50 дни до часа на истината и за Тръмп, и за Путин
Американският президент Тръмп и Западът ще би трябвало да помислят какво ще вършат, в случай че Путин пренебрегва изискванията на Белия дом. Твърде скоро ще настъпи часът на истината за съветската политика на Тръмп, счита Константин Егерт.
Още вести от Украйна
Путин към този момент отговори на настояването на Тръмп в период от 50 дни да бъде подписано помирение с Украйна – масираните обстрели на украински градове от страна на съветската войска си не престават. А 50-те дни, предоставени от Тръмп, няма да доведат до основни промени в държанието на Кремъл. Там просто не имат вяра, че желанията на Вашингтон и неговите съдружници са задоволително съществени.
" Томахавки " за Украйна?
Изглежда обаче, че настоящото гледище за мир, отправено към Москва, в действителност е последното от Белия дом и евентуално е чисто алегорично. Тъй като сключването на релативно сериозен кротичък контракт за месец и половина би било допустимо единствено при едно изискване: че всички страни в спора желаят да го сключат, и то непременно. Нищо сходно обаче няма нито в Москва, нито в Киев, само че по изцяло разнообразни аргументи.
Администрацията на Тръмп не може да не схваща това. 50-те дни пролонгация до „ осъществяването на присъдата “ наподобява би трябвало да покажат на гласоподавателите на Тръмп, че всички дипломатически благоприятни условия са изчерпани. Това, че европейците ще заплащат за доставките на американско оръжие за Украйна също е ориентирано към тези, които поддържат Тръмп: с цел да знаят, че нито цент от парите на американските данъкоплатци няма да бъде изхарчен за поддръжката на Украйна.
Освен това администрацията в Съединени американски щати съществено заплаши с вторични наказания. Съответният законопроект към този момент е квалифициран в Конгреса. Тези наказания би трябвало да обиден страните, които купуват петрол и газ от Русия и ѝ оказват помощ да заобикаля санкционния режим. Това е доста сериозен въпрос.
Съдейки по всичко, президентът на Съединени американски щати е подготвен да усили натиска по отношение на съветския режим. По информация на „ Файненшъл Таймс “, по време на неотдавнашния телефонен диалог Тръмп е питал Зеленски дали Украйна е в положение да нанася удари по Москва и Санкт Петербург. Зеленски бил дал отговор, че може, в случай че получи съответното далекобойно оръжие от съдружниците. Но в това време стана ясно и друго – че Тръмп се е изказал срещу сходни удари. Според „ Файненшъл Таймс “, Тръмп въпреки всичко не изключва опцията да достави на Киев крилати ракети „ Томахоук “. Идеята на американския президент е елементарна: да накара руснаците да почувстват това, което украинците претърпяват всекидневно, да им аргументи такава болежка, че те съществено да се замислят за мир.
" Предупредителният изстрел " на Путин
В Белия дом наподобява не осъзнават до дъно, че съветската система, издигната от Путин на основата на страха, цинизма и корупцията, прави малко евентуална всяка демонстрация на национално неодобрение, даже и да има някакви хипотетични обстрели с „ Томахоук “ над Москва и Санкт Петербург. Протести в Русия нямаше, даже когато украинската войска завладя част от съветската Курска област. Опасен за режима гърмеж на отвращение, съгласно мен, може да бъде провокиран или от обща готовност на бойци (именно заради това режимът по всякакъв начин я избягва), или от провал на най-популярната банка Сбербанк, което обаче е малко евентуално.
Известно е, че за Путин най-важното е да не наподобява „ слаб “ - както в очите на света, по този начин и в очите на личното си население и изключително на елита. И тъй като за законопроекта с вторичните наказания се знае много от дълго време, наподобява че поредицата шумни корупционни каузи против видни служители и доближени до режима предприемачи са един тип сигнален изстрел на Путин, който елитът би трябвало да чуе и да разбере: колкото и да е мъчно, шефът на Кремъл няма да допусне опозиция, а още по-малко пък заприказва.
Путин нееднократно се е спасявал с помощта на това, че Западът се опасява - първо от така наречен „ ескалация “, т.е. от потреблението на нуклеарно оръжие от Русия, и второ – от „ неизвестността “, която може да последва края на режима. „ А в случай че идващият е още по-лош от този на Путин? “, са се питали нееднократно европейски и американски специалисти. Макар че – какво би могло да стане още по-лошо?
Чакането няма да е дълго
Основният въпрос, на който Америка и нейните съдружници би трябвало да отговорят, е – подготвени ли са да засилят натиска против Русия и да оказват помощ на Украйна, в това число с доставки на оръжие от вида на крилатите ракети, без да регистрират тези опасения?
На базата на целия си предходен опит Путин е уверен, че това няма да стане. След известно време той може да се опита да имитира „ подготвеност за разговор “. Например като прати отново външния министър Лавров да се среща с държавния секретар Марко Рубио. Именно този миг ще бъде решителен за Тръмп и за неговата известност. Чакането няма да е дълго – 50 дни минават бързо.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
