Такси за висше образование: в София или по-добре в Мюнхен?
Коментар на Емилия Милчева:
При годишна такса за “инженерна физика ” от 26 690 лв. (13 640 евро), един студент или претендент за второ висше ще намерения дали да запише платено образование в Софийския университет или да отиде в Техническия университет в Мюнхен, който е в топ 50 в света и се заплащат единствено административни такси от порядъка на стотина евро.
Година по-рано таксата за платено образование в “инженерна физика ” е била 9562 лв. (4889 евро).
Статистически погледнато…
Рязкото покачване от 50 до 200% на таксите за студенти платено образование месец преди да стартира записването за академичната 2025/2026 година провокира митинги поради размера им и едностранното налагане, без да е имало авансово разискване на толкоз сензитивна тематика. Просветният министър Красимир Вълчев се опита да омаловажи недоволството с цифров мотив - да вземем за пример в СУ засегнатите били близо 900 от общо 20 000 студенти. От позиция на статистиката броят може и да е дребен, само че това са действителни хора - значи 900 фамилии да затегнат бюджета си и да намерят незабавно още пари за новите такси единствено за месец. Къде отиват правилата за досегаемост на образованието?!
“От есента наши сътрудници няма да могат да прекрачат прага на университета, тъй като не могат да си разрешат двойно по-висока такса ”, оповестиха уредници на митингите от Юридическия факултет, където нарастването е повече от два пъти - от 3250 лв. на 6704 лв. годишно. Новите такси се равняват на 2-3 до 10 междинни заплати - за България за месец май междинната заплата е 2556 лв..
С промени в Закона за висшето обучение Народното събрание се пробва да промени схемата, по която в този момент се пресмятат таксите, освен това директно преди да стартира записването на студентите. Техният размер е привързан с държавното финансиране и с съставния елемент за качество. На първо четене депутатите утвърдиха промени, които ще ги понижат с 25% на към този момент увеличената такса при окончателното гласоподаване. Недоволните студенти упорстват за спад с 50 %.
На митингите обаче студентите издигнаха и други претенции, с изключение на по-ниски такси - дълбока и качествена промяна на висшето обучение, национална тактика за развиването му. Тях обаче политиците не чуват, както и рецензиите за какво държавните университети хем получават бюджетни дотации, хем имат платено образование - полемика, която се води през годините с друга степен на активност.
Защо не студентски заеми
Защо обаче никой не поучава младежите да теглят студентски заеми, въведени като алтернатива преди 15 години?
Оказа се, че се радват на слаба известност. Според данни, които Дойче Веле получи от МОН, за интервала 2010-2024 година са отпуснати 22 415 заеми на студенти в държавни и частни висши учебни заведения. Най-висок е бил броят им при започване на програмата, когато финансиране са получавали сред 2-3 хиляди души годишно (2010 година - 2 837; 2011 година - 3 972; 2012 година - 3 600; 2013 година - 3 134; 2014 година - 2 463; 2015 година - 1871; 2016 година - 1 131).
После обаче броят им внезапно спада, без да се трансформират изискванията за разпределяне на заемите - от 760 през 2017 година до 413 през 2021 г.; 209 - през 2022 г.; 219 през 2023 година до едвам 186 за предходната 2024 година И гаранциите, които страната отпуска, с цел да подсигурява изплащането на заемите на студенти и докторанти, понижават с всяка година. За 2021 година да вземем за пример бяха в общ размер до 40 милиона лв., за 2024 година са 30 милиона. Но бюджетът е изплатил под 10% от всички отпуснати заеми - 1905, в това число 473 за последните четири години.
Има обаче една трайна наклонност, която не се трансформира, и тя е, че максимален брой студенти, които са употребили държавно обезпечено кредитиране, се образоват в специалностите „ Икономика “, „ Администрация и ръководство “ и „ Медицина ”.
Като цяло обаче българските студенти се въздържат от кредитиране и аргументите са няколко. От една страна е слабата осведоменост, от друга - на заема се гледа като на задължение, не като на инвестиция поради несигурния пазар на труда и работа, при която част от заплащането е в сивия бранш. Изплащането му би трябвало да стартира 6 до 12 месеца след завършването, а има и алтернатива за опрощаване при раждане на дете. Освен това оптималната сума не постоянно покрива действителните разноски, изключително при скъпи специалности като медицина, а младите лекари получават ниски приходи.
Образователно неравноправие
Само преди 18 месеца предлагането на кабинета “Денков ” да отпаднат таксите за студенти държавна поръчка разгневи академичната общественост и зарадва студентите, 90% от които го утвърдиха. Но по този начин и не се стигна до приемането му.
“Образованието е право, не привилегия! ” - този надпис беше на един от плакатите, с които студентите стачкуваха. Всъщност в България то става привилегия овреме, още в главното обучение, когато децата влизат в системата на частните уроци, с цел да попълнят дефицитите в образованието си и да се приготвят за разнообразни изпити.
Ако висшето обучение у нас коства повече от това в влиятелни западни университети, а в същото време подсигурява по-слаба реализация на пазара на труда и ниски приходи, за какво младежите да изберат България?
