намира в затвор към този момент повече от 20 години Йоджелан, типичен водач на ПКК. Ердоган остава „ в мъгла ” като ръководи процеса зад кулисите, без да има видимост, а Бахчели е с ходовете към турските кюрди. Ако се получи „ обществен потрес ”, тежестта ще е към ПНД с водача Бахчели. Може да има потрес, тъй като доста години отрицателните настроения към турските кюрди са публично провеждана турска политика. Заради терористичните акции. Убити са повече от 40 хил от двете страни на барикадата, само че много повече измежду тях са кюрди. Тази политика е споделяна от съвсем всички партии в Турция. Днес се постанова „ превръщане на палачинката ” поради процеси и в прилежаща Сирия. Тези процеси по традиция Ердоган счита да ръководи и споделят, че деликатно още веднъж е пресметнал „ персоналната полза от всеки ход ”. Бахчели предлага връзка с Йоджелан, посредничи за посещаване в Имралъ на представители на прокюрдската партия, парламентарно показана, ДПН /демократична партия на народите/, предлага освобождение на Йоджелан и право да приказва в Меджлиса /парламента/ откакто се откри в Анкара и така нататък След обезпечаване на писмо от Йоджелан за нормализация на връзките, слагане на оръжието и кротичък преход към консолидиране в турското общество и политика. И това откакто години наред турските кюрди са казвали, че „ ние спим върху калашниците си ”. Сега от Йоджелан се приказва за „ демократична промяна и равноправно поданство в границите на Турция ”. За желанието да се резервира ролята на кюрдската конструкция в границите на договореност в Сирия не се приказва намерено. Но е реалност, че интернационалните линии и вътрешните си въздействат взаимно. И тук ролята на прокюрдската ДПН е сложна, тъй като би трябвало да поддържа мост сред кюрдските сили и турската съпротива, към която несъмнено пренадлежи и в същото време да ръководи вътрешния баланс на процеса.Може да се планува, че ПСР ще се постарае да се появи раздор сред традициите на ДПН, която е насочена към тъй наречените леви сили в опозицията на Ердоган и „ кюрдската десница ”, насочена към консервативни и националистически идеологии т.е. отворена към съглашения с Ердоган. Ще потрябва при избори, когато и да са. Но има и различен прочит: в случай че „ кюрдската десница ”, както я назовават в Анкара, стане „ център на тежестта ” т.е. усили въздействието си измежду кюрдите, това ще измести тежестта и салдото в кюрдската политика освен в Турция, само че и в Сирия и Ирак.
Интересни са реакциите в тази посока на опозиицонните партии в Турция. Опозиционната НРП /народнорепубликанска партия, кемалисти/ съумя на локалните избори през 2024г, тъй като, най-много в Истанбул, бе в непряко съдействие с ДПН т.е. с турските кюрди. Йоджелан очевидно е наясно, че без НРП не може да се получи триумф в процеса за нормализация на връзките сред ръководещи и турските кюрди с техните представители.Социална легитимност без най-малко безмълвно единодушие на НРП няма по какъв начин да се получи. Така че НРП би трябвало да взе участие в този развой „ слагане на оръжията ” и това ще се поддържа от ръководещите. НРП може да избере да поддържа непрекъснат контакт с ДПН, да лимитира ръководещите да не обсебят процеса в жанр „ ние сме миротворците ” и това не е лесна задача. Засега НРП не се е появила в Имралъ при Йоджелан. Трудно е като 40 години си упорствал с националистически привкус да отстояваш избрани политики към кюрдите със стъпка една напред, две обратно.Често пъти с неверни решения, само че през днешния ден духът на времето е различен. Лидерът на НРП, Йоргур Йозел, е внимателен и си мери думите, с цел да си подсигурява, че решенията ще следват развой на демократизация на страната и съблюдаване на законите. Убеден е, че без НРП няма по какъв начин да се получи законово решение и обществена легитимация на турските кюрди като равнопоставни участвици в политическия живот.Да не се разреши на управлаващата ПСР да манипулира процеса единствено в своя изгода. Йоджелан не се оспорва като водач на кюрдите и ще се отстоява позиция за стабилен и дълготраен завършек на тъй наречените „ кюрдски въпрос ”.
Дали ще има в действителност „ довиждане на оръжията ” е мъчно да се предвижда. Кюрдският въпрос е най-малко от 50 години на терен. Донесъл е доста премеждия и неосъществени фантазии за лична страна или най-малко автономност. Използван е от външни сили за напън и въздействие, освен в Турция. В взаимозависимост от ползи и стратегически цели. Илюзиите, че интервал без оръжия ще значи автоматизирано мир несъмнено не трябва да се одобряват насериозно. Без оръжия, само че с неуреден кюрски въпрос също е алтернатива. Анкара цели тези процеси да послужат за засилени позиции в Сирия, а какво ще се получи в Турция е въпрос на бъдеще. А дали ще има сили за „ Турски ” или „ Сирийски ” Кюрдистан също е въпрос на бъдеще и игра на огромните геополитически играчи.
