Скачените съдове в Близкия Изток
Според изявления в израелската преса животът на Шараа, краткотрайно подложен за президент на Сирия, е бил избавен от турски разузнавачи. Имало 3 обособени опита за нападение против него.Предотвратени са от интервенция на турското разузнаване, което се грижи за защитата на Шараа. Тази функционалност на турците била „ трансферирана като отговорност ” от Съединени американски щати на Анкара. Самите опити за нападение са почнали след кланетата, осъществени, както се твърди, от ислямистките милиции, свързани с Шараа. В западната част на Сирия. Информацията е на израелския вестник „ Йедиот Ахронот ”, който твърди, че опитите за покушения са свързани с избиването на хиляди алауити, множеството цивилни, в Латакия, Тарсус и Хама. Обещанията за „ санкции за участниците в кланетата ” и до този миг не са изпълнени.
Всъщност какво става в Сирия? През юли се следят сериозни развития, както във връзка с военни конфликти, по този начин и на дипломатически контакти. Докато Шараа от Дамаск продължава да се съпротивлява на настояванията на подкрепяните от Вашингтон военни организации на сирийските кюрди, PYD / SDF, напрежението в страната ескалира. Християнска църква в Дамаск бе нападната и има десетки убити, избухнаха конфликти сред арабски племена и сирийските кюрди в Дейл ез-Зор. След кървавите набези над алауитите и християните в крайбрежната зона по Средиземно море в Латакия, където последва и интервенция на Израел, напрежение избухна и в Сувейда. Там друзите, по-голямата част подкрепяни от Тел Авив, са се сблъскали с ислямистки арабски племена, които са получили поддръжка от сирийската войска на Дамаск. Според Анкара присъединяване на Израел в тези военни спорове е било „ удивително ”. Сградата на Генерален щаб на армията в Дамаск е била ударена от израелски самолети. Както и държавната постройка. Многобройни военни позиции са били нападнати, което е довело до гибелта на хиляди бойци и цивилни. Оказва се, че съпротивата против ръководещите в Дамаск се усилва. Голяма част от ислямистките арабски групировки, към този момент наричани племена, не одобряват управлениета на Шараа и настояват, че е нелигитимно.
И на този декор Съединени американски щати форсират дипломатически старания като усилват натиска върху Дамаск, с цел да го принудят да договаря с Израел и сирийските кюрди. Инициира се министерска среща в Париж сред страните с посредничеството на Том Барак, дипломат на Вашингтон в Анкара. Твърдят, че е водещ специалист по Близкия изток. Израел е показан от министър по стратегическите въпроси, Рон Дермър, а Сирия - от външния министър Асад Шайбани. Разликата е, че представителите на сирийските кюрди, PYD / SDF, са трансформирали тона си.Дори след подписването под напън на Вашингтон съглашение с армията на Дамаск да се съобщи оръжието на сирийските кюрди и те да се влеят в сирийската войска, Мазлум Абди, водач на сирийските кюрди, отхвърля да сложат оръжие. Така, както турските кюрди години наред споделяха, че „ ние си спим с калашниците ”. Мотивите на сирийските кюрди са, че военните дейности в Сувейда са показателни за обстановката на неустановеност в Сирия. Няма гаранции за осъществяване на поети задължения от страна на Шараа. Напротив - мнението е, че е участник в стълкновенията за почистване на малцинствата, които се съпротивляват на наложеното му ръководство в Дамаск. Сирийските кюрди упорстват за „ конституционна корекция, признаваща специфичния им статут ”. А този статут не е нищо друго с изключение на независимо самостоятелно ръководство в териториите, които се обитават от кюрдите. За смут на Анкара, която се намеси директно в Сирия точно за освен да причисли територии, принадлежали в миналото на Османската империя, само че и да предотврати суверенна автономност на сирийските кюрди като начален стадий от основаване на кюрдска страна. Някога, само че не в този момент, както се пее у нас. Стъпка по стъпка, само че към този момент отчетлива. Том Барак към този момент 2 пъти се среща с Абди в Аман и се твърди, че „ срещите са позитивни ”. Ще продължат. Шараа обаче отхвърля да седне на една маса с Абди на тези срещи. Последваха конфликтите в Сувейда. Разоръжаването на сирийските кюрди, което е една от тъй наречените червени линии на Анкара и Дамаск, се оказа несполучливо. Целта на срещата в Париж за реализиране на мир в Сирия също не бе сполучлива.Преговорите са оповестени като „ крах ”. Дамаск на Шараа „ се е върнал без да реализира съглашение ”.Сирийските кюрди си желаят самостоятелно ръководство. И опазване на оръжията си.
Официално Дамаск твърди, че „ Сирия няма да одобри никаква опасност или предварителни условия. Никоя въоръжена конструкция, с изключение на страната, няма легитимност ”. Настоява се, че „ всеки апел за самостоятелна еднаквост нарушава правилото на поданството ”. Казва се, че „ трайно решение може да се реализира посредством разговор, учреден на суверенитета и териториалната целокупност на Сирия, без външни планове ”, само че незабавно се желае военна поддръжка от Турция.Целта била „ повишение отбранителния потенциал на страната и водене на ефикасна битка против ислямистки групировки като „ Ислямска страна ”. Без да се загатва, че управниците в Дамаск са чеда навръх ислямистки групировки и заемането на властта в Дамаск е директно обвързвано с дейната военна и на спецслужбите роля на Турция. А „ желаната турска поддръжка ” била за „ военно консултиране и поддръжка за образование на бойци ”.Така, както Турция прави в Либия и Сомалия със основаване на образователни центрове т.е. военни бази. Казват,че било в съгласие със Съединени американски щати.
Foreign Policy написа, че „ налагащият се проект на Тръмп за облаги измежду всички може да преодолее напрежението сред Турция и Израел в Сирия ”. Защото е реалност, че Анкара и Тел Авив са в конфликт на територията на някогашната страна на Асад. Тръмп бил предложил петточков проект за разрешаване на напрежението сред Турция и Израел в Сирия. Механизмите са, както нормално, напън и бизнес хрумвания върху водачите на двете страни. Изводът на списанието е, че „ след Асад Сирия е към момента източник на неустойчивост ” и проектът на Тръмп бил на правилото ”или приемете, или забравете ”. Обхващал Израел, Турция, Сирия и страните от Персийския залив.Но не се крие, че „ рецесията сред Турция и Израел е с размери, които не могат да бъдат пренебрегнати ”. Казва се, че „ разширението на въздействието на Турция в Сирия пречи на плановете за кюрдска автономност и обезпечава трайно въздействие в сърцето на Леванта ”. Съвсем в унисон с упоритостите на Ердоган за позициониране на Турция като водеща ислямска страна в района. Но това опонира на визията на Израел за районна сигурност. Турция е оповестена за „ вражеска страна ”, а поддръжката на Ердоган за Хамас и военното наличие на Анкара в Северна Сирия се дефинира от Тел Авив за повече от опасност. Тръмп декларира, че „ Сирия не е война на Америка ”, само че това „ не значи, че Съединени американски щати няма да играят никаква роля ”. Ердоган изпитвал „ почитание към Тръмп ”, а Нетаняху говорел за „ персонален дълг към Тръмп ”.
Планът на Тръмп предвиждал евакуиране на Турция от Сирия, неспособност за създаване на непрекъснати военни бази на сирийска територия и изтеглянето на Анкара от Африн да бъде в границите на 12 месеца. Израел ще се изтегли от оповестената от него буферна зона в границите на 6 месеца. Районът ще се управлява по съглашение на Дамаск и комисия в състав Съединени американски щати, Израел и Сирия.Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ ще дават финансова помощ за възобновяване на сирийската стопанска система. Турски компании ще са водещи във възобновяване на инфраструктурата на страната.Санкциите на Съединени американски щати ще останат в действие, до момента в който има убеденост,че Дамаск съблюдава изискванията. Говори се за преобразяване на Сирия като мост сред Европа, Персийския залив и Анадола. Защото „ такава е актуалната обстановка в света ”. Планът бил само вероятния в обстановка на конфликтни ползи. Анкара обаче счита, че страховете „ Сирия се разпада са основателни ”.
Де-факто в Сирия се образуват самостоятелни райони. След събитията в Сувейда Израел и Сирия са постигнали съглашение, което съгласно Турция допуска делене на Сирия. Дамаск се отдръпва напълно от Сувейда, където популацията е най-вече от друзи. Това си е самостоятелен регион. Сирийските кюрди упорстват за своя автономност в Североизточна Сирия, а сред двата региона се планува свързване посредством кулоар и то освен за доставки на артикули и оръжия от Израел.Турция е срещу и блокира сходни планове. Настоява за териториална целокупност на Сирия и по всевъзможен метод поддържа Шараа, за който на Запад се твърди, че „ доверието в него е разтърсено ”. Не съумява да сплоти сирийските жители т.е. малцинствата в страната. Арабските ислямистки групировки оспорват властта му, а армията му се намесва във военните конфликти и източна материалните активи на тези, които са били в обкръжението на Асад. Любопитно е за какво касационен съд в Париж тъкмо в този миг анулира заповед за арест на Асад за „ осъществени химически офанзиви през 2013г ”. И то когато Макрон в телефонен диалог с Шараа упорства за разговор на локално равнище, да се разреди напрежението и да се зачитат правата на всички жители на Сирия. Франция се надява да е състезател в района, само че самодейността е в ръцете на Вашингтон. Затова и Шараа афишира, че през септемри ще провежда избори за законна власт, ще даде в уголемен състав на Народното събрание места и за друзи, и за алауити, и за християни, и за кюрдите. Каква е разликата от ръководството при Асад? Е, американците били умъртвили водач на „ Ислямска страна ” с двамата му синове в Сирия. Пак още веднъж? Чака се отговор от Анкара. Събитията очевидно предстоят. На ръка разстояние са от Газа. Страните в района са скачени съдове, а играчите мъчно се съгласуват. Факт.
