Александър Стоянов: Убийството на българското образование
Според остарялата максима, общото сред мухата и министъра е, че се убиват с вестник. За страдание, в България с вестници се убиват единствено мухите, само че не и министрите. За сметка на това, министър Красимир Вълчев се е заел да убие личния си сектор - образованието. В негова отбрана би трябвало да отбележим, че това не е ново събитие - Вълчев извърши първото нападение през 2016 година, когато екипът му инициира въвеждането на настоящия сега Закон за образованието, който сега същият този министър се е заел да реформира, смятайки го, очевидно, за несъответстващ (!?)
Това разяснява във " Facebook " Александър Стоянов.
Кои са главните промени, които се обмислят все още?
- Завишаване на таксите за студенти за " обучаване на по-малко, само че по-качествени " фрагменти.
- Промяна в изпитния формат след седми клас, с включване на задания по география, история, химия и физика в изпитите по български език и математика (!?)
- Придобиване на тапия за главно обучение в 8, а не в 7 клас
- Увеличаване на часовете по точни науки в гимназиален стадий и продължаването им като наложителни дисциплини до 12 клас
- Утежняване на процеса по препоръка на учителите с въвеждане на годишни атестации
- Ежегодно оценяване на работата на шефовете
- Подмяна на образователните стратегии и пренаписване на базовите условия (все още не е обяснено в каква посока)
- Въвеждане на предмет Вероучение в образователната стратегия
- Разделяне на учебниците на части, с цел да са по-леки за учениците.
- Увеличение на учителските заплати с 15%
Някои от тези хрумвания може и да ви звучат добре, само че е хубаво да се вникне в смисъла им и в действителната опция за тяхното използване. Да стартираме поред:
- Студентските такси - Университетите са институции, които би трябвало да дават висше, а не всеобщо обучение. До тук добре, НО в България финансирането на стратегиите е директно обвързвано с броя на студентите в тях. При настоящата система, колкото повече студенти влязат и завършат, толкоз повече пари взима университета. Това значи, че преподавателите се предизвикват да го карат безгрижно, да не късат бакалаври и да се пробват да ухажват магистри, с цел да си изпълнят стратегиите. Същевременно, в доста от специалностите се преподава по морално остарели образователни стратегии. Преподавателите във ВУЗ-овете ни са пословично мързеливи, минава се постоянно по най-тънката линия на противодействие, работата се трансферира на гърба на асистенти, които се наемат не по качества, а по смирение. Вместо да се търси първо възстановяване на услугата, на първо време се заговаря за взимане на повече пари от клиента - неуместна мярка в миг, в който българските студенти всеобщо бягат в чужбина.
- Промяна в изпитния формат - През далечната към този момент 2000/2001 образователна година, моят набор имаше " удоволствието " да е единствения, на който се даде изпит по всички дисциплини учени в 7 клас, под формата на тест. Резултатите от изпита бяха толкоз кошмарни, че още за идващия випуск изпитът бе сменен с два - по български и математика. Явно Вълчев е не запомнил оня горчив урок от зората на XXI век. Резултатът и идната година ще е същия призрачен сън. Задачите, които са основани да правят оценка умения на 13 годишни деца по 2-3 предмета по едно и също време просто не съществуват. Това е една ужасна фантазия, която ще обрече хиляди младежи на ментален срив и на замиране и на без това западащото им предпочитание да се образоват. Ефектът върху последващата претендент гимназиална акция ще е пагубен.
- Придобиване на главно обучение в 8 клас - Идеята не е по никакъв начин неприятна - децата на 14/15 са надалеч по-способни да вземат осведомено решение за своето бъдещо кандидатстване. Къде е белята? В сегашния формат на гимназиите, елитните езикови гимназии употребяват 8 клас като предварителен за своите новобранци. Ако смяната се вкара, тази подготвителна година ще отпадне, което ще значи, че в предходните години децата би трябвало много по-истински да са учили съответния език, за който считат да аплайват. Алтернативата е да се актуализира програмата на самите езикови учебни заведения и да се преразгледат задачите за реализиране на съответното езиково равнище в 12 клас. При всяко състояние някои от най-богатите и авторитетни учебни заведения ще употребяват своето лоби в образованието, с цел да спрат тази промяна.
- Увеличаване на часовете по точни науки - По някаква неразбираема за мен причина, в МОН считат че ученето на повече математика е панацея за решение на проблемите с равнището на познание у нас. Това просто не е по този начин. Математиката, сама по себе си, не може да избави неналичието на сериозно мислене, която се обезпечава и от проучването на филантропични науки, чийто хорариум в този момент понижава за сметка на точните. Същевременно, налагането на идентичен хорариум за всички учебни заведения, води до тяхното уеднаквяване и обезличаване. Идеята цялата страна да създава идентични възпитаници датира още от закона от 2016 година Сегашните промени я циментират, унищожавайки опцията за битие на профилирани учебни заведения по история, изкуства, езици и така нататък Струва си да си зададем въпроса с какво проучването на химия в 12 клас ще помогне на един предстоящ художник, археолог или юрист?
- Ежегодно атестиране на учители и шефове - концепцията надзор над учителите от централизирания МОН може да ви звучи добре, само че не е. Това значи очистване на автономията на учебните заведения, преобразяване на учителите в марионетки на държавните инспектори и опция за пробутване на всевъзможни разпореждания и идеологии " от горната страна ", което лишава учениците и преподавателите от техните свободи. Мониторингът на учителите би трябвало да се реализира от шефовете и заместител шефовете, а не посредством превръщането на МОН в инквизиция. Самият развой на инспекция ще остане, както и до в този момент, про форма преброяване на точки и извършени образования, без особена практическа стойност. Контролът над шефовете звучи като много по-добра концепция. Бедата там е, че политиките, нужни за съответно ръководство на обещано учебно заведение, нормално лишават повече от година за реализация - това значи, че всевъзможни качествени промени няма да бъдат засечени от съответния одит. Вместо това шефовете ще се хвърлят да строят " потьомкинови селища ", с цел да може да потвърдят пред началството, че са свършили съответна работа.
- Нови стратегии. Ново Вероучение - въведените през 2016 година образователни стратегии потвърдиха своята цялостна неефективност. Това се вижда ясно в резултатите от интернационалните изследвания PISA и ISSN, както и от непрекъснато падащия годишен триумф на матурите, макар непрекъснатото занижаване на тяхната акуратност. Новите хрумвания на Вълчев де факто не трансформират тази наклонност, а единствено я задълбочават. Макар и да не са финализирани, новите стратегии съставляват просто едно тривиално пренареждане на старите, без действително, качествено изменение и разрешаване на очевадните проблеми в образованието. Въвеждането на манипулирано от про-руската БПЦ Вероучение е просто черешката на тортата за очистване на всякаква опция за модернизиране на образованието. Тя нарушава конституцията, връща просветителната мисъл с век обратно и пречи за естественото развиване на актуалното общество в посока на схващане и приемливост към вярата на останалите. Налагането на православието като наложителен детайл от българската просвета е рисково за националната ни еднаквост и способността на народа ни да се приспособява към изменящата се реалност на световните, обществени процеси. Същевременно, вместо да се мисли за консолидиране на високите технологии, ограмотяване на учителите за изгода на AI и приобщаването на учениците посредством смарт телефоните, МОН се чуди по какъв начин да забрани и изхвърли цялата технология от класната стая.
- Безплатни учебници на части - още с въвеждането на безвъзмездни учебници от 1 до 12 клас по концепция на Политическа партия, нещата потеглиха на зле. Първо е значимо да разберем, че безвъзмездни учебници няма. В момента, учебниците се заплащат напълно от нашите налози, а изборът им зависи от лобитата на издателствата в дадени учебни заведения. Родителите нямат право да реагират по никакъв метод, тъй като " безплатността " на учебниците значи, че страната е поела напълно грижата за тях и надлежно фамилиите заплащат учебниците с налозите си, само че нямат думата за това какво в действителност се случва с тези учебници. Колко бройки ще се бракуват? Как става подмяната? Колко се поръчват и какъв брой се заплащат? Всички тези въпроси остават без очевиден за обществото отговор. Гарантирано е, че към този момент са почнали злоупотреби и далавери. Крайният победител са две-три издателства, които преобладават пазара на учебници и живеят от държавни поръчки. Сега Вълчев предлага нов бонус - всеки учебник да се раздели на няколко елементи. Идеята е те да са по-леки за носене. Чудесно, само че всеки обособен том коства пари. Сборната цена на две-три томчета учебник е доста по-висока от цената на единична численост. Разликата няма да я усетим непосредствено - нали страната заплаща. Но страната, това сме ние. С новата скица още повече от налозите ни ще потекат към издателствата, освен това много безотчетно и непрозрачно.
- Учителските заплати - Темата остава все по този начин болна за обществото, което хем желае децата му да са високо образовани, хем се чуди за какво учителите вземат по 2000 лв. заплата. Сега, с приемане на еврото, доста ясно ще се види какъв брой несъответстващо ниски са заплатите на учителите. При междинна работна заплата у нас от 1300 евро, учителите ще получават по 1000. Това е под междинната заплата за страни като Сърбия (1287€), Босна (1263€) и Черна гора (1205€). Ясно е, че учителите не са добре платени на никое място на фона на лъскавите специалности, само че въпреки всичко, с цел да се стимулират младите, високообразовани фрагменти да влязат в образованието, страната несъмнено би трябвало да постави повече грижи. Ето една параленост с данни от 2022/23, която ясно демонстрира защо става дума. Както е видно, с 15% промяна доближаваме към 12 000 евро годишен приход, което ни качва над " икономическия колос " Черна гора. Разбира се, заплатите в посочените тук страни също са се изменили за последните 2 години, което подсказва, че даже с нарастването, България резервира нежеланата си позиция. Съвсем естествено, опитните и положителни фрагменти ще се пренасочват в други поприща, а учебните заведения ще останат за идеалистите и за тези, които не са намерили друга реализация.
* * *
Както стана ясно, посочените промени, въпреки и да звучат добре на хартия, е доста по-вероятно да се окажат не панацея, а отрова за българското обучение. Резултатът от всичко това ще е един единствен - цялостен колапс на образователния развой в България, обезличаване на учебните заведения, загробване на потомство възпитаници посредством несъответстващо преподаване и свръх консервативна реакция към модерните трендове в осведомителните технологии, а също по този начин и тласък на учениците да се преориентират от държавни към частни учебни заведения и от български към задгранични университети. С по този начин заложената линия, след 10 години образованието у нас ще е на равнището на приблизително развита африканска страна...ако имаме шанс.
