Либералните ценности са изконните християнски ценности
Автор Георги Лозанов:
Проф. Градев, кои са християнските полезности и до каква степен са канонично избрани?
Проф. Владимир Градев: Думата канон означавала в началото тръстиковата пръчка, към която се е навивал папирусът и след това е добила смисъла на предписание, норма. Канон са приетите за Свещено писание текстове. В Новия завет се съдържа великата истина, на която учи християнството: Бог е обич. От нея произтичат и двете достоверно християнски полезности: да обичаш Бога и да обичаш близък като себе си, не тъй като и двамата сте за обичане, а тъй като Бог ни е обикнал такива, каквито сме - неверни, горделиви, малодушни и така нататък Ближният е всеки различен човек, с който влизаме в отношение – прочут и чужд, собствен и непознат, другар и даже зложелател, тъй като всички хора сме равни пред Бога и Той ни обича всички по идентичен метод. Върху равенството на всички хора пред Бога се построяват всички останали полезности и достижения на християнската цивилизация, а исторически това води последователно и до равните права на всички хора, точно тъй като са равни пред Бога. Това е великата ценностна традиция на християнската цивилизация.
" Традицията е живата религия на мъртвите "
Доколко християнските полезности съответстват с така наречените обичайни полезности и има ли съображение съветската агитация да вижда опасност в днешното западно общество?
Проф. Владимир Градев: Традиция е историческата поредност сред минало и настояще, тяхното органично развиване, при което всяко потомство съзрява с помощта на предшествалите го. Накратко, традицията е живата религия на мъртвите и не трябва да се бърка с традиционализма, който е мъртвата религия на живите. В днешна Русия ясно и отчетливо става дума само за агитация на традиционализма, агитация, която тръби, че всичко – и войната в Украйна даже – се прави в името на обичайните полезности и в същия този дух се анулира законът срещу домашното принуждение, което ръководещите очевидно схващат като обичайната полезност на съветското общество. Вместо да се вземат решение действителните проблеми на съветското общество, е надалеч по-лесно да се задейства пропагандата против демократичните полезности на Запада, който назовават декадентен, така както руската агитация громеше преди време рок-енд-рола, кока-колата и частната благосъстоятелност. Властта в Кремъл инструментализира през днешния ден православието, като го трансформира в национална идеология, така както руската власт използваше преди марксизма: да, наличието е друго, само че формата и задачите на индоктринирането остават същите. А демократичните полезности са в действителност изконните християнски полезности, тъй като точно в тяхната основа е християнската концепция за равенството на всички хора посред им, защото са равни пред Бога.
Защита на обичайните полезности ли са глобите, които Доналд Тръмп предприе против университетите и благотворителни организации като USAID или World Vision International?
Проф. Владимир Градев: Университетите са съставка от християнската цивилизация. Те пораждат в " остарялата Европа " шест века преди основаването на Съединени американски щати като самостоятелни институции на знанието, каквито са и до през днешния ден в демократичния свят. Именно тази самостоятелност е тяхната обичайната полезност и мощ и на нея протяга ръка в този момент американското държавно управление. Основният предлог е, че университети като Харвард сякаш толерирали антисемитизма. Същевременно Тръмп и неговите доближени, изключително вицепрезидентът Ванс, интензивно поддържат крайнодесни партии в Европа, в които антисемитизмът е идеология и процедура. През цялото време Тръмп тръби, че съществена полезност за него е свободата на словото, а в този момент неговата администрация изисква от кандидатстващите за виза задгранични студенти да дадат достъп до своите профили в обществените мрежи и като главен претекст за отвод се показва съществуването на сериозни мнения за Тръмп в тях. Това, дружно със закриването на благотворителните организации, което отбелязвате, както и със закриването на радио " Гласът на Америка ", нанася голяма щета на първо място на самата Америка, която сама хвърля в калта ореола, който я правеше неповторима и в действителност велика.
" Обичай Бога и близък " е годно и през днешния ден
Десетте Божи заповеди принадлежат ли към християнските полезности и в каква степен са годни за актуалния човек?
Проф. Владимир Градев: Да, те резервират своята годност като християнството ги преглежда в светлината на " Обичай Бога и близък ". Затова и свети Августин може да възкликне: " Обичай и прави, каквото искаш ". Ако обичаш същински Бога, ще обичаш и близък и във всичко, което правиш, ще те води тази обич, в случай че ли не, тогава си заменил същинската обич поради лъжливата обич към земните богатства.
След като съветската инвазия в Украйна явно нарушава шестата заповед – Не убивай, а корупцията осмата – Не кради, не е ли належащо църквата да взима отношение?
Проф. Владимир Градев: Разбира се, че е належащо, само че Руската православна черква легитимира и благославя войната, а пък Българската патриаршия през днешния ден, вместо да покаже " по сестрински ", както е длъжна, на Руската патриаршия, че извращава Христовото обучение и е станала слугиня на княза на този свят, се държи като нейна слугиня. Не съм чул и не ми е известно патриархът или някой от Светия синод да е приказвал съответно за корупцията или за язвите в правосъдна система и по този начин те стават, уви, традиция и норма за нашето общество.
Църквата интересува ли се от " произхода на парите " и може ли да приема щедростта на убийци и крадци или на власт, която ги покровителства?
Проф. Владимир Градев: Безспорно, църквата би трябвало да се интересува от това и да не приема такива дарения. Но тя освен очевидно се води от остарелия езически принцип, че парите " не миришат ", само че и възхвалява като благодетели мафиоти и корумпирани политици, прави ги архонти и така нататък
Помощта, която страната дава за строителство и реституция на църкви, покачва ли демократичното ѝ качество? Имате ли усещане, че доближаването на страната с църквата е по-типично за диктатурите, в сравнение с за демокрациите?
Проф. Владимир Градев: Църквата е отделена от страната, само че това не значи, че сред тях не би трябвало да има разговор и съдействие. Проблемът поражда, когато отношението сред страната и църквата се сведе до друго езическо предписание: Давам ти, с цел да ми дадеш, финансирам те, с цел да ме легитимираш, благославяш, възхваляваш.
Може да учим децата на добродетели. Въпросът е на какви.
Могат ли да се преподават добродетели в учебно заведение и какво изобщо може да включва плануваният от МОН предмет " Добродетели и религии "?
Проф. Владимир Градев: Да, могат. Въпросът е по какъв начин и с какъв действителен резултат. Ние с Вас бяхме непрекъснато възпитавани от детската градина до университетската пейка в комунистическите добродетели, водещ измежду които беше атеизмът. Това не ни направи нито атеисти, нито строители на светлото бъдеще, в противен случай. Единственият резултат беше, че ни извърши с омерзение и нетърпимост към комунистическата система. Сега основният въпрос е да не се получи същият резултат, което е прекомерно евентуално като виждам кой и по какъв начин подхожда към тематиката. Затова споделих по време на работна среща с министъра на образованието, че не би трябвало да забравяме, че " Ад ", където са разказани всички пороци и грехове, е най-интересната част от " Божествената комедия " на Данте и не трябва да подценяваме учениците, които, изключително в юношеската възраст, мислят, търсят, постоянно се бунтуват. Отбелязах също, че християнско образование се дава в фамилията и църквата, че то има смисъл единствено като част от църковния живот и е неделимо от молитвата, приемането на тайнствата, присъединяване в богослуженията и прочие Задача на църквата е да вкарва и възпитава в християнството и в случай че трансферира това свое главно звание на страната, тя трансформира християнството в политическа вяра или идеология, както става през днешния ден в Русия. Децата в учебно заведение биха могли да бъдат учени на добродетелите, само че не, че не би трябвало да лъжат, крадат и прочие, тъй като дядо Бог ги гледа и ще ги накаже, както общо взето го показват " промоутърите " на тематиката. Това ще има негативния резултат, за който приказвах. Вярвам обаче, че резултатът може да бъде и различен, в случай че се изходи и тук от главната полезност на християнството: " Обичай близък като себе си " и децата бъдат възпитавани в дух на другарство посред им, на състрадание и грижа към по-слабите, възрастните, инвалидите, в обич към всяко живо създание – цветя и дървета, птички и животни, в грижа за природата и средата, в която живеят. Като това става не с морализиращи ги уроци, а с игри за по-малките, практики и полемики за по-големите. Само по този начин предметът " Религия и добродетели " би могъл да е от изгода за учениците, пък и за цялото общество.
Вие сте от Варна – какви бяха настроенията в града директно след арестуването на кмета? И за какво, съгласно Вас, то беше в толкоз демонстративно нарушаване на човешки права?
Проф. Владимир Градев: Преди месец кметът Благомир Коцев пръв реагира на гибелта, в резултат на недодялан полицейски арест, на Явор Георгиев с думите: " Той потърси помощ, а откри края си ". Тогава хиляди млади варненци излязоха на спонтанни митинги, в които се включи и кметът. Бруталният арест на Коцев беше даже още по-отвратителен, тъй като нескопосано бе представян като легален, като обосновано може да се допусна само, че ние, данъкоплатците, ще би трябвало още веднъж да плащаме, когато България бъде за следващ наказана от Европейския съд за нарушение на съществени човешки права. Но спонтанни реакции против протичащото се безсрамие нямаше. Протестите се провеждат от политическите поддръжници на кмета като в тях се включват и възмутени жители. (бел.ред.: изявлението е правено преди снощните митинги в София, Варна и други градове) Общото въодушевление в града може да го изрази картината на Брьогел " Падането на Икар ". Някак естествено идва асоциацията сред участта на младия кмет, дръзнал да разгражда системата на корупция и зависимости, ръководеща от години града, и тази на дръзналия да полети високо в небето юноша. В картината залезът красиво озарява залива, всичко е очарователно, с изключение на няколко пръски в морето, разплискани от падналия Икар, чиито крайници се подават още над водата. А рибарят пред него остава концентриран в своя лов на риба и другите хора не престават умерено да се занимават с делата си, незабелязващи или нехаещи за протичащото се край тях.
Проф. Владимир Градев е мъдрец, културолог, теоретик на религията, дипломат на България при Светия трон във Ватикана от 2001 до 2006.
